Родена е като София Шиколоне в Рим на 20 септември 1934 г. в благотворително отделение за неомъжени жени. Има и сестра – Мария, но баща им отказва да има нещо общо с тях и майка им.
Биографията на София описва израстването по време на войната – как например до осемгодишната й възраст семейството гладува, криейки се от въздушни нападения в гъмжащ от плъхове влаков тунел; как спиш с цялото си семейство в едно легло и т.н.
Когато парче шрапнел ожулва брадичката й (белегът остава), семейството (майка й, баба й, сестра й и тя) се мести в Неапол. София смята себе си за неаполитанка. След войната се връщат в Рим.
„Много е трудно, когато никога не си имал възможност да разбереш какво е животът, какво ще се случи, дали можеш да успееш – всичко беше под голяма въпросителна. И наистина преживях войната. Бомбардират навсякъде и убиват всички. Беше наистина ужасно. И никакви пари. Без храна. Просто се оглеждах за всяка възможност, което за мен беше много трудно, защото бях много млада.“
„Прекрасно, без да е крещящо“ или спомен за Оскар де ла Рента
Честити 82, Индиана Джоунс!
Никога не се плашеше от роля – добра, лоша или грозна
Като млада, майката на София, Ромилда, печели конкурс за двойнички на Грета Гарбо. Самата София печели специална награда на „Мис Италия“ през 1950 г. Тогава е на 15 години.
Първоначално София участва като статист в разрастващата се филмова индустрия на Италия. Тогава е забелязана от Карло Понти. Той променя името й на София Лорен, а през 1953 г. я избира за главна роля във филмова адаптация на „Аида“.
София Лорен и Понти се женят през 1966 г. и са заедно до смъртта на италианския кинопродуцент през 2007 г. Имат двама сина – Карло младши (диригент) и Едоардо (режисьор).
„Те не бяха хора, които поканиха Холивуд в дома си. Актьорството беше ежедневната им работа. Това, което донесоха у дома, беше страстта им към разказването на истории, страстта им към занаята… Това ви дава тази основа, да знаете кой сте, и ви спира да живеете зависими от това бляскаво нещо. Светлината на прожекторите е пристрастяваща. Ако вярваш в това, започваш да се държиш глупаво, за да продължиш да я привличаш, и това беше капан, в който родителите ми имаха мъдростта и интелигентността никога да не попаднат – защото светлината на прожекторите се превръща в черна дупка“, казва Едоардо Понти за родителите си.
View this post on Instagram
Любовта на София и Карло Понти продължава 50 години, макар в началото да не им е никак лесно. Когато се запознават, тя е на 16, а той – на 38, при това женен с две деца. Понти е и неин ментор.
София Лорен използва първата си заплата за сестра си Мария – с помощта на добър адвокат купува правата върху фамилното име от баща им, за да може сестра й да има фамилно име.
„Трябваше да бъда позитивна, защото имаше добри възможности за мен да живея този живот, който все още не съществува, но който исках да съществува. Опитах се да дам най-доброто от себе си с това, което имах, в тялото си, в главата си, само за да мога да го направя, просто да вървя напред!“
През 1954 г. Виторио де Сика режисира филма й „Златото на Неапол“ и ускорява сътрудничеството й за 13 филма с Марчело Мастрояни и в крайна сметка кариера в Холивуд.
Тя пристига в Лос Анджелис с договор за пет филма от Paramount, но без да знае и дума на английски език.
View this post on Instagram
„Започнах, като научих сценария. Какво значи това? Какво казват? Опитвайки се да разбера какво се случва около мен, защото бях напълно изгубена. Но имах желание да уча.“
Чарли Чаплин я кани да участва във филма „Графиня от Хонконг“ от 1967 г. с Марлон Брандо. София се притеснява, че никога няма да оправдае очакванията на Чаплин.
„Никога, никога, никога! Но ако сте имали труден живот, се научавате да се справяте с неща, които не сте мислили, че можете преди. Защото не мислех само за себе си. Имах голямо семейство зад гърба си и те имаха голяма нужда от мен.“
София Лорен споделя, че работата с Чарли Чаплин е един от най-прекрасните моменти в нейната кариера. Според нея той я е научил на занаята.
View this post on Instagram
София има харизма, но не се вписва в калъпа. Сложете например до нея Грейс Кели и Одри Хепбърн.
„Не мисля, че бих могла да се променя много лесно. Ако бяха поискали да променя нещо, щях да кажа: „Не, благодаря, няма да дойда.“
Кларк Гейбъл, с когото участват във филма „Това започна в Неапол“ (1960), сякаш дори се опитва да срине самочувствието й с арсенал от шовинистични забележки.
Как тя устоява?
„Нямах ужасен нос, но, разбира се, когато правите филм, те харесват лице, което е много меко, много красиво, а аз не снимах, както трябваше. Но хората свикнаха с носа ми. Никога не съм променяла нищо по носа или устата ми, която понякога смятах за твърде голяма, или очите ми – твърде големи. Всичко беше твърде голямо в лицето ми. Но донякъде свикнах с чертите си и те се превърнаха в хубаво лице, хубав образ.“
София Лорен е първата актриса, спечелила „Оскар“ за чуждоезичен филм – „Две жени“. Тя не присъства на церемонията по награждаването през 1962 г.
През 2020 г. излезе филмът „La vita davanti a sé“ с участието на София Лорен (тогава на 86 години) и под режисурата на сина й Едоардо Понти. Тя играе мадам Роза, бивша проститутка и оцеляла от Холокоста, която се грижи за децата на проститутките. Филмът е адаптация на романа на Ромен Гари „Животът пред нас“.
От тогава не е участавала в друг филм, като самата тя казва, че би го направила само за много специална история, която те трогва до сълзи.
Със сигурност има още безкрайно много, което може да се разкаже за София Лорен. Но смятаме, че дори само нейните думи биха били достатъчни. Забележителна жена, достойна за възхищение.
„Звучи преувеличено, но започнах да бъда „боец“ и бях готова да науча всичко, което ме очакваше. Дори и най-трудните неща. Винаги съм опитвала. Понякога не успявах, но в повечето случаи с усмивка на лицето убеждавах хората, че мога да го направя. И го правех.“
„Понякога животът беше труден, но беше и прекрасен живот… С баба ми, майка ми, сестра ми – нищо друго нямаше, само надежда.“
Текст: Деси Найденова
Снимки: Getty/Instagram
