Срещаме се с Петър, създателят на Hristakiev, в един от онези слънчеви софийски следобеди, които януари ти подарява понякога. Разговорът ни е съвсем непретенциозен и лек– сякаш не се познаваме от 10 минути.
Разказва ни за първите му срещи с дизайна, продиктувани, малко или много, от неволята. Лятото между гимназията и университета започва да скицира и решава да помоли шивачка да пресъздаде една от скиците му – на палто. Резултатът: Катастрофа, само където бяха изхабили хубавия плат.
След тази история моли майка си да пресъздаде негов дизайн – този път успешно. Започва да твори и създава страница в Instagram, в която да показва работата си.
Завършва Бизнес администрация в American University in Bulgaria, съчетана с minor Театър, след което записва магистратура Мода в Нов български университет. Преминава през стаж в By Far, а сега вече тече първата pre-order кампания за колекцията му Sandstorm, дело на личния му бранд – Hristakiev.
В следващите редове си говорим за първото му ревю на конкурса IDEAMODA (който печели през 2024), за предизвикателството да правиш мъжка мода в България, за предразсъдъците, за vision board-а му, за устойчивостта и за всичко останало, което задвижва един вдъхновяващ творчески двигател…
Нека започнем с една от главните причини, благодарение на която хората те познават. Ти спечели Idea Moda 2024. Какво изживяване бе това? Разкажи ни малко повече, разходи ни из процеса.
Ще започна от това, че имахме възможността да направим ревю, което е уникално. Много е сложно, ако искаш сам да организираш ревю – особено, ако си студент. Почти невъзможно е да изглежда професионално. Много е скъпо. Възможността да видиш труда си на модел, който да дефилира, е емоция веднъж в живота. Майка ми и баща ми да го видят… Аз смятам, че колекцията е наша, обща. Дори и да не бях спечелил, това беше най-голямата награда.
Да направиш fitting на моделите, да подготвиш стайлинг – също важни елементи. Отидох и ми казаха: „Ти си първи!“. А аз още не съм разопаковал…
И в крайна сметка стана първи…
Бях първи на fitting, на ревюто бях последен.
Последните ще станат първи, пак има символика, хаха.
Да. (смее се) Беше приятно, че си говорихме с другите дизайнери – networking частта от събитието през деня. От какво са се вдъхновили, защо са направили това… Виждаш дрехите им пред теб, можеш да ги докоснеш.
На ревюто беше стресово! Един от моделите ми щеше да излезе с откопчана риза, в последния момент видях, но накрая всичко беше наред. После, когато гледах снимките, не бях много доволен от стайлинга, можеше да е по-детайлен. Но за пет минути толкова!(смее се) Динамично беше! Бях супер превъзбуден нощта след това, не успях да спя. Целият ден ми беше на replay в главата.
View this post on Instagram
Имаше ли някаква вълна от реакции след конкурса?
Много хора ме поздравиха и споделиха, че са харесали дрехите. Аз съм много сензитивен и усещам, когато някой е откровен. Писаха ми стилисти, фотографи…
Но след ревюто и аз бях малко „инкогнито“ – не бях много доволен от начина, по който бях нагласил дрехите, от снимките. Ако ще кача нещо в интернет, трябва наистина да ми харесва. Реших да изчакам малко и да организирам фотосесия, за да може всичко да изглежда кохерентно. Направихме я през октомври с моя приятелка, която е фотограф – Вартухи Сантурян. Визиите ни съвпаднаха.
Пуснах реклама в Instagram и тогава започнах да получавам повече внимание.
Много е интересно как си удържал на импулса да не пуснеш всичко веднага… Хората обикновено нямат търпение.
Това идва и от факта, че съм запознат с бизнеса. Имам и специализация в областта на маркетинга.
View this post on Instagram
Личи си.
Мисля, че си личи и в колекцията. Много съм театрален, от backgrounda-а ми с киното и театъра, но в същото време искам да съм и комерсиален. Когато построявам една колекция, искам да има баланс между двете.
Да, защото един моден бранд е колкото творчески проект, толкова и бизнес начинание. Как се справяш с тази част – продажби, мениджмънт, социални мрежи?
