Думи за любовта – споделената, провалената и единствената

Реклама

---

Ванна Бонта казва, че истинската поезия остава между думите. Някъде там, в тишината на разпилените ни мисли. Заедно с въздишките, заедно със спомените, проправили си път до повърхността на сърцето. Поезията развързва душите ни и ги пуска да се реят.

Такава е силата ѝ, такъв е заветът ѝ, когато идва от дълбините на човека. Често неканена, нечакана, просто избликва и оставя своя мастилен отпечатък от чувства. По-рядко е многословна, защото малкото думи ѝ стигат, за да предаде огромни истории.

Събрахме за вас откъси от 10 изключително вълшебни стихосбирки на 10 съвременни български автори. Мъничка част от големи съкровища. Ако ви докоснат, потърсете ги. Може би стиховете им чакат точно вас, скрити на някоя полица.

“Жената и мъжете, които бях” от Димана Йорданова

***

Сложиха му ново сърце,
в което нея я няма.

Тялото му го отхвърли.

***

Мисли,

че разделите са прости –

единият се качва на влака,

другият ляга на релсите.

Но ето че на пръста ти конецът

се затяга все по-здраво с времето.

Напомня ти за влакове,

излизащи от релсите.

“Теория на всичко” от Станислава Станоева

 25-и кадър

Ще ти позволя да ме сътвориш

от реброто си –

кратко като местоимение.

Обичай ме,

аз съм твоето

цял живот писано стихотворение.

“За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?” от Константин Трендафилов

Ранни симптоми

На последния преглед

за пет минути ме преслушаха –

и откриха шум в сърцето

И ходих по едни изследвания

при едни намръщени лекари

с едни дебели игли

и едни плашещи машини

и дадох едни пари,

за да разбера накрая,

че не било нищо сериозно,

макар да знаех, че грешат.

Толкова ли не можа да пазиш тишина поне за пет минути?

“Утре в десет на луната” от Благовеста Пугьова

 Два и половина е (част първа)

Към два и половина всеки ден

ми се умира.

Хилав лондонски дъжд

вали

и мокри цигарата ми.

Иначе не ми пречи.

Светът е чудесен.

Просто не ми трябва.

“Там, където не сме” от Георги Господинов

Стихотворение което все повече се казва никога

Из пробните на магазините

върху диваните на мебелните къщи

по стълбите на всичките етажи

в небостъргачите на младост 4

емпайър стейт и люлин 10

на всяка страница от книгата

на масата във кухнята (разклатена)

върху пералнята а после до хладилника

преди излизане във коридора с якето

из полупразни кафенета и следобеди

в издрасканите полутъмни входове

в претъпканите автобуси вечер

из паркове зад паметници и дървета

под клони облаци небета ниски

в пресечките на всяко изречение

те исках