Защо обичаме ноември? Заради това, че ни поставя на крачка от магията на празниците, на новото начало, че придава на мъглите и дъжда особен чар и цветове, както и заради книгите, които носят името му в заглавията си. Спряхме се на три от тях, не защото са нови, а защото изключително точно успяват да уловят всички негови нюанси.
Ноември (Явор Веселинов)
„Ноември“ на българския автор Явор Веселинов е особена смесица от криминале, трилър и еротика с елементи на мистика и магия. Какво е да се влюбиш в страховете си? Какво е да обикнеш своя потенциален враг и противник? Докъде си готов да стигнеш в една любов, която може да те изсмуче целия преди да те убие? Готов ли си да загърбиш всички страхове, да се усъмниш в приятелството и да го жертваш заедно с душата си…
22 ноември 1963 (Стивън Кинг)
Великолепният бестселър на краля на трилъра, който служи за основа на един от най-успешните сериали през последните години. За пореден път господин Кинг ни поставя на граница, която лесно може да бъде прекрачена и това да отключи ужаса на не една реалност.
5 идеи за допълнителни доходи, точно навреме за празниците
Памела Андерсън и ролята на живота ѝ
Виненият образ на България: идентичност и послания
Историята се връща към един паметен ден в американската история, за който няма еднозначни отгонори – 22 ноември 1963 година. Тогава в Далас отекват три изстрела, с които е убит президентът Кенеди и светът се променя необратимо. Или е възможно да се върне лентата назад? Какво би се случило, ако Кенеди беше оцелял? Главният герой се впуска в безумна мисия, като се връща в миналото и предотвратява един от най-разтърсващите атентати в историята на човечеството.
В края на ноември (Туве Янсон)
Ноември може да бъде цветен и за децата. Особено онези, които приемат чудати създания като муминтролите на Туве Янсон. „В края на ноември“ е книга от детската поредица на писателската, която изпраща всеки малчуган измежду оголените дървета насред ноемврийската мъгла. Също като Снусмумрик, който навлезе сред хиляди километри горска тишина. Хемулът бавно се разбуди, осъзна, че това пак е самият той, и му се прииска да бъде някой, когото не познава. Филифьонката загърби страховете и самотата си и извади куфара. Мъничкото хомсче прекъсна приказката за майката и семейството, която само си разказваше, и взе решение още сутринта да тръгне натам. Само Мюмлата се чувстваше добре – от главата до петите, – но и тя се заприготвя. И така те поеха право на север към тихата долина и към усещането да се събуждаш сутрин в муминската къща и да се чувстваш щастлив. Но къщата бе непознато тиха, а семейството муминтроли непонятно липсваха. Как ли ще се спогодят неколцината особняци?
Убедихме ви, че ноември става за четене, нали?
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
