TAKANAKA
Вярваш ли във вдъхновението?
О, да, разбира се, че вярвам! Вярвам в две неща. Едното – вдъхновението има нужда от постоянна стимулация. Колкото повече го почесваш, толкова повече идеи ти дава. Ако го зарежеш, веднага с него и идеите изчезват. За да го има трябва и да се работи върху него. То никога не идва, когато го търсиш, но дай му време леко да акумулира в съзнанието и гледай после прилива на идеи една след друга. Не всички идеи са добри, но добрите идеи изискват време – да отлеждат, да узреят. Това правило важи за всяка креативна индустрия. Когато действаш по-бавно, даваш време на идеята да натрупа правилната информация и да се оформи по най-добрия начин.
Второто, в което вярвам, е че вдъхновението е талант. Моят талант е, че имам цялостното виждане от самото начало. Не ми идва вдъхновение за конкретно нещо, а образът за цялата колекция – героиня, история, настроение, цветова палитра, визия, грим, коса, обувки, декори. Този си талант осъзнах с времето. За него съм изключително благодарен на Бог.
Като спомена история, историите, съпътстващи колекциите, са впечатляващи. Как ти хрумват?
Повечето хора надали ще повярват, но аз сам си ги пиша. Когато идеята за колекция идва, а то винаги е спонтанно, идва и настроението и всичко, което се случва около нея. Историята, дори и в началото ненаписана, помага много по-лесно да си представя какво трябва да влезе в колекцията, какво трябва да отпадне като идея, кое е позволено и кое – не. Пиша ключовите думи на лист, много важни за правилното предаване на посланието и оттам дописвам историята. След това я изпращам до единици близки приятели, за да проследя реакцията и да нанеса лека корекция, ако е нужно. В нашите истории винаги има повтаряемост. Присъства много силна жена. Силна като характер, уверена като поведение, която държи нещата под неин контрол. Косата, гримът и маникюрът също играят ключова роля. Нашите героини винаги са с ексцентрична прическа, женствен грим и дълъг маникюр. Винаги.
Успявате да въвлечете в историята на колекцията и в целия свят, който заобикаля идеята.
Благодаря много за хубавия комплимент. Нещата са много прости. Хубавата дреха подтиква импулсен акт – покупка. Всички ние не изпитваме физическата, примитивна нужда от нови дрехи. За да пребори дрехата инстинкта, означава, че е била достатъчно красива, че е вложена душа в нея и това е усетено.
Живеем в интересен свят. Изобилие от предлагане, море от продукти, но без душа. Чиста доза комерсиалност, мъртви дрехи. Аз не съм против продаваемия вид, това е бизнес. За да имаш колекция, трябва да си продал предишната. Но трябва и душа. Дизайнерите, които са оставили следа, Dior, Gaultier, McQueen, например, те са вкарвали виждане във всичко, което правят. Модата е послание. Дрехата го изпраща. Не се сравнявам с тях, разбира се, но тяхната следа е далеч по-дълбока от моментните трендове. Историята е добавената стойност, това, което остава.
Тоест казваш, че модата умира, така ли?
Не, модата просто изглежда страшно уморена днес, бълват се нон-стоп колекции, които хората не помнят дори на следващия ден. Предстоят промени и то позитивни. Сезонността в колекциите с времето ще отпадне. Хубава ли е дрехата, клиентът ще си я купи, независимо от сезона. Има ли импулс, има и покупка.
Другата промяна – наблягането на непреходни изделия – като дизайн, като изработка, като качество. Потребителят също се променя бързо. Клиентът вече се интересува от произхода и съдържанието на дрехата. Евтината цена започва да задава неудобни за индустрията въпроси. Този позитивен процес на промяна сред цялото общество ще е бавен. Но бавният темп е трайният темп. Един по един, двама по двама, ето така се прокрадва пътечката.
Говориш за път. Вярвахте ли вие лично, че ще извървите толкова дълъг път? От блог до успешен бранд?
Не, никога не съм и предполагал, че ще изминем този дълъг път. Постоянството е ключът. Както се казва на английски: PERSEVERANCE. Постоянството се отплаща с времето. В трудни моменти смело поглеждаме назад, виждаме израстването си, личностно и професионално. И това ни дава стимул да продължим напред.
