„Израснах под светлината на прожекторите и с блясъка на камерите, получих първата си номинация за „Оскар”, когато бях на 14 години, а трудните роли са ми най-любими” – това вероятно би казала Джоди Фостър, ако я попитаме „Как ще опише живота си в едно изречение?”. А животът й всъщност е кино, под всякаква форма и във всички измерения, особено след като и първите й съзнателни спомени са от снимачната площадка. Представяме ви Джоди Фостър по възможно най-добрия начин – чрез нейните филмови изяви…
Вижте тази публикация в Instagram.
Да проходиш в киното
Алиша Крисчън Фостър, както е истинското име на Джоди Фостър е родена на 19 ноември 1962 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Тя е най-малкото от четирите деца в семейство Фостър, което кара баща й Лусиан да откаже да поеме такава отговорност и да напусне съпругата си Евелин, още преди Джоди да се роди. Това е и причината малката Фостър никога да не успява да изгради връзка с биологичния си баща. Майка й пък е всеотдайна, но и изключително властна жена. Работи като филмов продуцент, за да издържа четирите си деца, което на свой ред означава, че Джоди буквално прохожда на снимачната площадка. Не след дълго се появява и първият й работен ангажимент – eдва 3-годишна тя се снима в рекламата на плажно слънцезащитно мляко. Интересен факт е, че всъщност за лице в рекламата е бил избран по-големият й брат, но майка им няма на кого да остави чаровната малка Джоди и я взема с тях на снимките. Тя бързо успява да плени сърцата на режисьора и рекламните агенти и получава своя първи звезден миг. На осем вече е участвала в повече от 40 телевизионни реклами и се появява в няколко телевизионни продукции, сред които и филмите на небезизвестната компания „Уолт Дисни”. През 1974 година пък получава и една от най-големите си роли до момента, дадена й лично от Мартин Скорсезе във филма „Алис не живее вече тук”. Да срещнеш Скорсезе на 12 и той да е пленен от теб и таланта ти, ето това се нарича успех!
Вижте тази публикация в Instagram.
Време е да пораснеш
Въпреки успехите на дъщеря си, майката на Фостър е загрижена, че кариерата й може да приключи, когато порасне, както се случва с много деца-актьори. Евелин е убедена, че дъщеря й трябва да започне да играе в „истински” филми, предназначени за възрастна и зряла публика, въпреки все още крехката й възраст. За изненада или не, Скорсезе подкрепя мнението на Евелин Фостър и решава да хвърли 14-годишната Джоди в дълбоките води на киноиндустрията, давайки й роля в „Шофьор на такси” ( Taxi Drive, 1976)
Във филма Джоди трябва да изиграе ролята на малолетна проститутка, но заради силно неподходящото съдържание и концепция губернаторът Пат Браун настоява по време на снимките освен майката на момичето, да присъства й социален работник, който да преценява риска за психиката на младото момиче. Кони, по-голямата сестра на Джоди също е през цялото време на снимачната площадка и участва като дубльор в сцените с режисирано сексуално внушение.
Повечето хора осъждат избора на Скорсезе и това да повериш такава роля на толкова крехко момиче, години по-късно обаче самата Фостър коментира, че неодобрява идеята „едно дете да стане актриса, само играейки, като Шърли Темпъл или пък нечия малка, пречкаща се сестра”. За самото си участие в „Шофьор на такси” тя казва, че е едно от събитията, променили най-силно живота й, защото тогава „за първи път е трябвало да създаде персонаж, който тя не е в действителност”, което пък я кара да осъзнае, че актьорството не е просто хоби или развлечение, а отговорност и отдаденост.
Ролята на Айрис в „Шофьор на такси” носи на младата Фостър и първата номинация за „Оскар” за поддържаща роля, така че това определено може да се нарече филмът, променил живота й.
Вижте тази публикация в Instagram.
Мама не е права!
Три години след успеха на „Шофьор на такси”, майката на Джоди отново решава, че в живота на дъщеря й трябва да настъпи промяна, като този път освен в „истински” филми, започне да играе и роли на пораснали. Водена от идеята, да осигури на Джоди все така успешна кариера и занапред, Евелин успява да й уговори „зряла” фотосесия с фотографа Емилио Лари. Лари се съгласява, но с условие, подобно на това от снимачния процес на „Шофьор на такси” – майката на момичето да присъства на снимките, тъй като Джоди все още е едва 17-годишна.
