Какво е vision board и има ли почва у разума?

Поглеждам vision board-а на десктопа си и през главата ми минава: Fucking hell, пропаднах.

Цялата история с манифестациите, добрите мисли и високите вибрации винаги ми се е струвала малко… бошлаф. Дали от балкански мачизъм, чист цинизъм или от раздразнение, че е навсякъде, а аз съм се самоубедил, че алтернативното е висша ценност – не знам.

Пиша на най-добрата ми приятелка. Оплаквам се, че съм станал като всички; че цялата ми полемика, описваща как мечтите не трябват да имат начален и краен срок е предадена в момента, в който съм изтеглил снимките от Pinterest; споделям, че дори ме е малко срам… Очаквам някой да валидира песимизма ми!

Тя го вижда веднага. Отговорът: E… Az si pravq postoqnno. Греда.

После ми напомня как на 16 си налепи цялата стена със снимки, подредени в своеобразен vision board…

Материалът, който четете, е резултат от неуспешния ми опит да се дистанцирам от тренда. Този път обаче и трендът е различен – не си говорим за змийски принт, панделки или шоколадово, а за целеполагане, дух и мечти.

Вижте още:

Vision board 1.1

Карта на мечтите, vision board – няма значение как го наричате. Това е един от най-устойчивите self-help трендове през последните години. От края на декември до средата на януари социалните мрежи се изпълват с инфлуенсъри и инфлуенсърки, които ни убеждават колко велико нещо е този метод за целеполагане.

В зависимост от това дали сте по-аналогов или дигитален тип, имате два варианта за изпълнение на vision board: 1) изрязвате снимки от списания, лепите върху картон или на коркова дъска и слагате произведението си някъде на видно място, обикновено в работното ви пространство; 2) влизате в Pinterest, намирате най-естетичните картинки, илюстриращи целите ви за идната година, избирате си удобно приложение, с което да ги подредите в колаж и поставяте на начален или заключен екран на телефона или лаптопа.

Единственото необходимо условие е снимките, които сте селектирали, да изобразяват конкретни цели и желания. Повишение, по-хубав офис, нова кола, по-добре изразена преса (ако въобще фигурира някъде), повече време с любими хора, любов, пътувания – всичко, което сте изреждали в късметите за новогодишната баница, има място на vision board-а.

View this post on Instagram

A post shared by 𝖏𝖚𝖑𝖎𝖆🔱 (@fitwjulia)

Как работи?

Статия на Forbes от пролетта на 2024 гласи:

Проучване на TD Bank установи, че един от всеки пет успешни предприемачи използва vision board, когато стартира бизнеса си, a около 76% съобщават, че напредъкът им досега е в съответствие с тяхната визия. 82% от тези собственици на малък бизнес са открили, че са постигнали повече от половината си бизнес цели, откакто са започнали да правят vision board.

Положителните страни на практиката се изразяват в следните фактори: помага да илюстрира точни цели и да ги заложи на дневен ред; подобрява самочувствието; стимулира дисциплината; съхранява креативността; насърчава действие; празнува напредъка… И още куп гръмки обещания à la телешоп.

Вероятно разбирате защо подходих скептично, но вече и науката започва да доказва, че ползите от този лайфстайл тренд са многобройни…

View this post on Instagram

A post shared by Caro (@carolynnahielys)

Self Hell

Oк, щом си направя vision board животът ми ще се завърти на поне 180 градуса.

Умът ми обаче не позволява да погледна, която и да било книга в Self-help секцията на книжарницата, който и да е било тренд за себеразвитие и да не възпроизведа наум онази сцена от Сексът и градът.

S5E4: Момичетата са в книжарницата, за да анализират корици, които да информират това как трябва да изглежда тази за първата книга на Кари. Шарлот, търсейки Starting Over, Yet Again, попада сред един куп отчаяни и плачещи жени и осъзнава, че дори самата мисъл да се самоидентифицира с тях е плашеща. Сценаристите кръщават тази част от книжарницата The Self Hell Aisle. И това определение не може да ме остави на мира.

Плешиви мъже със съмнителни усмивки, които крещят онлайн. Клишета до безкрай, съветващи ме винаги да избирам себе си. Източни учения за западни хора. Кое не му е Self Hell? Как чрез тоя книгоиздателски ад да достигна до персоналния си рай?

Нова година, ново аз

Знам. И мен ме побиха тръпки, докато го пишех, но ми оставете няколко реда аванс преди да затворите страницата.

Дадох си малко време да преосмисля цялата vision board история и осъзнах, че в основата си тя е просто поредното суеверие, по което всички лудват.

Нося червен конец, чукам на дърво и казвам „пу-пу“ всеки път като направя комплимент на приятел. Ако няколко снимчици, подредени в колаж, ще ме отведат по-близо до целите ми – sure, let it be.

Главата ме боли и с червения конец на ръката. Лоши неща се случват, нищо че чукам с ръка под масата редовно. Мечтите ми също ще се сбъднат, ако вярвам в тях достатъчно силно, но нищо не ми пречи да сглобя един vision board набързо и да му дам година тест период.

Направих го, сложих го на десктопа си и сега ще го гледам ежедневно. Нова година, нова аз – предполагам…

Предстои да разберем дали безграничната сила на манифестациите ще успее да пребори малкия self hell демон, който сяда на рамото ми, всеки път щом екранът светне.

Питайте ме през 2026, живи и здрави. *чука на дърво*