Обратно към въпроса – започнахме на майтап, с колекция, която исках да стане за месец без бранд, име, цели, послание. Просто с парите, които изкарвах тогава, ходех по магазини и не създавах нищо. Покупките не носят удовлетворение. Удовлетворението идва от това да създаваш, независимо от сферата. Дори да си сготвил една вечер, създаваш сам нещо и това е несравнимо удовлетворение.
Има ли почва в България?
Почва има навсякъде, има и тук. За момента сме фокусирани върху чуждестранния пазар. Ако случайно открием и нашата аудитория в България, чудесно. Разсъждаваме на глас от чиста бизнес гледна точка, ние сме много нишов бранд, да кажем, че се целим 2% от женската аудитория. Едно е 2% от жените в България, друго е 2% от дамската част в Русия, например. Но които и 2% процента да ни открият, то ние винаги сме признателни.
Разкажи ни за невидимия път, трудът, който никой не вижда?
Живеем в свят, който е социално-дигитално изкуствен. Всеки се представя в най-хубавата си светлина, станахме маркетолози на самите себе си. Лъскава, розова обвивка, която изглежда лесна и успешна. А реалността е тежка – каквото и да работиш, конкуренцията е жестока. Изисква се много труд за всичко. Трябва постоянност, трябва кураж, трябва упоритост. Успехът не е моментален. Дори да е такъв, то той е нетраен.
Каква е цената на този труд тогава?
Трябват усилия, за да се задържиш. Ние не сме изключение. Местенето, колекциите, бизнесът, всички те съществуват въз основа на жертва на време. Но борбите и трудностите си струват, те стимулират растежа. Удовлетворението, че си направил нещо, е безценно. Тогава си казваш, че въпреки всички трудности, си е струвало. А и ние се научихме с времето да нямаме очаквания. Те са хубаво нещо, но ако има разминаване с действителността, а това е често, стигаме до огорчение. Огорчението като вирус се пренася и на процеса и тази негативна емоция започва да отравя всичко по пътя си. Затова правиш нещо, ако има отзив – чудесно. Ако няма, може би си сбъркал, ставаш и продължаваш. Защото като правиш нещо, значи си изпитвал потребност да го направиш. В този момент трябва да си благодарен, че си успял да задоволиш тази лична потребност.
Как се решаваш да сменяш сигурното с неизвестното? Тази смелост откъде ти дойде?
Вярвам, че няма нищо случайно. Работех като счетоводител, улових се на време, че не съм щастлив. Моите вътрешни потребности като човек бяха незадоволени. Купувах си щастието под формата на непрекъснати покупки. Винаги съм искал да уча мода или готварство. В един момент си казах стига и така заминах за Лондон.
И съветът ми, макар и непотърсен, към младите хората, които са на този кръстопът, е действайте сега, когато не сте обременени от ипотеки, заеми, деца, за които да мислите. Свободни сте, светът е отворен. Защото не всеки чувства за дом мястото, където е роден. Пробвайте, може да не е вашето, но експериментирайте, трупайте опит, наблюдавайте. Когато нямаш много да губиш, може смело да рискуваш. Няма срамна или нискоквалифицирана професия. Това отново са грешни представи, наслоявани от обществото. Ако изкарваш парите си с труд, всичко е наред.
Криси Верославова – щастлива, когато прави нещо за другите
Георги Милков и срещите, които ни променят
Мария Лалева: „Ако нямаш себе си, кой живее живота ти?“
За какво мечтаеш?
За най-ценния ресурс – времето. Хубаво е човек да има време за себе си. Да излезе за малко от матрицата, да поеме въздух и да се огледа.
Какво те кара да започваш всеки ден отначало? Сигурно имаш и лоши дни.
Разбира се че имам, и за съм човек. Имам си лекарство за лоши моменти. Когато ми е тежко, работата не спори, изолирам се за момент от ситуацията. Пускам си любима музика. Анализирам ситуацията странично. Осъзнавам, че това, което се случва, не е толкова съществено. А и щом нещо не се получава на момента, не пришпорвай обстоятелствата, винаги има причина. Просто разчитай на интуицията си и не подлагай на съмнение работата на съдбата.
Текст: Fashion Inside
Снимки: Личен архив
