Знаем, че американките са смели жени. Толкова смели, че понякога се питаме как изобщо може да им хрумнат някои шокиращи идеи, на които не знаем да се чудим ли, или да се маем! Един скорошен моден експеримент доказва нашите думи. Ето в какво се състои той: действието се развива в Ню Йорк, където също е зима, а главната героиня – Ruthie Friedlander, редактор в американския ELLE, иска да разбере каква би била реакцията на хората, ако жените се разхождаха по улиците с тоалети, подобни на сценичните костюми на звездите. Любопитно ни стана да разберем как се възприема една и съща модна идея, извадена от оригиналния й контекст, и поставена в различни ситуации от ежедневието. Ето какво разказа тя за своя ден, прекаран в „кожата” на Бионсе – такава, каквато я видяхме на церемонията по раздаване на наградите „Грами”.
„Гледах наградите „Грами” с мои колеги и останах вторачена, когато Бионсе започна да танцува на стола в най-секси тоалета, който съм виждала някога, и ми се прииска да разбера как би се чувствала жената, облечена в това. За разлика от Queen Bey, аз не съм омъжена за Jay Z. Нямам нейното тяло, певчески способности и обратно на всеобщото мнение – не мога да танцувам така, както го прави тя. Това, което имам, е възможността да се сдобия с тези луди обеци Jennifer Fisher, които госпожа Картър носеше и почти перфектната реплика на сценичното й облекло по време на пърформанса. Така и направих. Ето какво се случи след това:
„Не се събудих, изглеждайки така! Тази сутрин започна в 8 часа, с полярни вихрушки и всичко останало, облякох се като Бионсе – включително с дантелено трико, с коса и грим, направени от Joseph Carrillo, бельо с марката Fleur du Mal, обеци Jennifer Fisher (същите, които носеше и самата Бионсе) и се въоръжих с много кураж.” След това Ruthie Friedlander по план ходи пеша няколко пресечки, отбива се за дневната си доза кафе и след това, хващайки метрото, се отправя към офиса на редакцията.
За престоя в Starbucks:
„Когато влязох, хората предимно се преструваха, че не ме забелязват. Как може никой да не забелязва, че съм облечена в дантела и цялото ми дупе е на показ, преди да е станало 10 часа сутринта? Първата мисъл, която ми мина през главата, бе, че не съм достатъчно секси. Сигурно приличам на момче преди пубертета. В този момент мъж, който чакаше кафето си на машината, ме погледна и каза: Благодаря ти! Моментално се почувствах по-добре.”
„Жената, която взимаше поръчката ми, изобщо не се впечатли от аутфита ми. Чудех се дали много жени идват често в този Starbucks на 6-то авеню, облечени като ходещи реплики на Бионсе. Докато излизах, минах покрай маса с две жени полицайки и един цивилен мъж. Мъжът направи положителен знак с палеца си, а жените ме гледаха до излизането ми от кафето.”
На улицата:
„Държах палтото в ръцете си, въпреки обидно студеното време, с надеждата, че ще мога да заговоря някого и да го попитам за мнението му относно моя тоалет. Повечето хора продължаваха да ме игнорират и не изглеждаха впечатлени. Предполагам, че Ню Йорк е наистина странно място и хората са свикнали да виждат постоянно дрехи като тези.”
„Беше време да отивам на работа и се отправих към метрото… Докато се возех, един ме снима с телефона си, друг ми се усмихваше доста съмнително, а трети ми каза, че съм му оправила настроението за целия ден…”
В офиса:
„Бях най-нервна по-отношение на влизането ми в офиса. Не се притеснявах да достигна до етажа си, притесняваше ме това, че ще видя колегите си, които знаеха какво съм намислила, и ме очакваха с нетърпение. Когато стъпих в сградата, се почувствах доста уверена (замръзнала, но уверена!) и не се притесних от обстоятелството, че се намирам в някакъв си асансьор с огледала, при това полугола. Всъщност ми хареса как изглеждах. „Изглеждаш по-добре от мен”- каза една жена, с която споделях возенето в асансьора. Засмях се.”
„Колегите ми не ме познаха, когато влязох в офиса. Ежедневният ми грим се състои от малко молив за вежди, хидратиращ крем и спирала, при това в случай че имам важна среща. Днес съм с изкуствени мигли, къдрици в косата и много очна линия. Те се влюбиха във визията ми. А аз? Ами ако оставим настрана глупостта (разбирайте да изляза полугола на полярния студ и факта, че всъщност отивах на работа), се чувствах супер секси. Бях уверена в тялото си, накарах няколко души да се смеят от сърце и се забавлявах с учудените погледи на хората…”
Оказва се, че Ню Йорк е готов за подобни експерименти – или поне така изглежда. Оказва се, че редакторите там са малко по-смели от нас. Цялата идея изглежда и звучи странно. Всъщност това своеобразно изследване е насочено към концепцията за мода и възприети норми, етикет и всичко, което може да ви хрумне. Изводите ще оставим на вас, но ни се иска да ви попитаме: Вие като коя известна личност бихте се облекли в името на този моден екперимент?
Текст и превод: Стефи Стоева
Снимки: Joslyn Blair
Вижте още:
Бионсе с любовен танц, Мадона показа сина си, Адел не присъства – Наградите „Грами” 2014
Из фото дневника на Бионсе – интимни моменти от свободното време на семейство Картър
