Дори не е необходимо да казваме друго освен името му. Ал Пачино е едно от големите открития на киноиндстрията с неговия неподражаем талант и силно присъствие на екрана. Той успява да привлече вниманието на публиката още през 70-те години на миналия век и оттогава непрекъснато го провокира с добрата си игра.
Алфредо Джеймс Пачино, както е рожденото му име, е роден на днешния ден. Още в тийнейджърските си години започва да изучава актьорско майсторство и постепенно театралната сцена отстъпва място на големия екран. Но това е основата, която да покаже на света големия му талант. Пачино е сред актьорите, които могат да се превъплътят еднакво добре както в мафиотски бос или наркобарон, така и в незрящ ветеран или безупречно ченге. Независимо от образите, в които влиза, той успява да им придаде автентичност и финес, които завладяват. С което напълно заслужава наградата си „Оскар“. Дори ни се струва малко странно, че е само една. Но признание за таланта му все пак има с 41 други награди и още 63 номинации.
Макар първите му роли да радват единствено публиката на Бродуей, мястото му сред титаните в голямото кино е предопределено. Участието на Пачино в малко известния филм „Паника в Нийдъл парк“ поставя началото на пътя му към успеха. Силната му игра привлича вниманието на Франсис Форд Копола, който по същото време набира актьори за „Кръстникът“. Въпреки че сред имената за ролята да са били Робърд Редфорд и Джак Никълсън, Копола залага на по-неизвестния Ал Пачино за ролята на Майкъл Корлеоне. Филмът излиза през 1972 г. и се превръща в една от вечните кино класики, които и до днес хората обожават.
Успехът като Майкъл Корлеоне превръща Ал Пачино в един от най-предпочитаните актьори в Холивуд и така идват ролите в „Плашилото“ през 1973 г., в който си партнира с Джийн Хекман и „Серпико“ през 1974 г., който печели одобрението както на критиците, така и на публиката. Още същата година той се снима и в продължението на „Кръстникът“, заедно с Робърт де Ниро, като лентата дори надминава по успех предишния филм от поредицата. И това е само началото, в което Ал Пачино показва, че всяко следващо негово появяване на екрана е повече от запомнящо се.
Макар да има още дузина филми, които си заслужава да отбележим, нямаме търпение да стигнем до началото на 90-те, когато изиграва поредната си роля, достойна за „Оскар“ роля в „Усещане за жена“. Уви, тя си остава и единствената му отличена с престижната награда, въпреки че според нас заслужава поне още три.
И този негов филм се превръща в класика, а моментът, в който танцува танго с младата Габриел Ануар, е любим на не едно поколение. Поразяващо чувствена и призната за една от най-добрите сцени в историята на киното, тя показва величието на Ал Пачино.
Досега говорихме за ролите, които са изградили славата му на голям актьор, но отказът му от други е дал шанс да изпъкне талантът на други наши холивудски любимци. Дори не сме подозирали, че образите на Ричард Гиър в „Хубава жена“ и на Том Круз в „Роден на 4 юли“ са били предложени на Ал Пачино. И макар да сме убедени в майсторството му, не можем да си представим тези и следващите няколко заглавия с негово участие. Вероятно, защото благодарение на неговия отказ образите са намерили перфектно пасващите им актьори. Става въпрос за цяла поредица от филмови класики, като „Междузвездни войни“ (1977) – ролята получава Харисън Форд, „Крамър срещу Крамър“ (1979) – ролята получава дъстин Хофман, „Апокалипсис сега“ (1979) – ролята получава Мартин Шийн и „Аленият прилив“ (1995) – ролята получава Джийн Хекман.
За нас Ал Пачино е явление, което в последните повече от 40 години променя света на киноиндустрията, като го прави особено разнолик и автентичен. Няма да преувеличим, ако кажем, че без него нищо във филмовия свят нямаше да бъде същото.
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
Вижте още:
