Струва ли ви се, че ежедневието ви става все по-забързано, животът все по-объркан и сложен, че времето все не ви стига, губите контрол….Спокойно, не сте само вие. Затова днес ще ви предложим да забавим заедно темпото, да спрем за малко и да се насладим на момента. Защото, той, моментът е това, което не се връща. Ще ви отведем на пътешествие в един красив и ароматен свят, който поне за малко ще ви накарада се откъснете от сивото ежедневие, и да видите света през призмата на бавния живот. Добре дошли в света на чая!
Разкажете малко за себе си. Кои сте вие?
Благовеста: Казвам се Благовеста, а с цяло изречение – сериозна жена от ранна детска възраст, хаха. Чувствам се силно свързана със Земята и Природата, но това не означава, че не правя редовни опити за летеж. Чаят винаги съм свързвала с намереното време, уюта вътре в мен самата и топлата връзка с хората.
Йоана: Аз съм Йоана – отскоро наричаща себе си “прагматичен утопист”. Малка частица от съобщество, ангажирано с практически действия за създаването на един по-мъдър и по-добър свят. Звучи малко “лалаленд”, както обичаме да казваме с Благовеста, но всъщност прагматичните утописти сме просто едни хора, които се опитваме да участваме в и да създаваме неща, които подобряват света ни. Всичките неща, с които се занимавам и в които вкарвам енергия, включително и Ч’ай малко, всъщност са плод на този стремеж.
фотография: Фелия Барух
Кога пътищата ви се събраха?
Йоана: С Благовеста се познаваме от училищните си години. Тази глава от нашия живот е озаглавена “четири половинки”, тъй като бяхме четири момичета, обожаващи компанията си и нямащи търпение да свършат училище, за да отидат в любимото си кафене и да философстват заедно. След училищните години пътищата ни се разделяха многократно, особено имайки предвид и че аз пътувах и живях в чужбина, но една вълшебна нишка никога не спря. Където и да бродех, аз носех тази нишка в джоба си. И Благовеста също носеше нишката, поради което многократно ме е измъквала от какви ли не бъркотии, но това е друга история…
Защо Ч’ай малко – интересна игра на думи – но какво значение й придавате вие?
Йоана: Името на Ч’ай малко се роди преди около 6 години на един курс по социално предприемачество. Благовеста беше пътувала из Непал, аз – из Латинска Америка, току-що бяхме създали фондация и търсехме вдъхновение и съмишленици. В почивката, докато хапвахме палачинки на една пейка, обсъждахме различни имена на проекти. Изведнъж палачинката на Благовеста подскочи и тя изкрещя “Ч’ай малко!”. Аз, разбира се, се стреснах, вследствие на което и моята палачинка подскочи. И тъкмо когато се бях приготвила да й се скарам задето ме стряска така, тя продължи с още по-голям ентусиазъм “О-о-о-о! Ами да! Ч’ай малко! Ч’ай като чай и ч’ай като почакай!”. Хареса ни. Тя си го записа в тефтерчето.
После аз заминах за Русия. Когато се срещнахме отново, Ч’ай малко беше факт.
Благовеста: “Ч’ай малко” е много “българско” словосъчетание, което използваме, за да кажем “чакай малко” – да помислим, да забавим ход или просто да си отдъхнем за малко. То е своеобразна здравословна пауза за ума и/или тялото. Ако се загледате в логото на бранда ще забележите, че то всъщност е добре познатият ни пътен знак “стоп”, само че с по-меки черти и този път свети в “разрешителното” зелено. Спирането е разрешено! ( усмихва се )
Как се стигна до Ч’ай малко като бизнес?
Благовеста: Ч’ай малко стартира като научен експеримент и мечта. Стартирахме го с Коста. Той е Доктор структурен молекулярен биолог от Университета в Торонто, а аз – молекулярен биолог. И двамата имаме страст към науката – той на научноизследователско ниво, а аз – на ниво “превеждане” на това знание на достъпен език. В началото въобще не ставаше въпрос за създаване на бизнес. Просто поръчвахме чай от всички кътчета на света, пиехме чай, четяхме за чай, обучавахме се, развивахме сетивата си. Бяхме абсолютно запленени.
Като учен със сериозен лабораторен опит и публикации, Коста се вманиачи в намирането на сериозни и рецензирани научни статии за чая, за начините на приготвяне, спецификите… До метода Гонг Фу Ча достигнахме, именно в това негово търсене на най-добрия начин за извличане на полезните вещества от чая. В един момент осъзнахме, че няма откъде да си купим качествен чай в България. Решихме сами да си го внесем, за да можем да си пием хубав чай винаги. И така всъщност се роди Ч’ай малко – автентична бавна чаша Ч’ай в забързаната градска среда. В България обаче е адски трудно един подобен нишов бизнес да оцелее и всъщност Йоана се включи, точно когато Ч’ай малко имаше силна нужда от свежа глътка въздух.
