Някъде във времето историята и делата на старозаветния пророк Илия и народния покровител на небесните стихии са станали едно. На 20 юли християнската църква почита светецът, описан в Стария завет като аскет-скитник и последовател на единния Бог. Той предизвиква „двуборство“ между Йехова и Ваал. Той е човекът, предрекъл на израилския цар Ахав голямата суша. Отправената от пророка молба, заедно с поклонението на хората пред бог Йехова, изпраща дъжд. В продължение на 25 години Илия пророкува край река Йордан, откъдето бил грабнат към небето на огнена колесница, теглена от четири коня.
В представите на народа светецът покровителства небесните стихии и дъждовете. Хората вярват, че той се разхожда по небето със златна колесница и търси ламята, която пасе житата. Хвърля по нея огнени стрели, от които се получават гръмотевиците и светкавиците. Ако пък има само светкавици без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му. Народът отъждествява Св. Пророк Илия със старите богове – Тангра и Перун.
Илинден е празник на кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. На този ден, както и по време на Горещниците (15,16 и 17 юли), има строга забрана да се работи – и полската, и домашната работа. Народът вярва, че нарушаването им може да предизвика природни бедствия и катаклизми.
На този ден празнуват Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Юлия.
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press