Валентино Гаравани, 93, си отиде: поглеждаме назад

Валентино Гаравани ни напусна днес. Мащабът на тази загуба е гигантски: въпреки че се оттегли от сцената още през 2008 г., оставяйки собствената си марка – която днес се е превърнала в глобална империя – в сигурните ръце на Алесандро Микеле, отпечатъкът, който дизайнерът остави върху света на италианската мода такава, каквато я познаваме, все още се усеща и днес. Кой знае къде щеше да бъде италианската мода и нейната огромна репутация, ако Валентино не беше още през 1962 г. закрил изданието на Pitti Immagine за същата година с ревю на висша мода, което завинаги постави Рим и Италия на модната карта…

View this post on Instagram

A post shared by The Business of Fashion (@bof)

Гаравани всъщност е последният представител на голямата традиция на италианските кутюриери, която от 70-те години нататък постепенно беше заменена от майсторите на prêt-à-porter и намери нов живот едва десетилетия по-късно с висшата мода на Джани Версаче, дебютирала през 1989 г., и тази на Армани, която пък се превърна в самостоятелен лейбъл през 2005 г.

Валентино беше герой на два свята: от една страна – кутюрът, а от друга – готовото облекло. Роля, която го направи едновременно йератичен и изключително популярен образ в колективното съзнание на италианците. Ясно е, че да бъдеш последният представител на традицията на италианските кутюриери върви ръка за ръка с определен начин на живот, който в случая на Валентино Гаравани се превърна в иконичен: снимки с Жаклин Онасис в Капри, замъци във Франция и дворци в Рим, триста костюма по поръчка от Карачени, разходки с „Мерцедес“ из улиците на столицата в най-мрачните моменти на Годините на оловото, валсове с Лиз Тейлър, яхтата T. M. Blue One, на която Андре Леон Тали често му гостуваше, прочутите мопсове, песента „Happy Birthday“, изпята в Ню Йорк от Арета Франклин, Пласидо Доминго и Бет Мидлър.

Валентино Гаравани и София Лорен, 1992

Заради своята естествена сдържаност Валентино Гаравани никога не беше публичен човек, но същевременно никога не се страхуваше да изразява мнението си и да се бори за каузите си – дългата му „Рокля на мира“, създадена в същата година като Войната в Залива, и още по-рано ангажиментът му в борбата срещу СПИН и създаването в Рим на академия, носеща неговото име и посветена на артистични изяви и културни дейности, остават добре известни.

Валентино казваше, че знае да прави само три неща в живота: да създава дрехи, да декорира къщи и да забавлява хората. След смъртта му, след един дълъг живот, осеян с успехи и триумфи, какво остава от модата на Валентино? Когато препрочитаме стари вестникарски статии, посветени на него през 80-те и 90-те години, сякаш четем за паралелна вселена: докато с напредването на годините модата преследваше мита за висшата буржоазия, хиперминимализма и субкултурите, разказът около дизайнера оставаше този на старомодния лукс, великата аристокрация и тоталния джетсет.

Валентино в Капри, 1968

Вижте още:

Единствената разлика е, че легендарният джетсет, в който се движеше Валентино, беше съставен от аристократи, филмови диви, легендарни журналисти и редактори, както и певци. Това беше свят, който все още оцелява в голямото семейство на марката, но беше на светлинни години разстояние от инфлуенсърите, тиктокърите, независимите блогъри и вечните дебютантки, с които модата се обгражда днес. Това беше по-традиционалистки и със сигурност по-явно елитарен свят от този, който познаваме днес, но в същото време той затвърди аристократичната аура на марката редом с колекциите и кампаниите, които съпътстваха големия ѝ търговски успех.

Именно този разказ запази непокътната аурата на романтизъм, която го обгръщаше – мечтата, която той подхранваше като благородник от отминала епоха. И все пак този наратив не попречи на марката му да запази динамиката на своите конкуренти: представянето на младежката линия Oliver през 1989 г. в Брера, редом със стотици скици на студенти от академията, остава прочуто – вид хипермодерно отношение, което години по-късно беше предадено в ръцете на Пиерпаоло Пичоли, многократно провъзгласяван за единствения истински наследник на духа на Валентино, който преведе историческата марка в новото хилядолетие на модата.