Както може да предположите фотосесията е успешна и до голяма степен изпълнява целта на Евелин. Самата Джоди обаче има друго виждане по въпроса за своето бъдеще. Осъзнавайки, че колкото и потенциал да имат децата-актьори често не успяват да изградят успешна кариера в зряла възраст, Фостър взема отговорното решение да продължи образованието си като студент в Йейл. Тя нарича постъпването в колеж „преоткриване” и преди да решите, че киното остава на втори план в живота й – съвсем не е така. Продължава да се снима в различни продукции, но главно през летните си ваканции.
Вижте тази публикация в Instagram.
Лео стана на 50 – момчето на Холивуд порасна
Хоакин Финикс – един „жокер“ на 50
Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас: на 55 и 80
Здравей, Оскар!
След като завършва успешно Йейлския университет, Фостър се колебае дали да продължи актьорската си кариера или да започне следдипломна квалификация. В крайна сметка решава да даде последен шанс на актьорското майсторство с филма „Обвиняемият” (The Accused, 1988). Драмата е базирана на истинско наказателно дело, а Джоди играе ролята на оцеляла след изнасилване жертва. Ролята обаче съвсем не получава лесно – явява се на два поредни кастинга и едни пробни снимки, а продуцентите пък са предпазливи, защото за широката публика името й се свързва все още с образа на „пухкава тийнейджърка”. Тематиката на филма е тежка, което прави снимките същинско изпитание и за актьорите, и за екипа. Накрая Фостър е крайно недоволна от представянето си и обмисля окончателен край на кариера си, „Оскар” за най-добра женска роля обаче променят начина й на мислене и тя за щастие остава в света на киното.
Трудните роли, са любимите роли
Първият филм, след първия „Оскар” е голямо събитие в живота на всеки актьор. За Джоди Фостър това се оказва трилърът „Мълчанието на агнетата” ( The Silence of the Lambs, 1997). Ролята на стажант от ФБР, който трябва да интервюира серийния убиец Ханибал Лектър (Антъни Хопкинс) затвърждава факта, как силните и емоционални образи, са това което Фостър умее да изгражда най-добре. Съвсем неслучайно Джоди нарича ролята си в „Мълчанието на агнетата” една от любимите си роли, там тя е недостижимо добра.
Вижте тази публикация в Instagram.
„Фенът“
Известните личности обикновено имат обожатели и почитатели, които са ги превърнали в идоли. Такъв е бил и Джон Хинкли – младши, който истински харесва актьорската игра на Фостър. След „Шофьор на такси” обаче Хинкли развива мания към младата героиня и започва чрез писма и телефонни обаждания, да опитва да осъществи контакт с Джоди, за да й се обясни в любов. Нещата стигат до крайности, когато на 30 март 1981 г. Хинкли се опитва да убие американския президент Роналд Рейгън, като мотивът му е „за да впечатля Джоди Фостър”. Опитът за нападение привлича медийния интерес и истински притеснява Джоди Фостър. За да запази своята безопасност тя започва да се движи, придружена от телохранители, които се грижат за безопасността й в доста дълъг период от време.
Вижте тази публикация в Instagram.
Кино под всякаква форма
В даден момент от живота си Фостър решава, че не й е достатъчно да бъде само и единствено в светлината на прожекторите и иска да опознае киното във всичките му измерения. Резултатът от това е режисьорският й дебют с филма „Little Man Tate”, след чийто успех тя основава и собствена продуцентска компания Egg Pictures. Първата продукция на компанията е „Nell“ (1994), в която тя играе и главната роля, с която спечелва своята четвърта номинация за награда на Академията. Другите й успешни филми през 90-те са романтичната драма „Съмърсби“ (Sommersby, 1993), западната комедия „Маверик“ (Maverick, 1994), и драмата „Анна и кралят“ (Anna and the King, 1999).
Ново хилядолетие, нови възможности
Въпреки, че филмите се харесват от публиката, в първите година на XXI-ви век, Фостър затваря продуцентската си компания, което обаче не повлиява на актьорската й кариера и тя участва в няколко много успешни трилъра: „Паник стая“ (2002), „Полет“ (2005), „Вътрешен човек“ (2006) и „Смелият“ (The Brave One, 2007). Към режисирането се завърна през 2010-та година, и скоро след това се появиха филмите „Бобърът“ (2011 г.) и „Парично чудовище“ (2016 г.). Дали редува актьорска игра с режисура? По-скоро не – паралелно с нейните собствени продукции, тя участва и във филмите „Carnage“ (2011), Elysium (2013) и Hotel Artemis (2018). А какво ни готви занапред „момичето с големите роли“, очакваме с нетърпение да разберем…
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Instagram
