Съкровищата на България са неизчерпаеми. Защо смятаме така ли? Защото ежедневно се срещаме с места, които съхраняват многовековни тайни и молят да бъдат забелязани. А щом е така, наш дълг да им помогнем да стигнат до колкото се може повече хора.
Днес ни се пътува към Сатовча. В близост до градчето е разположено праисторическото светилище в местността Градище край село Долно Дряново. Там върху камъните пазят профили на мъже и фигури на животни – костенурки, змии, риби и птици. Светилището е разположено върху рид с дължина приблизително 700 м. На места скалите там оформят причудливи фигури – човешки профили и анималистични изображения.
Най-ранните следи за заселването в този район са от края на петото – началото на четвъртото хилядолетие преди Новата Ера. Според археологическите изследвания светилището е на около 7000 години и е едно от най-старите светилища в Югоизточна Европа.
Траките съща са използвали мястото за преклонения и обреди, за което свидетелстват намерените глинени олтари, култови сгради с каменни основи и оградни стени. Мястото е използвано за преклонение чак до епохата на Късната античност.
Един от най-впечатляващите артефакти, открити в района е глинения олтар – „есхара“, с врязана украса по повърхността.
Скалната арка мегалит, която местните хора наричат „мушилка“, или „промушвачка“, притежава внушителни размери. Смятало се, че когато човек премине през мушилката рано сутрин при изгрев слънце, изоставя символично старата си връхна дреха край арката и продължава в нова, ражда се за нов живот. Оставя и монети върху южния камък на арката в дар за полученото здраве.
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
Вижте още:
