В гардероба ми винаги е имало едно ъгълче, пълно с дрехи, отлъчени “за специални поводи”. Вероятно е привичка, подарена от родителите ми, които пък на свой ред са я научили от своите родители. Тъмносин вълнен костюм, който баба ми сама е скроила – за сватби, кръщенета и погребения. Черна рокля с клоширана пола и къдрава бяла якичка, носена от майка ми на първите учебни дни и комсомолски сбирки. Че даже и правите дънки от тогавашния “Кореком”, дълго чакани и струващи половин заплата, едва ли са били ежедневна визия за ходене до магазина.
Представям си, че малко (ако изобщо ги е имало) са били дрехите, които си купуваш за едно обличане. Терминът “outfit repeater” вероятно ще предизвика учудено повдигане на тънките като конец вежди. Нали затова са дрехите – да ги носиш, щом си ги харесал, а когато едно съчетание се получи по-успешно и комплиментарно на силуета ти от други, не е ли това добра причина да го повториш и потретиш?
Има една сцена, която не спирам да си представям, откакто я прочетох в “Little Book of Schiaparelli”. Елза, все още никоя в модата, се оказва на посещение в ателието на Пол Поаре, утвърден кутюриер в началото на двадесети век. Там пробва палто от черно кадифе с широка, свободна кройка и се влюбва в него на мига. Поаре я пита защо не си го купи. Елза Скиапарели отговаря, че е твърде скъпо и че не би имала къде да го носи. А той ѝ казва нещо, което, ако можех, бих извезала на подплатата на всяка “твърде специална дреха” в собствения си гардероб: тя можела да носи каквото си поиска, където си поиска.
Случва се така, че понякога именно онези дрехи, които са истински качествени, вълнуващи откъм материя и кройка или просто най-добре ни стоят, намират най-малко място в живота ни. Защото сме научени, че “хубавите дрехи” трябва да се пазят. Защото роклята с пайети не е за разходка в парка, а онова палто с чиста вълна е твърде жалко да се влачи по дъждовните бордюри на града. И все така отлагаме, докато тялото ни не надрасне дрехата, която сме пазили за “специален повод”, или перфектният момент така и не дойде, или ни свърши времето за специални поводи…
Вижте тази публикация в Instagram.
5 летни материи, алтернативи на лена
Уроци по стил: Зендая и Том, отпускари
Copenhagen Fashion Week започва, кой следим
Дали бих чакала сватба, награждаване или друг категоризиращ се като “важен” момент, за да облека емблематичния ръчно плетен, черно-бял, trompe l’oeil пуловер на Schiaparelli – първият модел, които Елза създава и от който успява да продаде 40 бройки, носейки го пред приятели и познати – ако по някакво впечатляващо и невероятно стечение на обстоятелствата се окаже в гардероба ми? Иска ми се да вярвам, че не. Защото не съществува повод, който да чака дрехата. Тя е достатъчен повод сама по себе си.
ЛИЧЕН ДРЕШНИК е седмична рубрика на Илияна Дадарова за Fashion Inside. Тръгва от конкретен аутфит и стига до преживяване или прозрение на жената, която го е облякла. Защото историята на жената е историята на модата. А историята на модата е историята на жената.
Текст: Илияна Дадарова
Снимки: Личен архив/ Instagram
