На Louis Vuitton се падна честта да закрие Парижката модна седмица, а с нея и целия моден месец. Освен изключително вълнуващо преживяване, обаче това всъщност е и меч с две остриета. На теория (и според очакванията) последното ревю е звездната кулминация на четириседмичното пътуване. На практика обаче по време на последното шоу модните редактори, дизайнери и гости са вече уморени, след целия моден маратон и представената колекция трябва да бъде наистина неповторима, за да разсее мислите им от часовника и предстоящото пътуване към дома.
Никола Гескиер, творческият директор на Louis Vuitton сякаш бе предвидил точно това и затова бе избрал да развълнува своите гости с едновременно обяснение в любов към френската столица, намигване към една отминала епоха и не на последно място – поклон пред Ар Нуво стила.
Докато за предходния сезон Никола Гескиер бе избрал да ни покаже ерата, преди Интернет, то сега творческият директор на известната модна къща бе настроил машината на времето с координати за една различна и далеч по-малко „възпявана” от модните дизайнери епоха. С началото на ревюто Гескиер ни заведе в едно време, намиращо се на границата между края на XIX-ти и началото на ХХ-ти век. Belle Époque! „Прекрасната епоха” (както е буквалният превод) е период, характерен с икономически ръст, впечатляващ технически прогрес, отсъствие на политически конфликти и най-същественото: културен възход в изкуството, проявил се най-ярко точно във Франция. Именно това е периодът, който историците наричат „време на напразните илюзии и мечти”, защото в него се заформя нов буржоазен стил, за съжаление точно на прага на големия кошмар, който съпътства Войната.
Въпреки всичко, Гескиер със своето дефиле в двора на Лувъра (колко емблематично място, щом става дума за изкуство) бе успял по наистина добър начин да пресъздаде безгрижието и еуфорията, които царят в Париж по време на Belle Époque.
Препратките към френския „прекрасен период” бяха много и вярваме лесно ще ги откриете, дори и без да се налага да бъдете изкуствоведи. От обемните и сякаш въздушни ръкави, през дръзките принтове (особено зеленото жакардово палто), ромбовете, раираните панталони и полите с форма на лале, та чак до цветните обувки тип мокасини, носени често с чорапи до коленете. Да, всичко това на куп. В главозамайваща смесица!
Дори имаше и още – обемните силуети, напомняха на вази на Тифани, Ар Нуво стилът намигаше отвсякъде, по роклите се стелеха фрагменти от картините на чешкия художник Алфонс Муха, а ярките цветове си устройваха пиршество, като за най-танцувални двойки можем да отличим жълтото и лилавто, както и синьото и бордото. Ако трябва да опишем само с една дума тази колекция, то за подходяща смятаме „Изкуство”. Под всякаква форма! Защото Гескиер бе опитал да създаде не просто модна колекция, ами шедьовър. И смесвайки вдъхновения, цветове и щампи бе успял!
ТРЕНД РАДАР: тъмносиньото е новото черно
Облечи ме в шоколад – изкушаващ тренд
ТРЕНД РАДАР: новата чанта на Кари
Аксесоарите ли? Не, няма да ги пропуснем! Дори ще им отделим специално внимание, особено при условие, че чантите са запазеният и най-разпознаваем почерк на марката. Видяхме ги във всевъзможни големини, форми и размери. От тип „пазарска торба” до съвсем минималистични вариации. По-силно впечатление този път, обаче ни направиха не чантите (Извинете ни, мили чанти!), ами бутониерите, присъстващи във всеки един от тоалетите. Те представляваха цвят на ирис, който бе окъпан във всички цветове, като започнем с бяло и завършим с черно. Според древните египтяни ирисът е бил символ на красноречието. Не знаем дали точно такъв смисъл е вложил дизайнерът, включвайки го в колекцията си, или по-скоро е асоциирал цветето, като често използван елемент в Ар Нуво стила. Едно обаче е сигурно – тази колекция е красноречив пример, че всяко едно десетилетие и епоха, могат да бъдат възродени по неповторим начин.
Макар многото цветове, новата колекция на Louis Vuitton бе наситена с повече ретро, отколкото футуристични елементи. Креативният директор бе отправил поглед назад, към едно колкото далечно, толкова и близко време, за да донесе на съвременността по-различно и смело вдъхновение. И всичко това свидетелства за едно – и в модата, и в живота, правейки крачка назад, трябва да бъдем сигурни, че е само за да се засилим смело към нещо в бъдещето!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Vogue
