Той е мъжът с много (житейски) роли, много награди, много продукции и много фенове. Той е човекът, обичащ да стои и от двете страни на камерата. Момчето, вярно докрай на театъра и сцената. Актьорът с едно от най-разпознаваемите лица… Той е Дензъл Уошингтън! Винаги различен и винаги себе си. Представяме ви го, чрез таланта и ролите му, докато той стои на една сцена разстояние…
Вижте тази публикация в Instagram.
Да напишеш мечтите си
На 28 декември 1954 г. в Ню Йорк, в семейството на собственичка на салон за красота и свещеник се ражда момченце, на което дават името Дензъл. Малкият наследник на фамилия Уошингтън проявява актьорски заложби от съвсем ранна детска възраст. Той искрено разсмивал клиентите в салона на майка му, със съчинени от него истории, които разказвал с особен артистизъм.
Когато Дензъл е 14-годишен родителите му решават да изпратят него и по-голямата му сестра в гимназия с пансион, далеч от дома, под предлог, че така ще получат по-добро образование. Истината обаче е друга – Ленис и Ревъранд не искат децата им да стават свидетели на разпадащия се брак помежду им и цялата процедура по развода.
Въпреки раздялата на родителите си Дензъл успешно завършва гимназия и се записва в университета Fortham с идеята да следва журналистика. Специалност, която според майка му е достатъчно преспективна. Именно в университета обаче Уошингтън се присъединява към групата по актьорско майсторство и участва в няколко постановки, което окончателно разпалва в него желанието да бъде актьор. Скоро след дипломирането си той решава, че не иска да работи нито ден по специалността си, Дензъл се мести в Сан Франциско, където печели стипендията на American Conservatory Theatre и започва да следва мечтата си.
Вижте тази публикация в Instagram.
Колекция от роли
Университетската театрална сцена е тази, която кара Уошингтън да повярва в себе си и едва ли ще се изненадате да научите, че основната му актьорска кариера започва именно в театъра. В началото той получава роли в няколко постановки, играни дори в неособено големи американски театри. Вероятно тогава никой още не е подозирал колко известно ще стане момчето, приемащо леко притеснено овациите на публиката.
Първият и както Дензъл споделя „много вълнуващ” негов екранен дебют е с телевизионния филм „Уилма” (1977). След което следват „Плът и кръв” (1979) и „St.Elsewhere“ (1982-88). Звездата му на холивудския небосклон пък изгрява почти по-същото време, в което се снима и в St.Elsewhere. През 1981 той играе в „Копие под индиго”, което е и първата му поява на голям екран. Повече от очаквано образът му е запомнящ се, а играта му добра, благодарение на което той получава някои от най-запомнящите се роли и във филмите „Вик за свобода” (1987), „Слава” (1989), „Филаделфия” (1993), „Жената на проповедника” (1996) „Много шум за нищо” (1993), Почти невинен” (2003), „Мъж под прицел” (2004). А през последното десетилетие го видяхме още и в „Неудържим” (2010), „Великолепната седморка” (2016), „Roman J. Israel, Esq” (2018), „Закрилникът” (2014) и „Закрилникът 2″ (2018).
Дали това е цялата му филмография? Естествено, че не! До момента Дензъл Уошингтън е участвал в повече от 50 филмови продукции и съвсем неслучайно е сред най-номинираните актьори за престижната награда „Оскар”. Той е бил в списъка на номинираните цели 7 пъти, а във витрината му има едва две от почетните статуетки. Очакваме още, заслужава ги!
Вижте тази публикация в Instagram.
Сцена за любов
Не знаем дали „животът е сцена”, но със сигурност Дензъл помни една определена „сцена“ от своя живот – моментът, в който се среща с настоящата си съпруга Паулета. На снимачната площадка! Кой предполагате, че е филмът? Ами неговият екранен дебют – „Уилма”. Съдбоносен филм, няма спор! И успешен, така както е успешен и бракът им, плод на който са четирите им деца – Джон Дейвид, Катя и близнаците Малкълм и Оливия! После нека някой каже, че съдбата не си знаела работата…
Вижте тази публикация в Instagram.
Лео стана на 50 – момчето на Холивуд порасна
Хоакин Финикс – един „жокер“ на 50
Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас: на 55 и 80
Нещо ново, нещо старо
Вероятно никой няма да се усъмни, че Дензъл е поставил на първо място в живота своето семейство. И все пак, подобно на много други негови колеги актьори, той също обича истински работата си. Дори нещо повече – да бъде само актьор не му е достатъчно, заради което през 2002 г. реши да изпробва удобството на режисьорския стол. Неговият голям продуцентски дебют бе биографичният филм за Антоан Фишър, последван от „Големите дебати” (2007). А режисьорските опити на Уошингтън дори не свършиха дотук – през 2010 видяхме „Книга за Илай”, после „Закрилникът” (2014), следван от „Огради (2016) и последният (засега) „Закрилникът 2” от 2018. Всичките филми до един са добри, а голяма заслуга има и фактът, че Дензъл, освен режисьорската роля е поел и по една във всеки от изброените. Защото може и му се получава! Винаги.
Вижте тази публикация в Instagram.
Хайде пак!
Чували ли сте израза „Където е текло, пак ще тече”? Вие вероятно да, но за Дензъл Уошингтън – не сме сигурни. И все пак, след всички неповторими роли той избира да се върне къде мислите? На театралната сцена! Там, откъдето е започнал. При това не с една, ами с цели 5 различни постановки, поставени в периода между 1990 и 2018 година. Да, Дензъл винаги е споделял, че „театърът никога няма да напусне сърцето му” и без значение коя главна роля ще му поверят във филмова продукция, той с лекота би я разменил за „второстепенна в театъра.” Защо? Ами, за да „чуе аплодисментите на публиката на финал”! Вероятно точно толкова му трябва на един творец – хора, оценяващи таланта му в най-първичен вариант. Признаваме си, че много би ни се искало освен на екран, да срещнем Дензъл и на живо. Та макар и на една сцена разстояние!
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Instagram
