Тя не беше бедствие, но беше способна да го предизвика, със своя темперамент. Не беше бурно морско вълнение, но предизвикваше именно вълнение в мига, в който стъпи на сцената. Тя беше стихия, помитаща всичко с необхватния си талант. Напомняше силно и на магия. От онези, с които веднъж като се срещнеш, връщане назад няма. Пък и не искаш да има. Тя – Стоянка Мутафова. Най-ценната перла в българското театрално богатство!
Стояна-Мария Мутафова е родена в изискано софийско семейство и още от дете била много жизнена, изобретателна и особено непредсказуема. Повече от всичко обичала в дома им да идват гости, пред които да „изиграе” поредната своя импровизация, след което вместо да се поклони, да се изплези и да затръшне вратата зад гърба си. Дете-стихия!
Не се променила и когато пораснала – обичала да танцува чарлстон, четяла много книги и мечтаела да стане… балерина или поне актриса. Не такива обаче били плановете на баща й за нейното бъдеще. Той настоявал да учи класическа филология в Софийския университет. И тя послушно се примирила с ясната идея, че миг след дипломирането си ще последва истинските си мечти. Точно така и станало – след завършване на класическото си образование, тя се записала в Държавната театрална школа към Народния театър, а година по-късно и в театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехия (тогава Чехословакия). Завършвайки официално своето театрално образование Мутафова успяла да стане жрица първо на Мелпомена, а после и на Талия. И така за цял живот! Редува киното и театъра, понякога ги съчетава, друг път изоставя едното, за сметка на другото, но нито веднъж за всички 70 години на сцена не си и помисля да се откаже.
Стояна се превръща в Стоянка, заради или по-скоро благодарение на един сгрешен афиш, още при първото й представление. Играе се в Прага и заради чисто благозвучие чехите добавят буква в името й. Така позната остава и за българската публика. Стоянка! Първата й българска сцена е най-мечтаната за не един и двама актьори – тази на Народния театър, въпреки това обаче, нейната най-голяма любов остава Сатиричният театър.
Колегите й често са споделяли, че ругаела почти всяка от ролите си. Но пък ги обичала. Ролите… е, и колегите, разбира се! Познаваме образа й от участието в телевизионните театри „Женско царство”, „Вражалец” и „Малакова”, от сериалите „Патиланско царство“, „Ваканцията на Лили“ и „Столичани в повече“, от големия екран и незабравимите ленти „„Топло“, „На всеки километър“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко” (и още само колко много), както и от нейната любима театрална сцена, откъдето до последно ни разсмиваше с „Шокова терапия“, „Скакалци“, „Столетие мое“ и емблематичната „Госпожа Стихийно бедствие“. Именно „Госпожа Стихийно бедствие” се бе превърнало и в нейно прозвище, което не можем да отречем – пасваше абсолютно на характера и темперамента й. Същинска достолепна стихия!
За своите 97 години „Госпожа Стихийно бедствие” беше феномен и достоен пример за себераздаване. Не слезе от сцената до последно, макар всеки път да се раздаваше като за последно. Държеше се така сякаш най-естественото нещо за един актьор на 97 е да бъде на сцена. И всъщност защо да не е! Та за нея сцената беше живот, а животът сцена. Тя просто излизаше и изпълваше цялата зала, беше самодостатъчна, но винаги се радваше на компанията на своите по-млади колеги. Дори и на най-младите и току-що прохождащи в света на изкуствата. Всъщност на тях най-много – поощряваше ги, напътстваше ги, обичаше ги. И те я обичаха. Всички я обичахме! Препълвахме залите на всичките й спектакли, стояхме дълго на крака, пред неповторимия талант, аплодирахме бурно и се смеехме със сълзи. От сърце. Това най-добре го умееше – да ни разсее от сивото и скучното; да ни разсмее, за да не тъжим. Възхищава(х)ме й се. Тя бе недостижима и винаги ще бъде!
Стоянка Мутафова приветстваше своето столетие с „Добър вечер!”, но до последно е споделяла, че не е готова да му каже „Лека нощ!”. Ние също не бяхме готови и никога нямаше да бъдем. Още по-малко пък мислехме, че ще си отиде в навечерието на новото десетилетие. Но се случи – в ранната сутрин на 6 декември 2019-та театралната сцена стана по-бедна с една Стояна, а небосводът по-богат с една звезда. Или по-точно с една вселена! Благодарим ви, Госпожо Стихийно бедствие, че вдъхновихте няколко поколения да мечтаят и ги научихте да обичат театъра…
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Ани Петрова (БНР)
