Знаехме, че Boogie Baby се готви отдавна. Коста е приятел на редакцията, познаваме работата му отблизо и за момент не сме се съмнявали, че ще е вкусно. Подкастът му, който може да гледате в YouTube всяка седмица, е сред лайфстайл съдържанието, което си заслужава. Артисти, стил, spilling the tea, танци – не може да искаш много повече. Когато първият епизод излезе, вече бяхме подготвили въпросите. Какво прави един подкаст истински добър, защо автентичността е ключ и каква роля играе движението в модата – четете в следващите редове.
Фотография: Симеон Тодоров
Where conversations get physical е слоганът, който първо те посреща в Instagram страницата на Boogie Baby. Разкажи ни как го избра.
За мен беше важно още от първите думи да стане ясно, че форматът е различен и в нашия случай той е свързан с движението и тялото, както и името подсказва. Подкастите все повече наподобяват токшоу, което има нужда от специални и разпознаваеми рубрики. Започнах от въпроса „Какъв формат мога да създам аз, който може да дойде само от мен и моя опит?” и така се роди идеята да танцуваме с гостите, създавайки кратки хореографии, вдъхновени от тяхната енергия, професия и настроение.
Как реши да създадеш Boogie Baby при положение, че сме пренаситени от съдържание – голяма част, от което и в подкаст формат?
Едно от най-интересните неща за мен е да си говоря с други артисти за нещата „от кухнята“ – как творят, какъв е бил пътят им, какви уроци и трикове са научили през годините. Реших че така и така тези разговори се случват естествено, би било готино да се опаковат в готин формат, който може да споделяме и с публика. Преди време имах друг собствен подкаст – „Прилично поведение“ / Fabulously Polite с мой близък приятел, с когото засягахме важни теми за ЛГБТИ+ обществото в България и Европа и когато му дадохме пауза много ми липсваше този формат. Така се роди идеята за Boogie Baby и исках да работим с по-кратък и динамичен формат, които да поставя видеото на първо място и да е интересен за гледане, не само за слушане. И епизодите да са кратки и ударни – голямо вдъхновение беше Chicken Shop Date на Amelia Dimoldenberg.
Вижте тази публикация в Instagram.
Кои са нещата, които те карат да си пуснеш един подкаст?
На първо място гостите да са ми интересни или водещите (ако няма гости) да имат готина енергия и химия (ако са повече от един). При подкастите се търси един баланс от развлечение и полезно, обогатяващо съдържание и това е доста трудно. Някои от любимите ми са Normal Gossip (за абсурдни истории с дребнави клюки, които се случват по света), Las Culturistas, Fashion Neurosis with Bella Freud, The Culture Study Podcast.
А кои са онези, които те карат да го спреш?
Когато няма ясна посока и структура и хората просто си говорят, без да мислят за аудиторията. Важно е водещият да се е подготвил с някакви интересни въпроси или теми, които могат да ти дадат нова информация.
Какво трябва да притежава един гост, за да може да разлее чая в Boogie Baby? (б.р. Spill the Tea е една от рубриките в подкаста на Коста.)
Да твори смело и с ясен почерк в своето поле и да има готина енергия. За първи сезон всички гости са не само творци, на които се възхищавам, но и приятели, с които се разбираме и сме работили заедно по един или друг начин. И за мен беше по-спокойно, влизайки в тази нова роля да поканя хора, които познавам добре, за да се получат по-естествени разговорите. Сега, след първия сезон, съм готов да се предизвикам с по-смели и неочаквани предложения за гости.
Франко Гоби: как се прави коса за корица
Симона Ферари: „Villa Paradiso e повече от Dolce Vita“
Clos Biblioteque – да затвориш история в бутилка
Всички знаем, че движението и хореографията са супер важна част от твоята идентичност – вече и от твоя подкаст. Да разбираме, че separating the art from the artist вече не е много актуално?
