Вижте тази публикация в Instagram.
Истински скандал избухва, когато през лятото на опаковането на Райхстага (1995 г.) артистичното семейство Христо Явашев и Жан-Клод заявява пред обществеността: „Ние сме равнопоставена двойка и искаме да ни възприемате по този начин. Не като Кристо и съпругата му, а като Кристо и Жан-Клод!“. Поглед отблизо показва: двамата творят като едно органично цяло. Въображението им е родило оригинални пространствени художествени инсталации и опаковало с плат различни предмети – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие.
Христо Явашев и Жан-Клод де Гийебон са родени в един ден на една и съща година – 13 юни 1935 г. Той – в България, а тя – в Казабланка. Срещат се в Париж през 1958 г., докато той рисува по поръчка портрет на майка й. По това време Кристо е беден художник, емигрант от България. Чувството на бедност, изолация и отчуждение са верни негови спътници в този период от живота му. Жан-Клод започва да взима при него уроци по рисуване и му помага с френския език, но за любов от пръв поглед между двамата не може и дума да става. В началото Кристо се увлича по доведената й сестра Джойс, а тя се сгодява за приятеля си Филип Планшон. Месец преди сватбата, Кристо и Жан-Клод се влюбват, но въпреки това брак има. След медения месец бременната от Кристо Жан-Клод решава да се раздели със съпруга си и да заживее с художника. Скоро се ражда синът им Кирил.
Вижте тази публикация в Instagram.
Семейство с мисия
В началото Кристо започва да опакова в съвсем малки мащаби. Увива с напоено със смола ленено платно празен флакон от боя, завързва го и третира с лепило, пясък и автомобилна боя. През 1959 г. той забравя за боите и все повече се концентрира върху опакованията, но променя стила си. През 1962 г. заедно с Жан-Клод реализира първия си проект, в който двамата опаковат множество варели, открити в пристанището в Кьолн – „Желязната завеса – стена от петролни варели”. За целта една от страничните на река Сена улици – ул. „Висконти” била блокирана от гъсто наредени петролни барели. Въпреки някои проблеми с властите, двойката оставила инсталацията с петролните барели за цял един час. Две години по-късно артистичното семейство заминава за САЩ.
„Аз станах човек на изкуството от любов към Кристо”, споделя Жан-Клод. „Ако той беше станал зъболекар, щях да стана зъболекарка и аз.“ Началото им в новата страна е свързано с редица трудности: езикова бариера, дългове и липса на място за живеене. След дълго търсене двамата откриват западнала сграда, която ремонтират в продължение на два месеца. Проблемите обаче не ги отдалечават един от друг, а заздравяват връзката помежду им.
Вижте тази публикация в Instagram.
„Ние не работим като писателите, композиторите или художниците, които създават творбите си в самота”, споделя Кристо. „Ние работим като археолози и морски изследователи. Това, което търсим, не се намира в нас, а е някъде отвън. Затова е полезно да работим заедно. И затова никога не повтаряме нещата.”
Двамата артисти финансирали проектите си само със собствени пари, за да се чувстват абсолютно независими. Те не приемат никакво спонсорство или участие в търговска инициатива. През 1988 г. дори отказват едноминутна реклама за 1 млн. долара по японската телевизия. Заедно мечтаят проектите си, обмислят подходящите за тях места и нужните материали и заедно организират работата по творбите си. Създават в симбиоза емблематични проекти като „Опакованият Пон Ньоф” (в Париж), „Чадърите” (в Япония), „Портите” (в Сентръл парк, Ню Йорк). Сред най-мащабните е и „Заградените острови”, осъществен през 1980-1983 г. в Маями, Флорида, и посветен на майката на Кристо – Цвета. Проектът представлява 11 острова с изкуствен произход, които са обградени едновременно с плаващи платна от розов полипропилен.
Вижте тази публикация в Instagram.
Винаги двама, винаги…
„Ние правим всичко заедно. Всичко – с изключение на три неща: никога не летим с един и същ самолет; аз не рисувам, а Кристо никога не е изпитвал радостта от попълването на данъчна декларация”, признава Жан-Клод.
Четириетажната къща в Ню Йорк, в която двамата артисти живеят и творят, се намира съвсем на границата между елегантния квартал Сохо и пълния с бездомници и сергии Чайна таун. От 1964 г. до ден днешен адресната регистрация в Манхатън е непроменена – същата тясна къща без асансьор. Художникът не притежава друг дом. Никога не е имал асистент, прави всичко сам, дори и рамките си. Макар че от 2009 г. Жан-Клод не е между живите, той продължава да говори за нея така, сякаш тя все още е с него. И усилено работи по един от последните им съвместни проекти – „Плаващите кейове” на италианското езеро Изео. Проект, който е почти готов и очакваме да видим с притаен дъх…
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Велиана Симеонова
Снимки: Instagram
Вижте още:
КИНО ШЕДЬОВРИТЕ ИДВАТ С МУЗАТА (ГОЛЕМИТЕ РЕЖИСЬОРИ И ТЕХНИТЕ ВДЪХНОВИТЕЛКИ)