Може да се каже, че брандът е стартъп. Главно аз се занимавам с него. Използвам бизнес знанията си за изграждане на идентичност – когато хората видят нещата ти, да ги свързват с теб. Създаването на цялостен имидж. Да имаш кохерентност в снимките, в copy-то под постовете, да имаш tone of voice, да си автентичен… Важно е да знаеш как да се позиционираш. Каква е твоята target група? За кого твориш? Кой ще носи тези дрехи?
Създадох тази колекция като решение на проблем. Търсиш проблем – даваш решение. Търсиш ниша, която да има дефицит.
Любопитен подход.
Ако просто правиш дрехи – малко трудно. Zara, Shein, Temu, H&M… Какво искат хората? Както казва един мой преподавател: „Сбъднати мечти на ниски цени!“.
В случая обаче, ако създадеш продукт, който дава решение на някакъв проблем по начин, по който никой друг не го дава – можеш да оправдаеш цената с качеството. Не мисля, че с голямо количество и ниско качество мога да се боря с гигантите. Те могат да репликират цели колекции за две седмици – това е разработен модел, много ресурси. Аз съм един студент. Затова реших, че е най-логично да си намеря ниша, от която да започна. Ако успееш да се развиваш, увеличаваш мащаба. Аз започнах с мъжка мода, мога да включа и дамска, но първо трябва да завземеш нишата.
Защо избра да започнеш с menswear? Мъжката мода – особено тази, изглеждаща като твоята: андрогинно и авангардно – е предизвикателство. Особено за нашите ширини и тенденциите в стила на българския мъж…
Аз не се ограничавам до България. Това е причината цените на сайта ми да са в евро. Рекламата ми е насочена към големите европейски градове и към Азия. В България нещата са въпрос на култура…
Когато говорим за по-скъпа мода, хората имат два основни стимула за пазаруване. Тези, които не разбират – купуват бранд, нещо с лого Balenciaga. Те няма да платят същата цена за нов и неизвестен бранд, за дизайн. Но има и други хора, които купуват именно, благодарение на добрия дизайн. Това са хората, които аз трябва да привлека на този етап.
View this post on Instagram
Във Fashion Inside години наред се опитваме да преформатираме представите за мъжкия стил, но нещата някак не се изменят. Тук дори не говорим за средства. Има хора с много пари, но без никакъв вкус. Да изкореним това също е форма на устойчивост – да не се влияеш от тенденциите, от общественото мнение, а да избираш спрямо себе си. Как можем да променим тези нагласи?
Gen Z са много добър пример за положителната промяна, но просто не са на този етап от живота си, в който могат да си позволят качествената мода. Те имат изразено мнение за всичко. За някои може да е досадно, но според мен това е страхотно, защото мълчанието е индикатор, че си съгласен с това, което се случва около теб. Харесвам, когато хората заявяват себе си и същността си.
Безразличието ли ражда „модните грешки“ по „Витошка“?
Не бих казал. Има много хора с грейки на Louis Vuitton, с отношение към модата, но… странно такова. Но виждам и готини примери. LGBTQ+ обществото са хората, които биха носили качествена мода в България. Те са далеч по-широкоскорени. Gen Z споделят тези разбирания с тях, но вече споменахме – не са платежоспособни. За тези групи е важно да се себеизразяват, но отношението към тях е малко тегаво.
Ако преди интересът към модата е бил качество, приписвано на LGBTQ+ хората, това вече не е така.
Не е така. Не трябва.
Типажът за модерния мъж се променя. Тенденцията за rodent men – Тимъти Шаламе… Мъже с по-женствени черти. Ако преди холивудският идеал е бил Брат Пит или Мат Деймън, то сега доминират мъже като Тимъти. Моделът за мъжественост се променя, а и дрехите ти не я определят…
View this post on Instagram
Тази тема е безкрайна, но нека се върнем към бранда ти и механизма, с който го градиш… Защо реши Hristakiev да работи на pre-order принцип? Какви са ползите от него?
Първо, исках да съм устойчив – нищо, че понятието се разшири много. Искам да произведа толкова, колкото се търси. Давам на потребителите прозорец от време, в който могат да правят поръчки, и щом този период приключи, взимам точни количества материали и не произвеждам в излишък. Дизайните ми са много авангардни, специфични – не мога да предположа как ще се продават, че да произвеждам предварително.
Другата страна на нещата е ексклузивността. Само хората, участвали в този pre-order, ще притежават тези дрехи. Няма да са налични повторно. Пък и този принцип позволява повече персонално отношение в дизайна. Малки промени като по-дълъг ръкав, вталяване… Разбира се, ако някой ми каже: „Искам го в зелено!“, няма да стане.
Описал съм всичко прозрачно, за да няма неразбрали и сърдити.
Това е твоята визия, естествено и няма как да не попитам: Кой я оформя? Кои са любимите ти дизайнери?
Най-вече Ив Сен Лоран! Когато погледна дрехите си обаче по-скоро съвпадат с естетиката на дизайнери като Рик Оуенс, Йоджи Йамамото, Исей Мияки. Но винаги съм харесвал sleek, sexy, glamourous дизайн, затова съм припознал YSL.
Когато в университета започнахме да учим за деконструктивизъм, бях категоричен: „Не! Аз харесвам красиви неща.“. Да, има много гениални творения – Мартин Маржела е сред най-великите дизайнери според мен. Да направиш нещо „просто“ е много трудно. Техниките му са невероятни, а дизайните му от 90-те са основоположник на немалка фракция от съвременната мода.
Затова започнах да проучвам подобни концепции. Андрогиността, която се вижда в моята работа, е основен принцип на деконструктивизма. Той смесва линиите на мъжкото и женското, на кройката, на симетрията, не следва естествената линия на тялото, а създава собствена, изглежда незавършен.
Харесвам и деконструктивизма, и конвенционално красивото. Исках да направя fusion между Ив Сен Лоран и азиатската + белгийската школа – нещо по средата, по лесно за асимилация.
View this post on Instagram
Какви са ключовете към Hristakiev – водещите ти ценности, перспективи за развитие, разбирането ти за дизайна?
Искам да правя стилни, но функционални дрехи. Нотки на театралност, интегрирани в познати обекти/ дрехи. В настоящата ми колекция съм взел за основа военното облекло и съм го надградил със своите виждания. Давам на клиентите база, която да припознаят и впоследствие я трансформирам през моята призма, така че да отговаря на ДНК-то на моя бранд. Дрехите ми са много трансформиращи се. Например имам шлифер до земята с цип, който премахва част от него и се превръща в biker яке, може да се преметне като наметало, става и качулка…
Това е и виждането ми за модерния мъж. Той не може да се дефинира само с едно нещо – не е еднопластов. Мачото не е единственото тъждество на мъжа. Той е много повече. Той се трансформира и това трябва да рефлектира върху дрехите му, те също са многопластови.
Всички се възхищават на Коко Шанел, която е пренесла мъжките елементи в женския гардероб, но обратното не е окей? Искам да направя точно това по балансиран начин, който да не изглежда смешен. Бавно и постепенно. Когато се създава нещо ново, най-лесно е да бъде отхвърлено. Нашата роля е да предадем визията си деликатно, за да бъде разбрана от хората.
Има изключителна мъдрост във философията ти за бизнес, но зад всеки бизнес стоят хора. Какво има на личния ти vision board?
Тук съм подготвен. (смее се) Тази година за пръв път си правя vision board, сестра ми ме накара.
Ще започна със следващата колекция – вече работя по нея на концептуално ниво. До края на годината вече трябва да съществува. Развито продължение на настоящата, на това, което искам да покажа. Това е главното – не е малко. Да се развия като бранд. Все още всичко е на зародишен етап. Най-важното за мен е да имам възможността да творя. И да съм здрав, аз и семейството ми.
За завършек на интервюто ни – довърши изреченията:
Hristakiev ще е успешен, ако…
Hristakiev ще е успешен, ЗАЩОТО виждам, че хората започват да имат отношение към модата и да оценяват истинския дизайн.
Аз съм такъв човек – не се мъча за „ако“, а за „ще”.
Тогава изменям последния въпрос мигновено.
Петър ще е щастлив, ЗАЩОТО…
Защото имам приятели и хора около себе си, които ме подкрепят и уважават супер много. Когато с хората около теб взаимно се вдъхновявате, ставаш като растение и просто имаш правилната почва да растеш. Това е най-хубавото.
Текст: Наско Фотев
Снимки: Вартухи Сантурян/личен архив/Instagram