Само след броени часове всеки от нас ще застане до своите любими хора около масата на Бъдни вечер и ще усети красотата на празника. А дотогава ще се опитаме да направим прибирането ви максимално приятно.
Какво всъщност е Коледа? Това ще се опитаме да си припомним, за да се настроим на празнична вълна. Коледа е уют, топлина и споделени радости. Коледа е аромат на прясно изпечени меденки в кухнята на мама. Коледа е в големите усмивки, подаръците от сърце и проявата на доброта. Коледа е зараждането на нещо ново. Началото, което всеки от нас поставя за следващите 365 дни. Но Коледа е и традиция, която независимо колко съвременно живеем остава в нас и ни припомня същността на празника.
А българската повелява, че новата година настъпва още на Игнажден, защото огънят е истинска пречистваща сила, която отстранява старото и проправя път на новото. Затова е важно на този ден „полазникът“, който влезе първи в къщата да е благ и заможен човек, за да е богата и цялата следващата година. А това е само началото на декемврийските празници, през които семействата се събират, близките си прощават и оставят лошото зад гърба си.
Всички знаем, че на масата ни тази вечер ще са подредени постни ястия, които ще наброяват седем, девет или дванадесет (добре е да са нечетен брой, но 12 също е важно число). А питали ли сте се защо? Това са числата, символизиращи дните от седмицата, времето, през които е продължила бременността на Богородица и кръговрата на годината, която се състои от 12 месеца.
След прекадяването и разчупването на питката, в която е поставена пара за благоденствие на къщата, докато трае вечерята никой от семейството не трябва да става от масата, за да не го отнесе със себе си. А през цялото време в огнището е сложен да гори бъдник (голямо дъбово или крушово дърво), който със светлината и топлината си символизира раждането на Христос. Така е било. А днес сме обединили по малко от нашите български обичаи и западните традиции. Ето какво още не знаем за Коледа или просто сме забравили.
Образът на Санта Клаус, всъщност е базиран на истински човек – Св. Николай, който е живял през 14 в. Роден в Патара (днешна Турция) той е най-известния в света небиблейски светия, а художниците го изобразяват по-често от всеки друг, освен Дева Мария. Както знаем, Св. Николай е закрилник на моряците, сираците, банкерите и на Ню Йорк.
Традицията за поставянето на коледни чорапчета води началото си от три сестри, които били толкова бедни, че нямали зестра и били застрашени да изпаднат в немилост. Но били спасени от щедрия Св.Николай, който пропълзял през техния комин и напълнил чорапите им със златни монети.
Думата „Christmas“ произлиза от “Christ’s Mass”, което означава меса за Христос или възпяване на раждането на Божия син. На гръцки буквата „Х“ обозначава името му, а названието “Xmas” се използва още от средата на 1500 г.
Богът на викингите – Один – също се смята за предшественик на Санта Клаус. Според легендата той яздел своя летящ кон Слейпнир (първообраз на вълшебните елени на Дядо Коледа), който имал осем крака. През зимата Один раздавал едновременно подаръци и наказания, а децата трябвало да пълнят потушите или чорапите си с лакомства за Слейпнир.
И още един любопитен факт – първите коледни дръвчета са били ябълки. Тях средновековните актьори са използвали като декор за да пресъздадат райската градина в „Райските пиеси“, които описвали създаването и падението на Адам и Ева.
Друга любима празнична традиция – коледната картичка – е създадена за първи път от британския илюстратор Джон Калкот Хорсли през 1843 г. по поръчка на сър Хенри Коул. А какво по-хубаво от това да зарадвате някого с неочаквано пожелание, написано на ръка!
Нашето пък ще поставим тук:
Бъдете смели в мечтите и желанията си, вярвайте в успеха си, радвайте се и на малките, и на големите подаръци, които живота ви предоставя – никой не би отказал чифт хубави обувки или чанта Furla, нали? Същевременно раздавайте и част от себе си, защото щастието е не само в получаването, а и в споделянето. Весели празници!
Текст: Fashion Inside
Снимки: Unsplash