Когато започнах да работя повече като режисьор на филми, реклами, музикални видеа и спектакли дълго се дърпах от ролята ми на хореограф и танците и се опитвах да избягам от този имидж, но после си дадох сметка, че е важно да не пренебрегвам тази огромна част от моята история досега и да си позволя да работя по-мултидисциплинарно. Това много помага на подкаста да се отличи от останалите, както и на филмовите ми проекти да имат различен почерк, когато движението участва на преден план в тях. Мисля, че ще виждаме все повече този по-автобиографичен подход при артистите през следващите години, когато работата по брийф или напасването на стила към различни проекти може да направи работата ни по-generic. За да създаваме изкуство, което наистина може да те пренесе някъде, мисля, че трябва да идва наистина от душата на артиста, който го създава.
Подхождаш с особено внимание към личния ти стил. Каква роля играе модата в живота ти?
Още от малък, танцувайки спортни танци, заедно с партньорките ми заедно създавахме дизайна за роклите им, избирайки платове, цветове и украса, обикновено кристали Swarovski, които после залепяхме в последните вечери преди състезанията. Още оттогава ми е много интересно да мисля как дрехите могат да подчертаят тялото и да ни дадат самочувствие и да изразят настроението или характера ни. Всеки човек е различен и една и съща дреха има съвсем различен ефект, когато различни хора я облекат.
Гледам на модата като едно изкуство, което има постоянно приложение в ежедневието ни. Обичам да гледам колекциите на големите дизайнери и като вдъхновение за костюми в киното и на сцената, като пример за сценография, музика, хореография, походка на моделите – все неща, които са приложими във всеки мой проект.
И в подкаста също исках моя стайлинг да е цветен и запомнящ се и на базата на визиите на гостите, в последния момент имаше много преобличане, за да намерим визии, които да отиват на тяхната палитра. Много съм благодарен и на Converse, които първи повярваха в идеята и станаха първия партньор на подкаста, след като вече няколко сезона съм работил с тях по други кампании. Те са перфектният партньор за подкаста, точно заради танцовата стъпка, от която започва всичко.
Фотография: Борис Урумов
Като професионалист в областта, любопитно ни е хореографията на кое модно шоу те впечатли последно?
Отпреди няколко дни – шоуто на Vogue World в LA, което беше изключително многопластово, с много характерни и запомнящи се походки не само за моделите, но и за всички други знаменитости, които се включиха. Там movement director беше Stephen Galloway, които е икона и един от първите някога movement directors, започвайки своя път като танцьор в балета на Франкфурт и стигайки до креативен директор на Issey Miyake. Под секрет знам, че след Vogue World той дойде и в България, за да хореографира модна реклама за култов моден бранд. Много се надявам някой ден да имам възможност да работя и с него.
Вижте тази публикация в Instagram.
Отвъд Boogie Baby, какво е на дневен ред за Коста?
На 17-18 ноември е премиерата на новия ми театрален спектакъл като режисьор и хореограф „Почти като теб” в клуб ДОМ, с автор и драматург Йоана Мирчева и с участието на Емилия Тончева. Проектът изследва темите за самотата, социалната изолация и копнежа за принадлежност през призмата на съвременния воайоризъм и загубата на автентичност. Главната героиня е жена инфлуенсър, която се опитва да се впише в различни социални контексти, но с всяка нова роля се отдалечава от собствената си същност. Представлението се реализира с подкрепата на Столична община и нямаме търпение да го споделим с вас.
Паралелно работя по пре-продукцията на дебютния ми пълнометражен филм „Джулай морнинг“ – лятна куиър любовна история през ранните 2000 и започнах да пиша и следващия пълнометражен филм, който пък ще изследва тъмната страна на ескортинг индустрията в България.
Въпросът на Fashion Inside: Кои са трите неща, които са inside/ outside за теб в момента – в модата, културата или живота изобщо.
In: sober clubbing, големи мечти, да ходим да гледаме театър и съвременен танц.
Out: повърхностен онлайн „активизъм“, да купуваме ненужни неща, да ползваме AI за неща, които можем да свършим сами.
Текст: Наско Фотев
Снимки и видео: Симеон Тодоров/ Борис Урумов/ Instagram/ YouTube
