Сърцето ми мижи засрамено и плахо моли да ти честитя деня, в който си роден. Гледам немигащо и държа телефона си с потреперващи пръсти. Събирам букви, смелост и смисъл. За да ти пожелая света, който заслужаваш. Цял, цветен и твой.
Разхождай се по картата му като завоевател на гледки и хоризонти и оставяй парченце от себе си на всяка покорена точица от атласа. Няма да се загубиш, обещавам ти!
Обичай неспасяемо и бъди дори по-обичан ти. Срещай пъстри хора с шарени съдби. Вслушвай се в историите им. Не знаеш кога непоисканото им добро ще се изправи на прага ти.
Почувстваш ли се някога по-мъничък от карфица, загубиш ли дирите на щастието, не унивай. Потърси море. То всичко лекува. Невидими рани и счупени мечти. Довери страховете си в голямото синьо и ги остави да си идат по вълните.
Пази лятото в сърцето си дори когато зимата се промъква на пръсти в душата ти. Не ѝ се давай. По-силен си от нея. По-силен си, отколкото някога си вярвал изобщо.
Бъди смел, но не се бой да бъдеш и раним. Доверието е единственият хазарт, на който си струва да заложиш. Всичко.
Колкото повече обич даваш, толкова повече обич ще получиш. Но не равни порции и не веднага. Любовта е своенравна дива котка, но и тя има нужда от стопанин. И твоята ще те намери, когато си най-готов да я срещнеш и задържиш в живота си.
Намери своя мир, опознай прошката и се научи да забравяш всичко, на което му е писано да си иде. Вярвай в приказките, в чудесата, във всичко, което самият ти си – магия.
Честит празник, момче магия.
Държа телефона си в ръце и искам да ти честитя деня, в който си роден.
Но не за мен.
Текст: Александра Тошева
Снимкa: Unsplash
@naletu и @ignitedit
