Какво е един творец без своята муза? Хиляди редове и страници са изписани за тези изключителни връзки, които ярки личности от световна величина успяват да изградят помежду си. Обич, приятелство, понякога и драма, но в крайна сметка енергия, която дава живот на всяко изкуство, за да го направи достойно за вечността.
Да, модата е изкуство, и то сред най-големите – можем да дадем не едно и две доказателства за това. Модата не е само колекции, модели и тенденции, тя е преди всичко реални хора с техните мечти, стремежи, труд, талант, визионерство и гениалност, с техните срещи, връзки и партньорства. С техните истории. Три такива истории ще ви припомня днес.
Одри Хепбърн и Юбер дьо Живанши
Ако не беше Одри, Живанши може би нямаше да е това, което е – един от най-великите модни дизайнери в света. Тя го прави известен и му помага да влезе в света на киното. А благодарение на него Одри се превръща в една от най-емблематичните модни икони, живяли някога – еталон за стил, елегантност и изящество. Няма човек на тази земя, който поне малко да се интересува от мода и кино и да не се сети веднага за „Закуска в Тифани“ и за малката черна рокля на Холи Голайтли…
View this post on Instagram
Любопитна е първата среща на Одри и Юбер. През 1953 г. младата актриса посещава ателието на все още не толкова популярния френски дизайнер в Париж. Той очаква по-височайше присъствие – утвърдилата се вече звезда Катрин Хепбърн, и е разочарован. Отхвърля молбата на Одри да създаде специално за нея костюми за филма „Сабрина“, дори признава, че е бил шокиран от стила ѝ (в ателието тя влиза облечена с кариран панталон и обикновена фланелка). Предлага ѝ да си хареса нещо от готовите му модели и тя грабва три тоалета.
Актрисата кани Живанши на вечеря и успява да го убеди да работят заедно. Години по-късно той споделя думите си от тогава: „Онази вечер ѝ казах, че ще направя всичко за нея“. „Приятели завинаги“ – така Одри Хепбърн озаглавява частта от автобиографията си, посветена на Юбер дьо Живанши.
View this post on Instagram
5 идеи за допълнителни доходи, точно навреме за празниците
Памела Андерсън и ролята на живота ѝ
Виненият образ на България: идентичност и послания
През 1955 г. филмът „Сабрина“ печели „Оскар“ за костюми. Наградата е съпътствана от скандал, защото я получава не дизайнерът, а Едит Хед, известната стилистка на Холивуд. Одри заявява, че повече няма да се появи във филм, чиито костюми не са дело на Юбер дьо Живанши. След този случай Живанши е забелязан от Холивуд. Дизайнерът създава дрехите за филми на Джийн Сийбърг, Дебора Кар, Жулиет Греко, Бриджит Бардо, Елизабет Тейлър, Жана Моро. Търсен е от Грейс Кели и Джаки Кенеди. Одри обаче е една.
„Одри имаше вроден стил, неподправен и изключително елегантен. Излъчването и усетът ѝ към красивото поддържаха творчеството ми живо.“ (Юбер дьо Живанши)
Творческото партньорство на Одри Хепбърн и Юбер дьо Живанши излиза извън пределите на модата и киното. През 1957 г. французинът създава парфюм, който посвещава на Одри. Името му Givenchy L’Indertit, което в превод означава „Забранено“, не е случайно – актрисата забранява на Живанши да го пуска в продажба, за да го ползва само тя. Едва седем години по-късно парфюмът става достъпен. Дизайнерът облича актрисата не само за филмите и червения килим, но и в личния й живот – създава малката розова рокля с кърпа за глава, които тя носи на втората си сватба, както и дрехата за сина , с която той е облечен на кръщенето си.
View this post on Instagram
Когато вторият съпруг на Хепбърн се свързва с френската модна къща и настоява на Одри да й бъде плащано за реклама, Живанши се съгласява да подпише договор. Реакцията на актрисата, след като разбира за постъпката на съпруга си, е красноречива: „Аз исках той (б.а. Юбер) да ми бъде приятел, само да ми бъде приятел. Аз съм това, което съм, заради Живанши. И той е това, което е, заради мен“.
За 60-ия й рожден ден Живанши й подарява 60 розови храста, които тя засажда в градината си. През 1992 г. актрисата е диагностицирана с рядка форма на рак в напреднал стадий. Тъй като тя не може да ползва редовен полет, дизайнерът организира такъв с частния си самолет до родния й град Толошна, Швейцария, където тя умира само няколко месеца след това.
„Моделите на Юбер са единствените дрехи, в които се чувствам себе си.“ – Одри Хепбърн
Бети Катру и Ив Сен Лоран
„И двамата ненавиждахме нормалния живот“, казва Бети Катру за връзката си с Ив Сен Лоран. Двамата се запознават в известния гей-клуб Regine’s в Париж през 1967 г. Тя привлича вниманието му с андрогинния си външен вид и стил и той решава да я покани да дефилира в негово ревю. Отговорът й е „Не“, което всъщност го привлича и впечатлява, защото едва ли до този момент някой му е отказвал.
