Андрей Лекарски и „Коуъркинг с великите майстори“

„Ако има нещо подкупващо в работите на Андрей Лекарски, то е, че той не гледа смъртно сериозно на тях, а ни предлага една игра на въображението с предмети намерени по пътя. Тези предмети са изпаднали от каруцата на човека и само едно дете би ги събрало и би си играло с тях, като си подрежда и лъска постоянно, придавайки им нов блясък и ново звучене!“, с тези думи покойният литературен гений Йордан Радичков сякаш най-точно дефинира артистичния почерк и търсене на родения в София, но открил признание и посоки в Париж, художник Андрей Лекарски.

Актуалната му изложба „Коуъркинг с великите майстори“ се движи в характерния за автора хиперреализъм, провокиран от безкрайния му респект и вдъхновение от класиците на изобразителното изкуство. Неслучайно е и заглавието на експозицията, в което са закодирани основните артистични препратки на художника към любими художници и творби. Визуалната провокация, така характерна за платната на Андрей Лекарски, се движи в много посоки, но стабилната база осигуряват „гигантите, върху чийто рамене“ стъпва авторът. Известната крилата фраза „Да стъпиш върху раменете на гиганти“, в която човечеството или по-скоро артистичната му част се вглежда от столетия, визирайки безценната стойност на вече заявените в посока изкуство и наука постижения, е смело интерпретирана от художника, който открива кумирите си – Дюрер и Холбайн преди десетилетия, когато е студент в средното художествено училище „Суриков“ в Москва.

Първата си самостоятелна изложба представя в Мексико през 1970-а, а през 1978-а Музеят на модерното изкуство в Париж откупува картината му „Катя в страната на чудесата“. Запазен знак за Андрей Лекарски е компилацията от реалности, в която често присъстват членове на семейството му, както и любимите му автомобили и мотоциклети.

Вижте още:

Автобиографичните моменти отново са умело втъкани в интерпретацията на шедьоври на изобразителното изкуство, в които авторът създава уникален по рода си диалог, затворен или по-скоро отворен в безкрайното пространство на рамката на картината. Обединени в провокативното заглавие „Коуъркинг с класиците“, 25-е художествени произведения интерпретират по оригинален начин характерната игра на Андрей Лекарски (същата, която Йордан Радичков определя като „игра на дете“) със завещаното от титаните в изобразителното изкуство. Пресечените точки на реалностите, тези на създадените преди векове шедьоври, както и личните моменти и герои от живота на автора, така умело втъкани във визуалното повествование, са като галактическа карта, в която времето и пространството са безкрайни.

„Аз винаги съм държал на първия контакт с картината, на директното, шоково възприятие, т.е. зрителят, който се намира пред моята работа в момента, трябва да се убеди, че тази сцена е почти истина. Това е един приказен, нереален свят, в който и той може да стане съучастник“

Андрей Лекарски е роден на 2-и декември 1940 г., завършва художественото училище „Суриков“ в Москва, а през 1961-а заминава за Франция, където е приет в Парижката художествена академия. Освен с картините си, които притежават музеи, галерии и частни колекционери по целия свят, е прочут и със скулпторите си. Версай притежава две негови скулптори, както и културния център в град Понт-а-Мусон. В парижкото гробище „Пер Лашез“, една от туристическите забележителности на френската столица, се намират две скулптори на Андрей Лекарски. В продължение на 45 години, има над сто участия в изложби по целия свят, и не спира да прави онова, което открива като свое призвание, когато е едва шест годишно момче. „Този ден, моят чичо Кирил, много колоритна личност, реши, че трябва да нарисувам портрета му. Той напъха в ръцете ми молив, гума и картон за рисуване и нареди: „Нарисувай ме в профил!“. И така направих първия си портрет, който трябва да се признае, беше много сполучлив. Тогава животът ми се обърна на 180 градуса. Набързо ме снабдиха с всякаква специализирана литература за всички класици на живописта. Аз, „малкият гений“, както ме наричаха у дома, исках да имитирам големите майстори – Дюрер, Холбайн.“