На 27-ми декември отдаваме почит на житието на първия християнски мъченик Свети Стефан. Традицията повелява на този ден да бъдем с най-близките си хора около трапезата, която задължително трябва да е отрупана с месни ястия и емблематичната за празника баница с месо. Поверието гласи, че на този ден „затваряме“ цикъла на отминаващата година и оставяме всичко там, започвайки нов период от живота си.
Стефан е сред седемте ученици на Христос, които са натоварени с мисията да разпространяват учението Господне и християнската вяра. Но юдеите се уплашили от разрастващото се общество на вярващи и настроили народа срещу архидякона, обявявайки го за богохулник. Веднага щом напуснали територията на Йерусалим, преследвачите му го убили с камъни до смърт и оставили тялото му на птиците и зверовете. Преди да издъхне, светецът се обърнал към Господ с думите: „Боже, не им зачитай този грях!“. Легендата разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за спасението на душата му. Мощите му са открити едва през 5 век и са занесени в Сионския храм в Йерусалим.
Най-старите поверия разказват, че в периода от Коледа до Йордановден адът и раят се сливат и на земята слизат зли сили и демони. Затова възрастните поръсват дворовете си с пепел и не излизат след залез слънце навън. Забранява се и шиенето на мъжки дрехи, за да се предпазят мъжете от нападението на вълците.
Каквито и легенди да се носят за периода около този празник, не бива да забравяме, че все пак имен ден празнуват Стефан, Стефка, Стефания, Стойко, Стоян, Таня и производните от тях имена. Честит празник!
Текст: Звезделина Георгиева
Снимки: Press
Вижте още:
