Талантът е не просто фактор, който предопределя житейския и творчески път на актьора Антъни Хопкинс. Той е онази част от него, която му дава възможността да бъде разпознаваем, харесван и уважаван заради умението да развива дарбата си. Независимо, че счита себе си за лош и глупав ученик, осъзнава каква е ролята на изкуството в живота му, без да го превръща в единствена опция за оцеляване. Заложбите му да рисува, свири и композира ескалират до изумителното му превъплъщение на театралната сцена и малкия екран. С упорит труд и изключителна самодисциплина в работата си, Антъни Хопкинс изкачва стремглаво висотите на актьорското майсторство и изиграва едни от най-ярките образи, познати на нашето съвремие, а именно Хамлет, Отело, Пикасо, Хитлер, Чарлз Дикенс, емблематичния Ханибал Лектър, Хичкок и много други.
Непрекъснатите усилия, с които е свързано умението да играе на сцена, дават своя резултат, когато печели „Оскар“ за филмовата си роля в „Мълчанието на агнетата. С този пробив уелсецът поставя рекорд за най-кратка мъжка роля, който и до днес остава ненадминат със своето 16 минутно присъствие на екран. Признанията от страна на Британската филмова академия също не закъсняват и Хопкинс бива удостоен с наградата БАФТА, която е символ на престиж и високи постижения в областта на филмовото изкуство. Изпълнението на образа на Хитлер му носи награда „Еми“, а за ролята на американския президент Ричард Никсън получава 4 номинации „Златен глобус“.
Не толкова преуспяващ се оказва актьорът в личен план. Зад гърба си има три брака, два от които са неуспешни. След първия си опит като съпруг на Патронела Паркър Антъни се жени за Дженифър Линтън, с която прекарва 29 години от живота си. През 2003 г. предлага брак на актрисата Стела Ароуейв, с която само няколко месеца по-късно подновяват обетите си.
В последния ден на 2015 актьорът навършва 78 години, посветени на вярването, че няма невъзможни неща и срок за сбъдването на мечтите. Доказателство за това е признанието, което заслужено получава в лицето на кралица Елизабет II, която през 1993 г. го обявява за рицар-командор на Ордена на Британската армия и го отличава с титлата „сър“.
„Уелският народ има талант да играе, какъвто не се намира у англичаните. На англичаните им липсва сърце.”
„Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите.”
„Актьорството още ми е приятно, но за мен няма повече предизвикателства в него. Не, никакви. Много по-заинтересован съм от рисуването и композирането на музика. Станах такъв, какъвто винаги съм искал да бъда – професионален актьор. Самостоятелен съм, върша си работата. Работя упорито, но не инвестирам в нея живота си. Докато ми плащат навреме и имам добър сценарий с добър режисьор, се забавлявам. Това е всичко.“
„Филмовата индустрия е пълна с луди хора, които си мислят, че са Господ.“
„Британският хумор е като еврейския. Обожавам го.“
„Не искам да бъда нищо друго, освен това, което съм. Мога да го кажа без съжаления.”
„Живеем в толкова префинено, предпазливо общество – всеки се обижда толкова бързо!
„Бях мързелив в училище. Истинска издънка. Идиот. Бях асоциален и не се вълнувах от останалите деца. Наистина лош ученик. Нямах никакъв мозък. Не знаех какво правя там. Затова станах актьор.”
Текст: Звезделина Георгиева
Снимки: Press
Вижте още:
ДАЯН ФОН ФЮРСТЕНБЕРГ: „НЕСИГУРНОСТТА Е ЗАГУБА НА ВРЕМЕ.“
ЛИЛИЯН БЕТАНКУР- ЖЕНАТА, КОЯТО СЪЗДАДЕ ИМПЕРИЯТА L’OREAL
