View this post on Instagram
Мария Грация Киури и Исабел Алиенде разговарят пред Harper’s Bazaar за това какво е да създаваш красота – мода, литература, но и не само, по време на пандемия и как феминизмът движи и вдъхновява работата им. Всички помним онези тениски с надпис „We Should All Be Feminists“ в дебютната колекция на Киури за Dior през есента на 2016 г. – заглавие на есе на нигерийската авторка Чимаманда Нгози Адичи. Сега си припомнихме, че „Къщата на духовете“ пък беше вдъхновила ризорт колекцията на модната къща през 2019 г.
View this post on Instagram
През 2020 г. роклята Dior на Натали Портман за Оскарите с избродираните имена на пренебрегнатите жени режисьори се оказа най-обсъжданата. Познаваме и част от силните женски образи в книгите на Алиенде. Дизайнерката и писателката и активист не спират да вярват и да доказват, че модата и литературата, изобщо творчеството, могат да дадат власт и независимост на жените.
Всяка от нас може да сподели как се е променил животът й от миналия март досега. Мария Грация Киури ии Исабел Алиенде също го правят, размишлявайки над теми, които в последната година станаха дори още по-болезнено видими. Творчеството винаги е било път към себеизразяване и себеутвърждаване, но и в крайна сметка инструмент за отправяне на силни послания.
View this post on Instagram
Киури създава пет колекции по време на пандемията. Алиенде написва две книги, едната от които, „The Soul of a Woman“, е разказ за личния й път. Тази пролет двете се срещат виртуално, Киури – в Париж, а Алиенде – в Сан Франциско, за да разменят няколко мисли и думи за жените в сегашното време, за феминизма, за света изобщо, за творчеството и красотата. Подбрахме за вас най-силните им послания.
„Феминизмът е гръбнакът на целия ми живот. Открих го, когато бях съвсем малка, изпълнена с чувство на гняв от това колко несправедлив е светът към майка ми. (…) Мога да канализирам този гняв в действие. Това съм се опитвала да правя през целия си живот. Никога не съм възприемала феминизма като война срещу мъжете. Той е война срещу патриархата – система, която контролира всичко.“ Исабел Алиенде
View this post on Instagram
„Родена съм в Рим през 1964 г., а през 70-те години в Италия имаше много силно феминистко движение. Спомням си колко много се бореше майка ми, също и баща ми. Тогава нямаше аборти или разводи, защото католицизмът беше силен. (…) Родителите ми ми казваха: „Трябва да учиш, трябва да си независима.“ (…) Когато създавам дрехите си, не се опитвам да налагам гледна точка. Идеята е да ги миксирате с вашия личен стил.“ Мария Грация Киури
View this post on Instagram
„Когато жена създаде нещо красиво и оригинално, това е занаят. Когато мъж го създаде, това е изкуство. Когато жена вярва в нещо, това е суеверие. Когато мъж вярва в нещо, това е религия. Забелязали ли сте?“ Исабел Алиенде
„В Италия всички гении са мъже: Леонардо, Рафаело и т.н. Когато започнах да уча изкуство, в книгите никога не съм срещала жена художник. Когато видях изложба на Фрида Кало в Рим, полудях. Бях напълно обсебена от нея, защото това беше първата изложба на жена художник, която съм виждала.“ Мария Грация Киури
View this post on Instagram
„Майка ми казваше: „Можеш да правиш всичко, което искаш. Можеш да бъдеш и феминистка, но тихо. Не вдигай много шум.“ Как да направиш революция без шум? Ако вдигнеш ръката си и ако се чуе гласът ти, това е агресивно. Но когато мъж го прави, е проява на увереност.“ Исабел Алиенде
„Мисля, че е смешно да говорим за феминизма по този начин, защото е ясно колко нелеп е патриархатът.“ Мария Грация Киури
„Има нещо, което феминизмът е забравил, и мисля, че трябва да го отбележим, а именно остаряването. Сега жените живеят по-дълго от майките си и поне на Запад повечето могат да живеят в добро здраве и с достатъчно ресурси, за да имат „втори“ живот. Но обществото, културата, а бих казала също и модата забравят, че съществуваме. Аз съм на 78 и не искам да бъда невидима.“ Исабел Алиенде
View this post on Instagram
„Абсолютно, но мисля, че възрастта е само число. Сега се чувствам много по-добре, отколкото когато бях по-млада. Не бих искала да се връщам назад.“ Мария Грация Кюри
„Всеки път, когато има криза от какъвто и да е вид, икономическа криза, война, окупация, пандемия, жените губят. Първите жертви са жените. Жените са тези в пандемията, които първо са загубили работата си, те са тези, които страдат от бедност, у дома, понякога с насилник в къщата, грижат се за децата, безработни са, депресирани; нямат ресурси и няма кой да им помогне. Така че положението при жените винаги е по-лошо, отколкото при мъжете, при всички обстоятелства. Трябва да сме наясно с това и да помагаме на нашите сестри.“ Исабел Алиенде
„Последната година беше много тежка за жените по целия свят.“ Мария Грация Киури
View this post on Instagram
„Мисля, че жените навсякъде по света искат красота в живота си. Красотата на природата, красотата на цвета, текстурата, занаятите; те украсяват дома си с каквото имат. Най-бедните жени в Гватемала създават най-красивия и пъстър текстил. Това желание за красота е част от женската душа. (…) Първото нещо, което правя сутрин? Душ, кафе и грим. Няма да видя никого, насред пандемия сме, дори пощальонът не идва с пощата, но аз искам моя грим. И обличам дрехите си за навън, защото искам всичко да е както трябва. Ще седя цял ден пред компютъра; няма никакво значение, правя го за себе си. (…) Доволна съм от това, което съм. Наслаждавам се на тялото си, здрава съм. Изобщо не искам да се променям, но ми отне 70 години, за да го осъзная, за Бога!“ Исабел Алиенде
View this post on Instagram
„Мисля, че трябва да приемем, че всички сме различни и всеки желае различни неща. Когато пандемията приключи, искам да отида да танцувам, а не да си купувам рокля. Но това е моето желание и вероятно някъде има друга жена, която иска да има красива рокля, за да отиде на вечеря.“ Мария Грация Киури
Източник: www.harpersbazaar.com
Снимки: Instagram