Отначало темата, която възнамерявах да подготвя за днес, беше развлекателна и приканваща към интересно място в София и в следващите дни няма да пропусна да ви я представя. 24 май е един и надделя вътрешната ми убеденост, че трябва да споделя няколко свои виждания за словото. Не само това, наследено от Кирил и Методий, а и другото, което изгражда светогледа ни, ценностите ни и общуването ни с останалите.
Думите, с които си служим, могат да бъдат награда или наказание както за нас самите, така и за околните. Дотук нищо ново, нали? Целта ми не е да ви представя невиждано досега интерпретиране на речевата реалност. Искам да ви дам повод за размисъл в някоя свободна минута – вие как използвате словото – като бич или подарък за хората? А какво очаквате отсреща?
Общуването е като бумеранг – точно с каквото сила го запратите напред, с точно такава сила ще се върне към вас – и може да ви повали на земята. Така се случва и с думите. Ако захвърлите купища обиди към някого, нали не очаквате при вас да се върнат ласкави слова. Колкото по-често си припомняме това простичко правило, толкова по-добре ще чуваме себе си през думите на останалите. А през своите собствени?
Когато ви остане минута помислете и върху това – с достатъчно уважение ли произнасяте думи за себе си? В това също се спотаява огромна сила. Не само заради стойността, която притежава, но и разнообразието, което предлага. Защото всяко слово носи свой неповторим заряд и ви дава възможност да покажете себе си в различна светлина. Какво имам предвид…
Синонимите са като цветовите нюанси – всеки прилича на другия, но всъщност е различен и предизвиква различно въздействие и обратна реакция. Например, закачливи ли сте понякога? А шеговити, весели, дяволити, волни, подигравателни, насмешливи, игриви, палави, многозначителни, иронични… Получи се цяла палитра, нали? Използвайте я, само съчетавайте елементите ѝ премерено, защото една капка в повече може да развали цвета.
И накрая ще завърша с това – радвайте се на словото или по-скоро предизвиквайте радост с него, така около вас винаги ще е по-светло.
Честит празник!
Текст: Ивайла Влахова
Снимка: pixabay.com
Вижте още:
ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА МАТЕРИАЛИСТКА
„ДА СИ ПОЖИВЕЕМ” Е ПРИКАЗКА, В КОЯТО ЩАСТЛИВИЯТ КРАЙ ИДВА СЛЕД 1001 НОЩИ… ЕВЕНТУАЛНО
