В центъра на самостоятелната изложба на художничката Ив Тошайн е мащабната инсталация „Чеиз“. Тя бе представена в папската крепост Рока Паолина в Перуджа (Италия) по-рано тази година и остана отворена за посетители цял месец, като предизвика интереса не само на ценителите на изкуството, но и на български и италиански медии. Сега композицията ще бъде показана за първи път в България в зала 19 на Квадрат 500, където е разположена и антична гробница от IV век.
5 идеи за допълнителни доходи, точно навреме за празниците
Памела Андерсън и ролята на живота ѝ
Виненият образ на България: идентичност и послания
Заглавието на изложбата „Чеиз за Марс“, като Марс тук е Богът на войната, следва неоплатоническата идея за покоряването на войната чрез вяра и любов.
Произведението с размери 5 на 4 метра наподобява килим, който е “изтъкан” от 2000 стоманени шурикена. Няколко десетки от тях са изправени, като “войници”, перпендикулярно на останалите редици. Обединени заедно в една стилизирана и бляскава композиция, отдалече хилядите нинджа звезди изглеждат привлекателно и естетично. Отблизо обаче, изведнъж се забелязват ръчно наточените остриета – режещи ножове, напомнящи кръстове.
Чеиз съчетава противоположни елементи – хладно оръжие, традиционно асоцииращо се с война и насилие, и кръста като символ на вярата.
Всяка една звезда от килима е изцяло изработена на ръка и е символичен дар от художничката за Бога на войната Марс, като акцентира върху разгарящите се военни конфликти в световен мащаб.
В текущата изложба – „Чеиз за Марс‘‘ са включени и две по-ранни видео творби, изобразяващи военни паради – Опозиция (2012) и Бежанци (2018). Чрез тях може да се проследи проблематиката, която вълнува Ив Тошайн в значителна част от нейната практика като художник.
Инсталацията интерполира силата си на откриването на изложбата на 27 юни 2024 г., чрез концерт на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният”, който ще изпълни византийски композиции и източноправославни тропари, като част от инсталацията и символ на мира.
Изложбата ще продължи до 8 септември 2024 г. в залата с Римската гробница от IV век, в Квадрат 500 – Национална Галерия в София, а куратори са Снежана Кръстева и Мартина Йорданова.
Текст и снимки: ПР
