Предпочитам спортния стил, а жена ми, понеже има близначка, облича синовете ни еднакво, усмихва се актьорът, станал известен като ченгето под прикритие Марто
Ивайло Захариев е от светлите хора, в чието обкръжение е просто чудно свежо за душата да си. Ведър, усмихнат, със сърце да помогне на хора в нужда, без да го афишира. След ролята си в „Под прикритие“, той играе предимно на театрална сцена и преди дни се завърна от прочутия международен фестивал в Македония, където с колегите му участваха с постановката „Ама че семейство“. Предстои му да играе в чужда продукция, за което издава, че ще го видим в неочаквана светлина. Цяло лято тренира и има приятно релефно тяло като на Брад Пит в „Боен клуб“. Със съпругата му Миряна се стараят да отглеждат двете хлапета сред природата – дялкал им е лъкове, а за родителството казва, че най-важното е да създадеш и възпиташ свободни личности.
Как мина лятото?
Доста безгрижно. Успях да прекарам повече време с момчетата. Ходихме на язовир Батак, обикаляхме планини – Пирин и Родопите. Тренирах, за да съм във форма и тонус. Във фитнеса, във парка. Човек доста бързо може да види резултати от работата си – чрез спорт. Голям тест за характера е. До можеш да каже: „Това си го постигнах сам“.
Как се забавлявахте с децата?
На Батак водата е като на море, само че няма вълни и е топла. В същото време си на планина. Събирахме пръчки в гората за лъкове, те си търсеха стрели. Трябва ти хубава, права пръчка, да се сложи тетивата по специален начин, за да не се откача от лъка при всяко изстрелване и да не изсъхва, както става с обелените пръчки. И стрелите са сложни, защото върха трябва е по-тежък от края. Дялкам си, както се казва. А те подскачат наоколо с нетърпение: „Ама това за мене ли е?“. И почват игри – ту са рицари, ту други герои. Най-трудно беше да ги науча да не стрелят където има хора. Дамян, по-малкия, който е на три, много обича да показва, че може да победи „лошите“.
Приел ли е брат си за авторитет?
Определено! Докато Филип иска ако нещо интересно се прави, и той да участва в него. Докато Дамян предпочита да попива.
Ако трябва да ги опишеш, като характери, какви са?
Филип продължава да има силен интерес към книгите. И двамата получиха подаръци за рождения ден на Дамян, който празнувахме скоро, и имаше книги. На Филип едната му стана любима. Докато Дамян се радва и на меч, и на щит. За него е важно да бъде рицаря. Филип се вгълбява, а Дамян обича да показва какво може, какво вече е научил. Виж ме колко съм смешен, виж ме какво правя, такива неща. Но може би заради това, че е по-малкия и иска да се открои. Различават се и по това, че единият е къдрав и рус – Дамян, а другият е с права кестенява коса.
Не е лесна работа родителството, нали?
Бащата има сериозното задължение да въведе едни правила, които децата да следват. Момчетата със своето непрестанно желание да покоряват, да постигат цели, ако не знаят кое е безопасно за тях, и къде могат да сбъркат, може на себе си, или на друг да навредят. Забраните, които им давам са свързани именно с безопасността. Избягвам ненужни ограничения, за да се радват на свободата на детството.
Да, има родители амбиционисти, които не се съобразяват с децата си, ти какви би искал да ги видиш като личности?
За мен е достатъчно да им помогна сами да определят пътя си. Подарявайки им различни играчки, виждаме какви са им вкусовете. Филип обича да се катери, Дамян не толкова. Обаче как ще разбера това, ако ги държа само долу и не им позволявам да се покатерят, само защото мен ме е страх, да не паднат?! Няма да можем да видим разликата между тях. Нека да опитат че чашата е гореща. Нещо, малко опасно, което обаче ще ги научи да се пазят, ще им помогне да разберат докъде са техните възможности. Има много книги с напътствия как се отглеждат деца, но не мисля, че има само една формула. Важно е да разбереш детето си, и да имаш идея какво искаш да му предадеш. Искам децата ми да са свободни. Да могат да откриват и следват себе си. Не чужди модели на живот. Не искам да влизат в роли. Да правят каквото те искат.
Върна се от фестивал в Македония как беше там?
