„Няма да приема живот, който не заслужавам“, ехти в съзнанието ви, след като излезете от киносалона, където за трети път се срещате с Миа Гот във филм на Тай Уест.
Шест години след събитията, описани в X, Максин Минкс (Миа Гот), сега блондинка с къдрици и много по-смели амбиции, се премества в Холивуд, придобива хитър агент (Джанкарло Еспозито) и репутация на местна порнозвезда. Решавайки, че е време да достигне ново ниво, тя отива на кастинг за главната роля във филма на ужасите „Пуританка 2“. Демонстрирайки актьорските си умения и гърди пред продуцентите и режисьора Елизабет Бендер (Елизабет Дебики), момичето получава ролята и с нетърпение очаква началото на снимките, пренебрегвайки купоните в „хълмовете“, където нейните приятелки и колеги упорито я канят почти всяка вечер. Отказите да излиза късно се оказват умно решение, тъй като приятелките й се връщат под формата на трупове, жигосани със сатанински символи и разпръснати из околностите. В новините се говори за маниак с прякор Нощния ловец. Самата героиня започва да бъде преследвана от ченгета (Боби Канавале и Мишел Монаган), които искат помощ при разследването на убийството на нейните приятели. Освен това, частен детектив (Кевин Бейкън) е смразяващо настоятелен тя да се срещне с неговия мистериозен клиент. Момичето, което е видяло всичко, не се съгласява на никакви предложения – тя има план да стане кинозведа и ще постигне целта си на всяка цена.
Експлозивната и сензационна продукция излиза в момент, когато дискусиите за цензурата, свободата на изкуството и влиянието на медиите върху обществото са по-актуални от всякога. MaXXXine смело навлиза в тези теми, предлагайки провокиращ мисълта анализ на естеството на славата, експлоатацията в Холивуд и оцеляването.
View this post on Instagram
Кендъл Дженър в новата кампания на Calvin Klein
Венеция: от роклята на Кидман до годежа на Гага
Джудит Бойд – от скръбта към борбата срещу ейджизма
Третата поредица от филми на ужасите на Тай Уест с Миа Гот изглежда много по-впечатляваща от предишните: като се започне с актьорския състав, попълнен с забележителни звезди и завършва с много по-богато украсен сюжет. Стилизацията също не е изчезнала: мръсният блясък на 80-те заслепява очите с прически, тоалети и неонови надписи. Камерата заема характерни ъгли, вдъхновени от еротичните трилъри на Де Палма, а на заден план непрекъснато звучи телевизорът проследяващ убийствата на Нощния ловец – съвсем истински сериен убиец, който тероризира Калифорния и околията в продължение на една година.
Трилогията Х си играе умело с поп културните тропи. Заобикаляйки линейния ред, продиктуван от логиката на хронологията, филмите могат да бъдат пренареждани или гледани поотделно. Но точно комбинациите (също произволни и променливи) пораждат обем и спомагат за оформянето на цялостно изживяване. Максин затваря първия цикъл – там, където Пърл се пречупи под тежестта на травмата от войната и неприязънта към майка си, Максин се сбогува със старите обиди и (спойлер от трейлъра!) за разлика от Пърл, наистина стана звезда. Можете да припишете заслугата не само на силата на волята и непоклатимото и Аз, но и на смяната на епохите – еманципацията през 80-те години е по-достъпна, отколкото през 30-те години на миналия век, както и правото на жената да контролира тялото си.
View this post on Instagram
В многообразието от формални художествени техники е много по-интересно да разгледаме развитието на хоръра и да обсъдим стигмата около жанра. През 70-те години ужасът плаши „скромниците“ и се смята за удоволствие от порнографски характер, през 80-те филмите от този жанр вбесяват вярващите със своите „флиртове с дявола“ – особено в епоха, когато Съединените щати са обхванати от сатанинска паника. Слашър филмите, добили луда популярност през 80-те, все още носят клеймото на guilty pleasure и тийнейджърска радост, освободена от всякакви претенции. Героинята на Елизабет Дебики, режисьорът Елизабет Бендер, обяснява как е възможно да превърнете продължението на ужасите във филмов шедьовър, а от порно актриса в първокласна холивудска звезда. Но си струва да погледнем назад към „X“, за да разберем, че според Уест, ужасът не се нуждае от снизхождение и правото да бъде наречен най-висшето изкуство – достатъчно е да бъде просто кърваво и без всякакви спирачки.
За разлика от Пърл, вместо да се оплаква от незарасналите си душевни рани, Максин предпочита да действа и да се втурне напред – през главите, ръцете и дори гениталиите на други хора, ако се наложи. „Помогни ни да спасим другите момичета“, я молят полицаите. „Може би е време те сами да се спасят. Аз така направих“, е тежък, но и справедлив от гледната точна на Максин отговор. Травмата може да бъде преодоляна, осребрена. Славата съществува в различни измерения, остава само да не пропуснете своя шанс. Създателят на независими хоръри постигна това, което много претенциозни филми не успяха – даде ни филм със силна главна героиня, която не се страхува да мине през всеки и всичко. Тя няма нужда да оправдава желанията и маниите си. „Няма да приема живот, който не заслужавам”, остана нейната мантра докрай.
Текст: Тереза Восканян
Снимки:Instagram/ПР