Йоана: Ако започна да разказвам за това магично стечение на обстоятелствата, интервюто ще се превърне в новела, хаха, затова… нека просто кажем, че се включих в точния момент. За мен това беше естествено продължение на дългогодишната ми любов към билките, източната философия, даоизма и бойните изкуства от една страна и на професионалните ми интереси в сферата на маркетинга и бизнес развитието – от друга. Освен това към онзи момент живеех в Москва – излишно е да споменавам какво е мястото на чаепитието в руската култура. Покрай моя тогавашен мъж, руснак, също се бях потопила в чаени изживявания. Коста и Благовеста обаче ме открехнаха на пиене по метода Гонг Фу Ча и от този момент нататък нищо не беше същото. Откриха ми нова вселена. Хубавото беше, че в Москва имах възможност да се потопя в Гонг Фу Ча места… там просто има всичко от всичко.
И така започнахме работа – нов човек, нов ресурс, с нови сили напред. Лека-полека потръгна. Започнахме да правим мащабни частни и корпоративни чаени събития. И така докато не дойде ковид. Оттогава Ч’ай малко е повече хоби, отколкото бизнес, хаха.
Сега сме в момент, подобен на този, в който аз влязох в Ч’ай малко. Имаме нужда при нас да влязат свежи хора със свежи сили, които ще се припознаят в това, което правим.
Разкажете малко повече за Гонг Фу Ча?
Най-общо можем да разделим стиловете на приготвяне на чая на две основни направления: Източен и Западен. Основната разлика между тях е, че източният модел използва по-голямо количество листа, като с едни и същи листа се правят няколко последователни кратки запарки, докато при западния модел се използват по-малко листа, но се прави една дълга запарка.
Ние сме избрали да споделяме чая по класически метод за запарване на чаените листа на Изток, известен като “Гонг Фу Ча”. В традиционен смисъл gong fu (или kung fu) е път към реализиране на всички човешки потенциали, хармонизиране на живота на тялото и живота на духа. Самият термин на китайски има много значения – „подготвен с внимание“, „умение, което идва с практика“, „умението да правиш нещо добре“. Gong fu всъщност може да се приложи към всяко изкуство, включително wu shu (или китайските бойни изкуства, често наричани кунг-фу на Запад), живопис, музика или всичко друго, което се прави с внимание и признателност. По отношение на чая, гонг фу значи „умението да приготвяме чая си добре“ – с внимание и като серия от прецизни движения.
С какво Гонг Фу Ча е по-различен от начина, по който пием чая у нас?
Когато кажем чай в Ч’ай малко, ние имаме предвид чая, който се прави от листата на вечнозеленото растение Camellia sinensis, грубо казано – кофеинов чай. Ако въобще у нас се пие кофеинов чай, то най-често той се приготвя по западен стил, който е много близък до начина, по който запарваме билките си – еднократно за определено време. Гонг Фу Ча е метод за запарване специфично на кофеинов чай и в зависимост от чая можем да направим 6, 8 или дори повече запарки с едни и същи листа. И всяка следваща запарка разкрива още повече от чая и ни дава различно изживяване.
Този процес може да се превърне в изкуство, церемония или ритуал, но в същината си е възможност да се насладим на чая и да го изследваме: формата на листата, цвета на запарката, нюансите във вкуса и аромата. И не на последно място – да се порадваме на благините, които ни дава. Било то за изостряне на ума, било то за постигане на медитативно състояние, било то за здраве.
Защо точно такъв чай, в България например има доста билки, които се ползват за чай?
Чаят от билки и чаят от чаеното растение са много различни. Чаеното растение не вирее по нашите ширини и нямаме традиции в приготвянето му, а на Изток това е цяла вселена, от която можем да научим много. През вековете се е запазило само наистина нужното, за да се извличат полезните съставки от листата на точно това растение по най-оптималния начин. Ние искаме да запазим основните принципи на традиционното запарване на чай от Изтока и да ги пренесем в градското ежедневие на съвременния човек. Затова ни е нужен чай именно от чаеното растение. Тези принципи не можем да приложим към всяка билка. Една древна традиция може да се превърне в личен ритуал и да отвори много пространство за експериментиране както с чая, така и с нас самите, да се превърне в инструмент за себепознание. Това е хем красиво, хем постижимо за всеки, който има отношение към това, което консумира.
