Ивайло Серафимов е дизайнер, чиито творчески път следим с голямо внимание. Дрехите, които създава, винаги имат своя история, сякаш са шити по разказ… и носят специфичната му енергия на създател. И този път вместо да представим колекция есен-зима 2015/2016 на YVAILO с обикновено интервю, предпочетохме да се върнем назад във времето с него. Предпочетохме да вдигнем завесата над подготовката, през която преминава целият творчески процес. Надникнахме в дневниците на MADDALENA – поредният шедьовър на YVAILO и ето какво открихме там:
4 юни 2014: CANDICE е току що заснета, планирана в календара ни прилежно за края на септември. Мислите вече изцяло са съсредоточени върху MADDALENA – следващата (есен-зима 2015/2016г.) колекция, както я наричаме между нас вече близо година. Концепцията отдавна е избистрена като проект: изцяло в черно-бяла гама без грам принт с изключение на онази графитена мъхеста, топла вълна от Италия, която също така търпеливо чака реда си. Дано все още я поддържат като продукт в портфолиото на фабриката. Ако ли не, то нещо още по-хубаво ще излезе вместо нея, сигурен съм. #позитивномислене #съдбатасизнаеработата.
28 юни: Пропуснахме всички изложения за платове. Нарочно. Този път успях да взема смела крачка напред, планирайки платовете за двете колекции едновременно наред с MADDALENA и CANDICE. Признавам, разсейващо e, дори за представяне: гледаш тъмни, плътни платове, докосваш ярки, полупрозрачни коприни, докато визуализираш кройки. Две тотално различни, полюсни проекта с три общи думи помежду си: изчистени, женствени, провокативни. Стига съм мрънкал, точно този тип предизвикателства разкриват неподозирани сили в характера. Хайде по-добре да закачам снимките с вдъхновение: черно-бели фотоси на полуголи жени, предизвикателни като от страниците на еротично списание, но от онези, качествените, които само те карат да фантазираш за фатално изкусителната жена. Кой каза, че веган модата означава скучни, широки, безформени дрехи от лен и памук?
14ти юли: Историята на MADDALENA е почти готова. Остават дребни корекции по изреченията тук-там за повече динамика. Притеснявам ли за тези капки по краката, не става ли много вулгарно? Прекалено дори? Стига съм го мислил, остава, ТОЧКА. Като ще е дръзка, да бъде на максимум.
“Тежките врати на манастира се отвориха. Ръждясалите панти скръцнаха като стар орган. Лека сянка на финно момиче в черни дрехи и бяла шапка се промъкна и изтича уплашено напред. Коленичи, прекръсти се и плахо доближи восъчната фигура на Божия син. Цялата трепереше. Близките свещи пронизваха мрака, разкривайки нежните й черти. Устните бяха подпухнали. Топли кристални сълзи се спускаха по пребледнялото й порцеланово лице. Притвори високата яка, която скриваше пресните белези от случилото се. Под дебелата униформа бавно се стичаше едра капка по крака й. Още беше влажна.
Монахинята мълвеше в забързан шепот молитвените стихове. Прозорците слушаха безмълвно думите й, молейки Върховния за поредното, последното, седмо опрощение. Очите на иконите гледаха безмилостно красивата неверница. Всичко беше ясно. За жадната за низки ласки грешница спасението бе на клада.”
16 август: Моливите, острилката, белите листа, слушалките, всичко е подготвено. Пускам музиката силно, имам час време само. Без съмнение първа е роклята-монахиня, макар повече да прилича на прислужница. Щриха по щриха, вече си я представям идеално: острата яка, изявената талия, уголемените триъгълни маншети с двойно закопчаване, престилката. От раз ще се сплотят в палава комбинация с грубите лачени ботуши за фотосесията.
19 септември: Остава седмица до премиерата на CANDICE. Получи се доста захарно-палава, забавна в тези нюанси на патешко жълто, бонбонено розово и наситено червено, същинско Барби от Маями, гледайки готовите кадри. В главата ми свири тотално различна мелодия под съпровода на едно-единствено изречение: ОБЛЕЧЕН ДА СИ СЪБЛЕЧЕН, мотото на MADDALENA. Монохромни прозрачни аутфити изскачат като пъргави овце по време на среднощно броене. Бързо записвам идеите, за да не избягат и продължавам с подготовката на другата колекция. Тази монахиня мир секунда не ми дава.
8 октомври: Планът е спазен. Сроковете също. Платовете са тук. На масата, пълна с мъхове, кончета, парцалчета и картони, се открояват две купчини. Черна вълна, черна плетена рафия, черна коприна, черна 3D мрежа запълват дясната страна. Огледален списък в бяло от лявата. По средата лак, лак, много лак. MADDALENA се очертава най-провокативната, тъмна, изкушаваща колекция на YVAILO. И онази същата графитена, мъхеста, топла вълна от Италия, която за наша радост все още беше налична. #чувствамсекъсметлия #нещатасеслучватпонайдобрияначин.
12 октомври: Нека мострирането започне сега. Две приветливи студия, две усмихнати жени и две папки с хартиени скици и парчета плат, закачени на всeки лист, за да се избегнат евентуални грешки. Говорейки за грешки, къде са топовете с лак? Ооооо, нееее! Останали са в Лондон? #амисега
13 ноември: Мострите се получават отлично под музиката на сръчните, пъргави ръце и сплотени разговори. Последни са роклята-монахиня и изрязаните корсети. Фаворитът ми вече се е сменил многократно, но трайно съм влюбен съм в роклята на лъскави бели плочки, плътно след това я следват панталонът от същия плат във формата на изрязано дупе отзад, бялата риза от мрежа и черната пола с дълбоката, над бедрото цепка. С едно притегляне на ципа и хоп – цепката изчезва.
Шалът, създаден заедно с Вероника Благоева
02 декември: Вече подготвяме фотосесията, а аз все още нямам вдъхновение за шаловете. С липсата на наш принт този път просто не ги усещам, но не се притеснявам. Знам, че нещата ще се подредят в точния момент, явно този ден просто не е този момент. #вселенатасизнаеработата.
03 декември: Разказвам на Вероника (Благоева – студентка в London College of Fashion и визуален артист ) за палавата монахиня и споменавам за липсата на вдъхновение. Тя, за разлика от мен, „получава факс“, както се смеем и предлага да се включи. След чаша вино и ентусиазирани приказки посоката е изяснена. Елементите се очертават доста провокативни, но като ще е гарга, да е рошава. Нищо във Вселената не е случайно, казах ви.
14 декември: събота, ден за снимки. Ранно събуждане, изпреварено от късно лягане, огромна раница, черен еко-кожен кръст и два куфара с матрак по средата. Доста багаж. Тежката седмица на подготовка и преговори си казва думата, екипът ни е нов, за първи път снимаме в Лондон. След първото “Привет!” всякакви притеснения се изпаряват. Събрали сме се правилните хора. Хайде, стига съм писал, викат ме да тестваме осветлението на сета.
18 януари: Чакам търпеливо полет за Милано, където MADDALENA ще се подвизава гордо в рамките на месец и половина в шоурум. Спокойствието е обзело отбора ни заслужено: каталозите са готови, снимките се получиха страхотно-изчистени, женствени, предизвикателни, доволно отчитаме, снощи и видеото пристигна. Следва кратка двудневна пауза за поемане на въздух, преди да се хвърлим отново на модния влак със следващата колекция.
Текст и снимки: YVAILO
Вижте още:
YVAILO: модният бранд, който вярва във вълшебни приказки
Запознайте се с КАНДИС на YVAILO! Тя е секси, дръзка, от миналото и от днес
