Наричат го „най-добре пазената тайна“ в модата и истината е, че в тази посока белгийският моден дизайнер Мартин Марджела конкурира дори актуалния „невидим герой“ – арт легендата Банкси. От оригиналните му идеи и хрумвания се захранват поне няколко поколения модни дизайнери, които не крият не само възторга си от чистата форма на изкуството му, което самият Марджела нарича „демократичен дизайн“, но и респекта към способността му да си отвоюва територия, език и кодирани послания – както с думи и цифри, така и с дрехи. „Никога не съм крил колко силно повлиян съм от Марджела и Рей Кавакубо. Не вярвам в света на модата да има човек, който да не е вдъхновен и задвижен в креативна посока от Comme des Garçonsи Мартин Марджела!“, коментира през перото на Vogue Сузи Менкис американският моден дизайнер Марк Джейкъбс.
От началото на кариерата му в модата, през 1988-а до сега, белгийският моден дизайнер отказва срещи с медиите, интервюта и никога не излиза на подиума в края на дефилето, за да помаха на публиката, лоялните си клиенти и многобройните почитатели. Анонимността е съзнателно направен избор, който Марджела заявява още при първото си представяне, когато завършва кралската академия в Антверпен – една година преди звездния дебют на прочутата Шесторка от Антверпен, в която са все хора, на които се възхищава – Валтер ван Бейрендонк и Дрис ван Нотън. Модното издание на вестник „Ню Йорк таймс“ се шегува, че по отношение на анонимността и твърдия курс в тази посока, Мартин Марджела прави така, че Грета Гарбо да прилича на Виктория Бекъм.
„Работата в екип е много важна и отговорна. Тогава човек е в състояние да премине през всички прегради, които си поставя обикновено. Усещането е велико!“
Мартин Марджела
Ако в модата съществуват правила, ритуали и традиции, белгийският ексцентрик, както го наричат някои от медиите, поглеждащи скептично към неговите приумици, Мартин Марджела интерпретира всяко едно от тях по свой собствен начин без да звучи и изглежда като претенция, надменност или несъобразяване. Никога не използва професионални модели, не излиза след представянето на колекциите, не се среща с медии. И досега се спори дали портретната снимка, използвана за един текст в „Ню Йорк Таймс“ е негова, защото се смята, че никой досега не е успял да му направи снимка. Освен това, за разлика от настоящето основно правило в организирането на дефилета, а именно план за разполагане на гостите, екипа на Мартин Марджела не залага на такава подготовка. Пристигналите гости, които често получават поканата си по факс, се настаняват, където желаят и където е свободно. В тази посока, Марджела отново утвърждава силата на т.нар. „демократичен дизайн“, в който всеки притежава и силата и способността да възприема по свой начин казаното, показаното, неизказаното и дори скритото послание. Защото в това отношение Марджела е истински магьосник. Всички хора в екипа му носят бели престилки, което ги унифицира и им създава усещане, че работят за една кауза, в един отбор и правят нещо заедно.
Енигмата Мартин Марджела провокира вниманието не само на медиите, но и на талантливите си колеги, които коментират над 20-годишната му кариера като космически взрив. „Ние, модните дизайнери, приспособяваме вече отдавна измислени тенденции, посоки, вдъхновения, адаптираме измислени отдавна неща. Индивидуалният подход в настоящия момент не съществува. Последният индивидуалист, който имаше силата и таланта да променя беше Марджела!“, коментира няколко години преди смъртта си френския моден дизайнер Азедин Алая. Приживе адмирациите си към белгиецът изразява нескрито и британският моден гений Аликзандър Макуин. „Разбира се, че харесвам Марджела. Дори, когато си говоря с вас, съм облечен в Марджела. Той мисли за всеки детайл в една дреха – от начина на изрязване на плата, с което е бил много известен в кралската академия в Антверпен, до копчето, конструкцията на ръкава и височината на рамото. Дрехите му са модерна класика, а лекотата на пропорциите и формата говорят за човек, който търси съвършенство в несъвършените неща!“
