Гергана Змийчарова на сцената на живота

Тя е Жана д`Арк. Тя е Жулиета. Тя е Катерина. Тя е Милкана. Животът й е поредица от роли и театрални, и житейски. Не определя себе си като творец, но е точно такъв. Рисува, снима, пише… и изкусно играе в постановката наречена „Живот”, без да чака нечии аплодисменти. Нея може да откриете на театралната сцена, зад фотообектива, в любимата й библиотека, пред триножника с палитра в ръка, или навсякъде, накъдето изкуството я поведе. Запознайте се с Гергана Змийчарова – искрена, дръзка, ентусиазирана…Различна, в най-позитивния и наситен с неподправеност смисъл на тази дума! Актриса по професия и творец по душа. Една вселена, която се надяваме съвсем скоро отново да можем да гледаме на театралната сцена…

Снимка: Личен архив

Fashion Inside: Коя е Гергана, през погледа на Гергана? Представи ни се така, както само един творец може…

Гергана Змийчарова: Ау!?! Не мога като творец. Не знам как се представя един творец… Аз съм Гергана. Родена съм в Пазарджик. Израснах в София. От няколко години живея в къща, на село. Най-щастлива съм у дома. Следващите ми три любими места са: театралната сцена, библиотеката и фитнес залата. Все по-често се представям като актриса, когато ме питат какво работя. Иначе: рисувам, играя, снимам, напоследък и пиша, имам семейство, уча се да свиря и спортувам. Семейството ми, разбира се, е на първо място, нататък няма йерархия в нещата, които обичам, всички са ми еднакво важни.

Fashion Inside: Театърът в момента за теб е начин за живот, а кога бе първият ти досег с голямата сцена?

Гергана Змийчарова: В НАТФИЗ. Да, точно в НАТФИЗ беше. Студентите по режисура в класа на моя тогавашен професор – Снежина Танковска бяхме принудени да посещаваме часовете по актьорско майсторство и да взимаме участие в тях. Не ми беше приятно в началото, струваше ме се много срамно. Не съм мечтала да играя роли, но… по някое време ми хареса. Даже напуснах НАТФИЗ, когато се наложи да сляза от сцената и да се концентрирам върху режисьорските си задачи. Тогава разбрах, че повече нямам какво да правя там и си тръгнах.

Кадър от спектакъла „Майстори“, реж. П.Гочев; фотограф: Росина Пенчева

Fashion Inside: Любимата ти театрална роля е…

Гергана Змийчарова: Обичам всичко, което съм играла и играя. Обичам Жулиета, защото тя е гласът на непримиримата младост; обичам Милкана в “Майстори”, защото тя е “негърът на света” от онази песен на Джон Ленън; обичам Катерина от “Теремин”, защото тя е въплъщение на всеопрощаващата, на съвършената любов; обичам Графиня Розина, защото е развратна, екстравагантна, умна и егоцентрична, каквато дълбоко в себе си, предполагам, иска да бъде всяка жена. Всъщност всяка роля е уникален шанс да дадеш плът, кръв и глас; да привлечеш вниманието към една личност, която без теб не би имала този шанс. Все пак, ако трябва да избера една любима роля – това е Жана д’Арк. Не защото е най-голямата ми роля. Не защото е най-героичната – в нашето представление тя не е дори особено героична! А защото това представление е спектакъл с послание, с мисия. Спектакъл, който изрича много смело на висок глас една голяма, но позабравена истина. Имам възможността да съм част от вестителите на това послание. Всеки път, когато играем Жана д’Арк съм благодарна за тази изключителна привилегия.

Fashion Inside: А коя е тази за която мечтаеш?

Гергана Змийчарова: Мечтая и се надявам да намирам във всяка роля, която играя онова послание, което си струва да се сподели! И да успявам да го споделя с публиката. Актьорът може да получи големи роли и да не направи нищо с тях, може да получи и малки роли и те да му донесат голямо удовлетворение и смисъл. Признавам си, че нямам време да чета пиеси за удоволствие и може би заради това, нямам мечтани роли. Нямам цели за постигане в театъра. Нито на някое от другите си поприща. Отминаха годините на моята амбициозност, на стремежа ми да бъда забелязана, оценена. Не се съревновавам с никого – осъзнах, че това няма край, винаги някой е по-талантлив, по-красив, по-умен, по-кадърен, по-оценен… Сега ме занимава повече смисълът. Не резултатът.

Качвам се вечер на сцената заради моя герой и заради тези, които са дошли в салона, ако успея да осъществя този диалог между тях – публика и герой – съм щастлива. Когато ми пишат развълнувани зрители съм щастлива и се наслаждавам на тази моменти, защото знам, че и това е до време. Когато нямам какво повече да кажа от сцената, ще сляза. С огромна благодарност, че сцената ме допусна до себе си!

Fashion Inside: И в този ред на мисли – има ли роля, която не би искала да изиграеш?

Гергана Змийчарова: Не мисля, че една роля е сама по себе си добра или лоша. Иска ми се да мисля, че у актьора е възможността да придаде на ролята смисъл или да я лиши от такъв. Разбира се, това е валидно, само ако има смислен, добър драматургичен материал… Значи все пак не бих искала да играя роли, написани от хора, които са се вълнували, пишейки повече от себе си, отколкото от героя.

Кадър от спектакъла „Ромео и Жулиета“, реж. П. Гочев; фотограф: Росина Пенчева

Вижте още:

Fashion Inside: Сподели, че интересите ти се простират в разнообразни области. Къде се чувстваш най-добре – на сцената, зад фотоапарата или може би с четката в ръка?

Гергана Змийчарова: Най-добре се чувствам когато ги редувам – тук добавям и моментите, в които чета, пиша и спортувам. Също се чувствам супер и вечер пред камината с чаша вино в ръка!

Fashion Inside: Къде се крие вдъхновението?

Гергана Змийчарова: “Апетитът идва с яденето”, а вдъхновението идва с работата. Просто е: само трябва да се започне… и това е, разбира се, най-трудната част в цялата проста работа.

Fashion Inside: Какво задържа една творческа в България? И защо тук, а не някъде другаде по света?

Гергана Змийчарова: Аз съм тук, защото реших да свържа живота си с бащата на няколко деца. Неговият избор беше и е да бъде максимално близо до децата си. Това предопредели много неща. Освен това – иска ми се да мисля, че човек не се ражда случайно на определено място. Надявам се да имам какво да дам на родината си… пък да видим.

Снимка: Росина Пенчева

Fashion Inside: За какво мечтае един творец?

Гергана Змийчарова: Знам ли? Мен, ако питате – не се определям като творец. Не, че не творя… просто никога не бих се определила точно с тази дума. Приемам творчеството като работа. То си е работа – и рисуването, и театъра, и снимането, писането, работа, като всяка друга. Ставаш сутрин, хващаш четките или пиесата, апарата… и прочее. Това „творец“ ми звучи много аристократично, като някой, седнал на спокойствие, обслужван, обгрижван, настанил се удобно и… твори. Ние, „творците“, като всеки друг имаме сметки, семейства, деца, грижи… и работим. А за мечтите – мечтая да отида до Ленинград (бел.ред. Санкт Петербург) за десет дни!

Fashion Inside: И за финал – Ако трябваше да се опишеш с песен, коя би била тя?

Гергана Змийчарова: Това е много сложен въпрос. Предполагам, че съм различна песен не просто всеки час, а през няколко минути. Способна съм да мина от звуци за медитация към много хард парче за части от секундата, после се обажда от някъде някое закачливо пиано, което прелива в тежка депресия, следва малко джаз, една ръченица… после тишина… Това е Гергана!

Снимка: Росина Пенчева

Текст: Ани Георгиева

Снимки: Росина Пенчева / Личен архив на Гергана Змийчарова