Какви видове чай предлагате?
Ч’ай малко чайовете доставяме директно от малка семейна плантация в Непал, с която работим от самото начало. Ние сме минималисти – в момента предлагаме бял и черен чай. Ин Ян. Предлагаме само чисти чайове – без допълнителни съставки и аромати, в насипен вид и на свободни листенца, защото така най-добре личи качеството на чая. Обичаме да наричаме чая си “свободен”.
Защо свободен?
Защото му даваме свобода – и в кутийката, и в чашата. Един от основните фактори, който определя качеството на чая е състоянието на листата – тяхната структура, оксидация, наличие на натрошени листа, прах… При пакетирания чай играта невинаги е честна и открита – нерядко чаените пакетчета се използват като начин за прикриване на по-нискокачествени чаени листа, добре “скрити” в копринена пирамидка, например. Ние искаме да знаем какво пием, така че сме от отбора на свободния, насипен чай. При насипния чай липсата на качество няма как да бъде прикрита и всичко е ясно от пръв поглед или в най-лошия случай – от втора запарка. ( усмихва се )
Защо Непал?
Благовеста: Непал е държава в Южна Азия, разположена в близко съседство с Хималаите. Осем от десетте най-високи върха в света се намират на територията на Непал. Нашият чай расте в подножието на един от тези осемхилядници – връх Канчендзьонга.
Непалските чаени майстори вярват, че всяка сутрин и вечер Шива, който живее на връх Канчендзьонга, повява нежен бриз върху чаените градини и ги дарява с изключителни качества. Аз съм чувствала този бриз, когато бях там и искам да продължавам да го чувствам. Всяка чаша Ч’ай малко ме пренася в Хималаите…
Истината е, че Хималаите предоставят идеални условия за производство на едни от най-фините, премиум чайове в света. Това е една от причините да изберем да внасяме чай именно оттам.
Какво за вас е бавното живеене?
Осъзнатостта във всеки дъх. Вслушването във вътрешните шепоти. Забелязването на крехката красота на капка роса върху бяла хризантема. Забелязването на играта на цветовете на запарката в момента на наливането на чая. Звукът на струята, изливаща се от чайника. Красивите отблясъци на слънцето… И всичко това придобива значение, едва когато насочим погледа и вниманието си към тези неща. Когато забележим…
Паузата е особено важна за свободата на битието. Тя е инструмент на бавното живеене. В паузата ниепреживяваме, забелязваме, вслушваме се, поемаме дъх…
Практичните проявления на бавното живеене в живота са осъзнатите избори. От храната, която слагаме в тялото си, през дрехите, които избираме да носим, думите, които избираме да изкажем, погледите, които избираме да дадем, мислите, които избираме да полеем, нещата, които избираме да създадем…
Вие самите се стремите към устойчив и здравословен начин на живот, как това е вплетено в Ч’ай малко?
В Ч’ай малко отделяме внимание на всяка стъпка от пътя на чая – от чаената плантация, та чак до вашата чаша. И на чашата също. За нас са еднакво важни хората, които се грижат за чаените растения, чаените майстори, в чиито ръце свежите чаени листенца се превръщат в един или друг чай, опаковките, чаените прибори…
Стараем се нещата, които произвеждаме да са мислени така, че да живеят поне две единици повече време от обичайния им бърз път до кошчето за боклук. Обичаме да даваме и „втори живот“ на неща, които на пръв поглед изглеждат безполезни. Малки нещица, но пък хубави. Например, хората често се учудват на странната форма на нашите визитки. Тя е такава, защото освен да ни напомнят да Ч’айваме, те служат и за книгоразделител. Специалното отворче “захапва” страницата, до която сте стигнали.
Може ли да замести кафето?
Ще се измъкнем от този въпрос с две важни уточнения: първо – обичаме и двете, и не бихме се отказали нито от кафето, нито от чая. И второ – те просто са различни. Ако говорим за любимия на всички ни стимулиращ ефект на кофеина – да, чаят ще задоволи кофеиновия ни глад и може да бъде алтернатива на кафето.
Дори и да съдържат еднакво количество кофеин обаче, чаша чай и чаша кафе имат различен ефект върху тялото и ума. Това е така, заради съставките.
Всеки, който се интересува от ефекта на чая върху организма знае, че той съдържа три физиологично значими групи вещества, трите “А”-та, както ги наричаме – алкалоиди, аминокиселини и антиоксиданти. Алкалоидът кофеин стимулира централната нервна система, докато аминокиселината L-теанин намалява умствената умора и стреса. Антиоксидантите не влияят на настроението и душевното състояние, но пък са свързани с дългосрочни ползи за здравето. Няма да се впускаме в подробности, но добре е да запомните, че комбинацията L-теанин с кофеин е перфектната комбинация за изостряне на ума. Комбинирането на L-теанин и кофеин има подчертан синергичен ефект. Това означава, че изпитвате повишен фокус, осъзнатост и енергия от една страна, а от друга – намален стрес и подобрена умствена издръжливост. Липсва добре познатия “кик” на чашата кафе, но за сметка на това действа по-продължително и по-щадящо за тялото. Будно, но спокойно състояние.
Как така едновременно будност и спокойствие?
Истински добрият чай има свойството да ни въвежда в състояние на енергичност без превъзбуждане и спокойствие без сънливост. След няколко запарки ще забележите, че сетивата и ума ви са изострени, но както уточнихме – не ви прави нервни, както понякога прави кафето. Неслучайно това е напитката на монасите. Чудесно средство за продължителна, но будна дейност.
Пиенето на чай е – удоволствие, традиция или въпрос на култура?
Йоана: В България нямаме култура и традиции, свързани с чая. Освен разбира се ако не говорим за билковия чай, но отново – кога го пием? Основно зимата или когато сме болни. Тоест при нас на почит е билколечението. Малцина са тези, които пият чай за удоволствие. Така че по нашите ширини можем да говорим единствено за осъзнат избор. Човек да избере тази здравословна напитка, както избира например да яде плодове и зеленчуци. Но не е само здравословният ефект. Ние например обичаме да пием чай, защото ни помага да се концентрираме, обичаме ефекта върху ума, защото го изостря. Обичаме също така да се “дзенваме” с него. Обичаме да се събираме с приятели на чай и сладки приказки…
В чаените страни ситуацията е съвсем различна. С моето руско семейство почти не е имало вечер или сутрин, в които да не пием чай. Това бяха ритуали, които не седят като въпрос. Чайникът е винаги топъл. Живяла съм с китайци и японци, те пък не се разделят с чая. В термочашите си нон-стоп имаха чай. Това е култура, традиция и корен. Те не могат без чай.
Как да си направим чаена церемония у дома?
“Чаена церемония” звучи много екзотично и сложно, но всъщност единственото необходимо условие, за да превърнем приготвянето на чай в “церемония“, е отношението, което имаме. И тук ни се иска да подчертаем, че приготвянето на чай в стил „Гонг Фу Ча“ не е чаена церемония в онзи смисъл, в който хората възприемат например японската чаена церемония. Гонг Фу Ча е повече начин за приготвяне на чай и по-малко церемония.
Обикновено сме свикнали да наричаме хвърлянето на пакетче чай в гореща вода “приготвяне на чай”. Ако искате да се докоснете до вълшебна отвара, ще трябва да изминете няколко допълнителни стъпки, като например: предварително затопляне съдовете, измиване на чаените листа, сервиране в по-малки чаши и като цяло обръщане на повече внимание на 4 детайла: температура на водата, чаени листа, количество вода, време на запарване. Това как експериментираме с тези четири фактора, определя до огромна степен каква ще бъде нашата чаша чай. Кратко видео можете да видите тук. А ако искате да научите повече, разгледайте нашия Ч’ай малко наръчник Как се прави Гонг Фу Ча.
Разбрира се, имате нужда на първо място от качествен чай, а също и от няколко допълнителни пособия. И въпреки че използваната посуда може да изглежда странно за някои хора, тя е просто еквивалент на специализираните уреди за еспресо, например.
Чаят е…
Празнота. Става дума за оная празнота между нотите, която създава музиката. Или както Лао Дзъ казва в „Дао Дъ Дзин“: „Трийсет спици се сключват в главината на колелото, но то се движи благодарение на празнотата помежду им.“
Празнотата е всемогъща, защото съдържа всичко. Лао Дзъ твърди, че само в празнотата е истинската същност. Полезността на каната за вода се крие в празнотата, където може да се помести водата, а не във формата на каната или материала, от който е направена.
А какво е общото с чая ли? Чаят е една възможност да отворим пространство на Празнота. И именно там да търсим връзка с духа на чая, със собствения си дух и с другите.
Художествената страна на процеса на пиене на чай е просто форма, външна обвивка. Предизвикателството е да се изрази вътрешният дух на чая. Изкуството на чая е видима дейност, но може да се нарече „Дао“ (невидимият път), само ако в процеса на тази дейност се ражда духовна сила. Същността на чаената култура е видимото изкуство и невидимият път…
Текст: Диана Захариева
Снимки: Ивона Машова
