България е малката страна, разположена на границата между Изтока и Запада, но отвъд териториалните мащаби, имаме достатъчно поводи, с които да се гордеем пред света. Високотехнологичните изобретения, полята с безценна, маслодайна роза, песента в Космоса, неуспоримо красивите гени и неравноделния фолклор са само част от нашите „поводи за гордост”, в сърцето на всяка нация обаче са хората. Онези смелите, отдадените, творящи и променящи… Като Христо Явашев – един от най-иновативните изобретатели на нашето съвремие. Признат в световен мащаб!
Роденият в България творец бе прочут с оригиналните си пространствени художествени инсталации. Кристо опаковаше с плат различни предмети от сравнително малки, като телефон или пишеща машина, та чак до цели сгради, острови и дори крайбрежия. Подобно на вълшебник Христо Явашев накара хората да вървят по вода, построи пирамида от варели и паралелни светове от мечти. Той, възрастният мъж с елечето, който бе много вероятно да не разпознаем на улицата, заради скромността и смиреността му, всъщност гореше. Гореше когато говореше за проектите си, за реализираните и за планираните, защото няма по-силна от вярата в мечтите…
Вижте тази публикация в Instagram.
Христо Владимиров Явашев, по-известен като Кристо, е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово. Произлиза от стар разградски род, като дядо му е академик Анани Явашев, открил руините на древния римски град Абритус.
Когато е едва на 21 години на младия Христо му се отдава възможността да напусне тогавашна социалистическа България. Завинаги! По това време той гостува на свои роднини в Прага и избира трудния път на емигрантството, оставяйки зад гърба си и в преносен, и в буквален смисъл корените (до смъртта си, той повече никога не се завърна в България). В Прага Кристо се издържа от рисуване на портрети, а един ден случайно се запознава с група лекари, които му разказват, че също искат да избягат. Христо и новите му приятели прекосяват границата с Австрия в товарен влак, и след кратък престои във Виена и помощ от стар приятел на баща му, талантливият художник се отправя към Женева, а накрая, през 1958 г. стига до Париж. Където отново рисува, за да се издържа.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Там, в Париж, Кристо се запознава с Жан-Клод де Гийебон, с която се оказват родени на една и съща дата, в една и съща година – 13 юни 1935 г. Той – в България, а тя – в Казабланка. Той рисува по поръчка портрет на майка й, а младата Жан-Клод започва да взима при него уроци по рисуване и му помага с френския език. За любов от пръв поглед между двамата не става и дума, първо изграждат уважение което се смества с възхищение и едва след това избират да споделят живота и творчеството си… до края.
Жан – Клод се превръща в най-сигурната опора и най-голямо вдъхновение за Кристо. От 1994 г. произведенията им, включително тези от миналото, са с автор „Кристо и Жан-Клод“. Те са двама души, които не вярват в рамките и невъзможностите. Пред тях има само простор и вдъхновение, което ту се материализира в бягаща ограда, ту в опакован мост. Кристо винаги е държал двойката им да е равнопоставена и да не бъдат възприемани, като Кристо и съпругата му, а като Кристо и Жан-Клод! Двама творящи, които създават органична симбиоза.
Вижте тази публикация в Instagram.
В концепцията на своето изкуство те поставят свободата. Тя е общото между всичките им проекти. Свободата на ума, зад която стоят много разходи, решения, преговори, но никога компромиси. Те просто не могат да направят компромис с изкуството.
Произведенията на Кристо и Жан-Клод прекрачваха традиционните граници на живописта, скулптурата и архитектурата. Подобно на пърформанс изкуството, произведенията на двойката съществуват за ограничено време и не могат да бъдат запазени. Като идеята на тази мимолетност е зрителят да се наслади максимално на творбите, с всичките си сетива.
Сред най-известните творби на смелото дуо са:
Опакован бряг в Австралия (1968-69)
„Над реката“, Завесата в долината на Колорадо (1970-72)
Тичащата ограда в Калифорния (1972-76)
Обградените острови в Маями (1980-83)
Опакованият мост „Пон Ньоф в Париж (1975-85)
Чадърите в Япония/САЩ (1984-91)
Опакованият Райхстаг в Берлин (1972-95)
Портите в Сентръл парк, Ню Йорк (1979-2005).
Именно „Портите В Сентръл парк” е и последният проект, който Жа-Клод успява да види реализиран, преди да почине през 2009 г. Кристо винаги е твърдял, че нейната загуба е най-трудният момент от живота му, но въпреки болката продължава да говори за нея така, сякаш тя е тук, в съседната стая. И не спира да работи усилено по последния им съвместен проект – „Плаващите кейове” на италианското езеро Изео.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Новината за смъртта на Кристо дойде внезапно. Той почина от естествена смърт на 31 май 2020 г., две седмици преди да навърши 85 години. Последният проект, върху който работеше бе да опакова Триумфалната арка, като първоначалната идея беше да го видим реализиран през есента на 2020, но поради несигурностите, свързани с коронавирус бе отложен за 2021.
Кристо не успя да види материализирана поредната своя мечта, но и двамата с Жан-Клод винаги са подчертавали, че искат артистичната им работа да бъде продължена и след смъртта им. Затова L’Arc de Triomphe, Wrapped съгласно волята на Кристо ще бъде реализиран между 18 септември и 3 октомври 2021 г.
„Красотата, науката и изкуството винаги ще триумфират”, това пише през 1985 година, артистът, който успя да промени възприятието ни за съвременното изкуство. Днес думите му звучат по-силно от всякога!
Благодарим за магията, вдъхновението и вярата в невъзможното, Кристо!
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Instagram