View this post on Instagram
Според Бети е било любов от пръв поглед: „Това му хареса. Останахме неразделни цялата нощ, а и до края на живота му. Мисля, че той почувства колко много си приличаме в страданията си, във върховете и краховете си. Искахме да умрем на всеки пет минути, а след тях – да танцуваме. Измъчената душа на Ив можеше да бъде в един момент щастлива, после – абсолютно нещастна. Но именно миговете на мъка му служеха за вдъхновение.“
View this post on Instagram
Ив Сен Лоран нарича Бети Катру „моята сестра близнак“. Тя е вдъхновението зад най-култовите модели на модна къща Yves Saint Laurent, сред които дамският смокинг, скини панталоните, бялата риза. Двамата са неразделни в продължение на 35 години.
Парадоксално или не, Бети Катру никога не е работила за Сен Лоран, в общоприетия смисъл на думата. Тя признава, че дори мрази модата. „Често са ме питали как така никога не съм работила за Ив, но истината е, че той не се нуждаеше от моята помощ. Искаше само присъствието ми – да ме гледа, да си представя как би ме облякъл. Спомням си една вечеря в дома му в Мароко. Влязох в стаята облечена от глава до пети с неговата мароканска колекция и той беше във възторг.“
View this post on Instagram
Освен в партитата, Бети и Ив за заедно и в най-тежките си моменти. Двамата имат сериозни проблеми с алкохола и наркотиците и през 70-те години постъпват в клиника за зависимости. „Преминахме през всичко това заедно, такива моменти невероятно сближават. В болницата си оставяхме бележки под вратата: „Бети, оправяй се бързо и си измий косата, за да мога да те посетя“.
Бети Катру дава на Сен Лоран онова, което дори неговият партньор в живота, Пиер Берже, не може. „Нашата връзка беше повече от приятелство и обич, тя олицетворяваше момента, в който две половини се срещат и разбират, че са част от едно цяло. Никога не съм харесвала етикета, който пресата ми лепна – „музата на Ив Сен Лоран“. Аз бях негов приятел, доверено лице и огледало – огледало, в което той виждаше жената, за която мечтаеше и твореше!“, разказва Бети. „Ив ми даваше всичко за душата, а моят мъж – за реалния живот.“
Инес де ла Фресанж и Карл Лагерфелд
Коя ли красавица не е била муза на Кайзера? Прочут с това, че доста често сменя своите музи, от острия му поглед не убягваше нито една атрактивна фигура – независимо дали модел или изгряваща звезда. И всяка една от тях си имаше своите пет минути слава.
Инес де ла Фресанж обаче е нещо различно. Тя е лице на Chanel, преди супермодели като Линда Еванджелиста, Кристи Търлингтън и Наоми Кембъл да щурмуват парижките модни подиуми. Най-дългата и драматична връзка на Лагерфелд е именно с нея. През 1982 г. той подписва договор с Инес и това е първият договор за ексклузивност в историята на модната къща – Инес няма право да работи за никой друг.
View this post on Instagram
Инес Летиция Еглантин Изабел де Сейнард де ла Фресанж е дъщеря на маркиз и аржентинска манекенка. Баба ѝпо бащина линия е мадам Луи Жакино, маркиза де ла Фресанж, която е и единствена наследница на богатия банкерски род Лазар. Лагерфелд е впечатлен от класата на Инес и от удивителната й прилика с Коко Шанел. Възхищава й се и заради начина, по който тя въплъщава образа на космополитната жена, без да губи типично френското си излъчване.
View this post on Instagram
Инес започва като модел, впоследстие самата тя става дизайнер, създадел е на собствена модна марка и линия парфюми, както и автор на книги, сред които „Парижанката и нейния стил“. Била е консултант на Жан Пол Готие и на обувките Roger Vivier, както и лице на L’Oreal.
През 1989 г. Инес де ла Фресанж се съгласява да позира за Мариан – национален символ на Френската република. За Лагерфелд това е огромна лична обида и разочарование. Определя решението й като страшно глупаво, според него Мариан е символ на всичко скучно, буржоазно и провинциално у французите. Договорът между Инес и Chanel е прекратен.
View this post on Instagram
Трябва да минат цели 20 години, за да може двамата да загърбят всичко. През 2010 г. Лагерфелд кани лично Инес де ла Фресанж да закрие ревюто на Chanel. Самата тя признава, че е била много притеснена. Когато се появява на подиума обаче, всички я посрещат с бурни овации. Независимо от изминалите години, тя продължава да бъде въплъщение на Chanel и на абсолютния шик, олицетворяващ бранда. Тогава е на 53.
View this post on Instagram
Текст: Десислава Найденова-Вичева
Снимки: Instagram
