Церебрална поезия” от Росен Карамфилов
Сбогуване
Цъфти без мен
щом можеш, Розо!
Свободата е твоя
Самотата – наша.
“Сбогуване с нарцисизма” от Петър Чухов
Меко
Знам за любовта
опасно малко
въпреки че съм я водил
на кино
свалял съм
слънчевите ѝ очила
слагал съм подаръци
под възглавницата ѝ
веднъж живях с нея
цели 2 години
в къща за птици
но тя отлетя
все пак си мисля
бяхме най-близки
онази нощ
когато я сънувах
с глава върху козината
на едно куче
което дори
не беше мое
***
Колко залеза
правят
една любов
“Град без море” от Людмила Балабанова
Лилия, от Люлин
никой не разбра за сълзата която скочи
една нощ от прозореца на 19-ия етаж
докато някакъв самотен пияница чакаше долу
на автобусната спирка
и котките се гонеха по керемидите
на последната останала къща в квартала
живее в град без море и не може да изпрати
любовно послание запечатано в бутилка
горе вятърът е студен дори когато
идва от юг
знае че нейната любов не е жар-птица
жар-птици в Люлин няма
но е странна птица която отлита на север
щом започне да мръзне тук
“Списъци” от Стефан Иванов
Когато те гледам пет години по-късно
не искам
да те нямам
без теб да бъда
значи да не бъда
наличието
на липсата ти
ме изтрива
***
прочетено във въздуха
целувката е аномалия на устните
непоправима грешка на езика
“Воден знак” от Крум Филипов
Портрет
Вали.
Около нея също –
очите ѝ са влажни още.
Вятърът навън…
От нея – вятър.
Едва забележима усмивка.
По бримката на облаците тича слънце.
Ако не беше в рамка,
щях да си прехапя,
Майсторе,
душата…
Текст: Александра Тошева
Снимки: Pinterest, Alena Golden.
