Фотосесията на 106-годишната татуистка Апо Уанг-Од за корицата на филипинския Vogue създаде истински фурор в социалните мрежи. Лично моят Instagram бе препълнен със сторита, възхищаващи се на историята и нямаше как да не се „инфлуенсна от инфлуенсърите” и да я анализирам през своята призма.
View this post on Instagram
Апо Уанг-Од е най-възрастния човек, избиран за корица на Vogue в цялата история на списанието. На фона на супермодели, снимани на сиви фонове успява да контрастира още повече… Историята на Апо и нейните внучки е разказана увлекателно и леко, а през очите на един бял европейски мъж (аз), звучи като сценарий за документален филм. Пропит с култура и гледни точки, разказът допринася за имиджа, който списанието иска да затвърди. Vogue не e просто куп гланцирана хартия с отпечатани рокли и съвети за красива кожа. Vogue e платформа за култура, актуални проблеми и вълнуващи истории.
View this post on Instagram
Няма нужда да преразказвам историята, може и сами да я видите тук, след като прочетете тази статия. Това, което мога да направя обаче е да ви провокирам с малко храна за размисъл или поне да ви разкажа какво развълнува мен. Замислих се за красотата и достигнах до извода, че това вероятно е сред най-субективните понятия, които могат да съществуват. Някак се захванах за Античността, когато древните гърци са формулирали идеала за калокагатията или разбирането на красотата като баланс между духовното и физическото и акцентирах върху ключовата дума „разбиране”.
Как разбираш? Как интерпретираш? Как ти усещаш нещата?
Естествено, всичко това е повлияно от множество социални и демографски фактори, но винаги е обединено от необходимото условие, че разбирането не търси общовалидна истина. В крайна сметка, всички се опитваме да разгадаем света по свой собствен начин и да вкараме смисъл в съществуването си, както можем. Някои може би ще се възмутят от факта, че 106-годишна жена стои на корица, за сметка на 20-годишен модел без работа, но отново – всичко е въпрос на разбиране.
Аз намирам фотосесията и посланието зад нея за изключителни.
Изисква се значителна доза смелост, за да направиш подобна крачка в света на модата, но смятам, че когато читателят успее да се докосне до „алтернативните истории” без грам Versace, Gucci или Chanel в редовете, ценностите се предават и наистина има смисъл.
View this post on Instagram
Истинският акцент за мен обаче бе прочитът на ейджизма, който тази корица прави. Темата е особено „гореща” през последните години и модната индустрия не пропуска да изяви своята позиция. От моделите 75+ до корици като тази, идеята за красота отвъд възрастовите стереотипи набира все по-голяма популярност и гласност.
„Anti-age” манията завладява жените още преди да са навършили 30 години и започва да захранва индустрия за милиони долари, опитваща се да им докаже, че да стареят е правопропорционално на това да грознеят. Следователно, всички започват трескаво да се борят срещу природата, опитвайки се да спрат най-естествения процес в живота.
Може би не ви се струва като „голяма работа”, но подобни фотосесии носят със себе си впечатляваща дълбочина.
Както казва главната редакторка на един далеч не толкова вълнуващ в последно време Vogue – Анна Уинтър : „ Ако погледнете, която и да е модна фотосесия извън контекста й, ще ви каже какво се случва в света точно толкова добре, колкото заглавие в The New York Times.“
View this post on Instagram
Стареенето е красиво! Всяка бръчица е отпечатък на времето, който не бива да изтриваме с лека ръка. Петънцата по лицето ви не са най-големите ви врагове, а спомени, кодирани в идентичността. Далеч сме от мисълта, че не трябва да се грижите за кожата си, но сме още по-далеч от тази, че трябва да смазвате самочувствието си заради някоя луничка в повече.
Ако 106-годишна дама от Филипините може да краси мега популярна корица на Vogue, то защо вие да не можете да си качите селфи без грим и филтър и да изглеждате също толкова страхотно?
View this post on Instagram
Текст: Наско Фотев
Снимки: Instagram