За трети път участвам в този международен фестивал в Крива Паланка. Играхме ново представление, което изкарахме през май, в края на миналия театрален сезон. Нарича сe „Ама че семейство“ по пиеса на Рей Куни, режисьор е Вальо Балабанов. И друг път сме играли пред тамошната публика, но този път така ни се радваха и ни се смяха! Ивайло Калоянчев от Сатиричния участва с нас, останалите сме от дупнишкия театър. Смяха се ни, защото историята е интересна. Разказва се за семейство, което иска да си осинови детенце, обаче двамата шантави братя на съпруга, те са трима братя, с постъпките си а-ха и да объркат нещата. Единият е контрабандист, другият има налудничава идея, да скрият труп в градината, че да падне цената на къщата, която най-големият иска да купи. И става дума за това колко уважаваш другите и на какво си способен да запазиш семейството си. Аз съм братът с идеята за трупа – Хари.
Предимно на сцена значи играеш, иска ли ти се да си пак пред камера?
През октомври ми предстои да се снимам в чуждестранен проект. Нямам търпение да кажа повече, но засега не мога. Различна роля, която не очакват да ме видят. Не казвам като „лошия“, но е необичайна, и ще играя с друг любим мой български колега, което е още по-приятно в случая за мен.
Продължавам да играя и спектакъла „Спасителят“. Имаме планирани повече от пет представления за следващия месец. То е на много сериозна тема – как младите да се пазят от наркотиците. Помощта за съжаление понякога може да дойде прекалено късно. Много хора се опитват да се измъкват и не успяват. Свидетел съм на такива съдби. Но е по-лесно, за да останеш сух, да не влизаш в морето.
По темата за кино и театър, мога да кажа, че в театъра животът тече, ти си този човек и няма спирка. Няма време за различни мисли. В киното насладата идва от друго. Най-лесно ми е да дам пример с „Под прикритие“. Никога не бих участвал в престрелка, никога не бих могъл да съм в тайни квартири на мафиоти, но ето киното ми дава тази възможност, да се почувствам различен. В театъра малко или много е ясно, че всичко е наужким, вкусното е от това кой характер си за този час и половина. В киното реализма е интересен. Но в театъра е по-трудно, трябва да си по-добър в някои отношения. В киното това че човек е пиян, може да се покаже с една изпита чаша. На сцената вече наистина трябва да си много убедителен, да не се усеща в нито една секунда, че лъжеш. Тоест да си много, много добър лъжец, без никой да го усети.
Как може нацията ни да се приповдигне при положение че така и няма кой знае каква стратегия за културата?
Културата винаги е била въпреки. Не е нещо от което имаме пряка нужда –храна и вода. Тя е като някаква екстра, за която нашата душа копнее. Отвъд плътското. Затова е въпреки света. Появява се където има бунт. Но съм оптимист. Ще настъпят по-добри времена.
Наскоро имаше дискусия за християнството в киното, как се играе злодей, ако по душа си на страната на доброто, ти какво смяташ?
Дензъл Уошингтън е ревностен християнин, и няма слаба роля. Независимо в кое амплоа. Каквото и да играе, аз забелязвам посланието му към публиката. Например във филма „Полет“, в който е пилот алкохолик, друса се, цялото послание, е че се покайва, търси как да промени себе си, живота си, независимо че е в затвора. В новият филм „Огради“, който взе и „Оскар“ за поддържаща женска роля, той пресъздава един герой, който мрази. (Дензъл е и режисьор на филма). Непрекъснато се вижда как мрази един или друг човек. Но и в това може да се види християнското му послание. А то е във финала.
Не би трябвало за актьора, колкото и да е вярващ, да е проблем да изиграе и Юда Искариотски, ако така ще бъде разказана цялата история за Исус Христос. Или Отело, който убива Дездемона, но той не е само „лош“, това е класическа история, която казва много неща на публиката. Има противоречиви послания, както и в живота.
До колко се вълнуваш от мода?
Бях лице на марка за официални костми, но не съм моден гуру. Аз обичам спортни дрехи. В гардероба си имам най-много дънки и няколко панталона за специални случаи. Жена ми Миряна, има сестра близначка и понякога облича синовете ни в еднакви дрехи. Когато ги намерим в различни размери. Децата се кефят, защото това ги сближава, свързва ги.
Текст:Боряна Колчагова
Снимки:личен архив
