Вероятно вече всички знаем какви са някои от първите симптоми на COVID-19, както и как максимално да предпазваме себе си и околните, в условията на извънредно положение. Но чисто физически! Все още почти никой не говори, че епидемията има и други проявления – странични, емоционални. Само за няколко месеца той, новият вирус, промени живота ни, лиши ни от споделени преживявания, отдалечи ни от всички и всичко и ни постави пред изпитания. Междувременно неусетно порази чувствата, деформира емоциите и заседна в мислите, редом до страха и тревожността. А заради всичко това стана наложително освен да се грижим за здравето си физически, да обърнем особено внимание и на менталната хигиена.
Тъй като намираме темата за важна и значима, потърсихме съветите на психолог, който ни даде отправни точки, свързани с това как да съхраним менталното си здраве в настоящото извънредно време…
Нормално е да не се чувстваме добре
Природата на човек е социална и именно заради това дистанцирането и самоизолацията у дома съвсем не се понасят добре от организмите ни. Потиснато, самотно, скучно, тревожно и носталгично ни е, и това е очаквано. Страхът също е естествена и дори понякога здравословна реакция. Страх ни е за близките ни, които са най-уязвими. Притесняваме се за начина, по който ще продължи животът, след извънредното положение. Тревожим се за предстоящата икономическа нестабилност. Не се чувстваме добре и всъщност това е нормално! Емоциите, без значение дали положителни, или не, са логична човешка реакция към ситуацията и последното което трябва да правим е да ги потискаме.
Фокусирайте се над това, което можете да контролирате
Редица психолози твърдят, че нещата винаги се разделят на две големи групи: такива, на които можем да повлияем (контролируеми), и такива, върху които не можем да оказваме никакво влияние (неконтролируеми). За съжаление в настоящата ситуация много голяма част от нещата попадат във втората категория, и нямаме силата да им оказваме контрол. Преди да се отчаем обаче, е по-добре да се фокусираме върху това, което зависи от нас, а именно да поддържаме висока лична хигиена, да спазваме дистанция, за бъдем отговорни, да помагаме, да се грижим за имунната си система… Всичко това може и да не звучи като глобално решение на проблема, но е най-добрият възможен начин да дадем своето положително отношение към ситуацията.
Направете информационен филтър
Факт е, че тревожните новини и непрекъснато покачващите се статистически криви съвсем не допринасят положително за контрола на нивата на тревожността. Всъщност в правилно поднесената информация няма нищо лошо, още по-малко пък трябва да се отдадем на информационно затъмнение (защото неизвестността е не по-малко плашеща), но е важно сами да си създадем здравословен, информационен филтър. Специалистите съветват да си изберем достоверен медиен поток и да се информираме само чрез него, при това не повече от два пъти дневно. През останалото време съзнателно избягваме съдържание, свързано с коронавируса. И не, това не е проява на незаинтересованост, това е логичен начин да не пренатоварим мислите си само с една тема и важи за всичко останало, в заобикалящото ни ежедневие. Открийте своя баланс!
Създавайте си щастие
Колкото и ограничения да ни поставя настоящата ситуация, тя ни дава и един значим приоритет: имаме повече свободно време, което да използваме да правим нещо, което ни радва. Да, знаем – банално е, но е важно. Именно когато не се чувстваме добре, някое любимо занимание може да се окаже глътката свеж въздух, от която се нуждаем. Потърсете къде е незавършената картина, извадете големия пъзел, направете си маратон с епизодите на любим сериал, опитайте нов кулинарен експеримент… Отдайте се на всичко, което ви прави щастливи и изважда положителните емоции на преден план. Не си налагайте ограничения и не се чувствайте виновни, че давате на тялото и мислите си така необходимата почивка.
Не се съревновавайте
Ако през последните 5 седмици не сте записали 3873 нови курса, не сте станали кулинарен мастър, не сте научили нови три езика, не медитирате като професионалист, кучето ви не е започнало да прави акробатични номера, а децата ви не са нарисували картини, достатъчни да напълнят малка зала в Лувъра… то не се притеснявайте, вие сте един напълно нормален човек, с още по-нормално семейство. Повечето от нас не успяват да извлекат максимума от ситуацията и допълнителното свободно време, а може би и не е нужно. Всъщност определено не е нужно да се съревноваваме с никого! И да, светът в социалните мрежи по правило е представен имагинерно, твърде подредено, максимално безгрижно и безмерно щастливо… Психолозите са на мнение, че цялата тази изкривена призма може да повлияе сериозно върху емоционалното състояние на мнозина, особено в момента, затова е важно често да си повтаряме, че реалността е различна и обикновенно не е посипана с вълшебен прах. Бъдете себе си и се радвайте на живота, без да се стремите да го затваряте в захаросани квадратчета от пиксели!
Говорете… за всичко
Казват, че „душата няма нужда нито от чай, нито от кафе, а от разговори, кафето пък е само повод”. Сега, във времето, в което не можем да споделим кафето с хората, с които искаме, можем поне да говорим достатъчно често с тях. Дори и да не сте от хората, които обичат телефонните разговори, сега опитайте да ги провеждате често. Необходимо е! И за вас и за близките ви! Обадете се на сестра ви, на приятелка, на някого, с когото обичате да говорите. И… говорете! Дълго и за всичко! Преговаряйте спомени, правете планове, шегувайте се, обсъждайте ежедневието. Разговорите помагат, особено ако се осмелим да разкажем как наистина се чувстваме, какво подхранва тревогите ни, кое ни плаши… Важно е, разбира се, и да бъдем добри слушатели, защото другата страна вероятно също има нужда да говори!
Говорете с децата
Кой е най-яркият ви детски спомен? А замисляме ли се, че в съзнанието на всички, растящи в момента, това извънредно положение ще остане като значимо събитие от първите година на живота им?
Децата, също като нас, се сблъскват с големи промени, по време на извънредното положение. Училищата и детските градини са затворени, физическата дистанция от приятелите им е непреодолима, формата на обучение е нова и непозната, очакванията и изискванията към тях са може би нереалистични. Факт е, че децата преживяват по различен начин ситуациите, различни неща им правят впечатление, но и те като нас тъгуват, ядосват се, страхуват се. Все пак за някои от тях това може би щяха да са последните месеци с приятелчетата от детската градина, или пък първата година в гимназията, единственият в живота им абитуриентски бал, последната пролет в университета… Всички тези загуби са сами по себе си значими и е нормално да предизвикват несъвсем положителни емоции. Разликата е, че децата вероятно за първи път се сблъскват с подобни преживявания и понякога не са склонни да изразят емоциите, просто защото са нови за тях и не могат да ги обяснят. Разговаряйте повече, не поставяйте граници на темите, бъдете искрени в отговорите на въпросите, които ви задават и им обяснете, че това да се страхуваш и/или тъгуваш е нещо естествено. Защото наистина е!
Дайте си време за емоции
Оставете си време за тревога. Не, съвсем не си противоречим! Колкото и да се опитваме да се разсейваме, колкото и странични занимания да си намираме, в даден момент е много възможно самотата да се превърне в колега, настанил се на бюрото в домашния ни офис, тъгата да напълни някое и друго чекмедже на душата, а носталгията да прегърне спомените. Както отбелязахме още в самото начало – нормално е да изпитваме противоречиви емоции и съвсем не е препоръчително да подражаваме на щраусите, заривайки главата си в пясъка. Емоциите са част от нас и е много по-здравословно да ги преживеем. Всичките!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Unsplash
