Вече девет години Операция „Плюшено мече” сбъдва коледните желания на децата в неравностойно положение в България, дарявайки им мечтаните подаръци. Работи се със списъци с индивидуални лични желания на деца без родители, деца с увреждания и деца в риск. Само миналата година благодарение на Операция „Плюшено мече” над 7 000 деца от 330 институции в страната са получили подаръци.
Малцина познават двигателят или по-точно казано – сърцето на благотворителната инициатива: 28-годишната Михаела Стойкова от Бургас. Защо „Плюшено мече?” „Името е такова, защото бях малка, когато го създадох инициативата, и така се запази през годините”, споделя тя с широка усмивка. Усмивка, която не слиза от лицето й, докато разказва за каузата си и за щастието, което носи тя.
Откъде се появи искрата, за да направиш такава мащабна благотворителна кампания, каквато е „Операция Плюшено мече”?
Идеята ми дойде от една подобна кампания в Лондон, където учих преди години – „Денят на кутията за обувки”. В нея хора пълнят кутии с детски играчки и малки подаръчета и ги изпращат в организация, която ги разпределя между деца в неравностойно положение.
Преди 9 години, когато стартирахме за първи път, „Плюшено мече” не беше чак толкова мащабна. Започнахме заедно с един приятел в дом за сираци в град Бургас, където имаше около 30 деца. Всичко тръгна като на шега и през годините се превърна в нещо, което правех покрай Коледа. В момента, когато се преместих да живея в София, започнах да организирам кампанията и в Бургас, и в София и региона. Постепенно тя започна да се разраства и миналата година посетихме 330 дома за деца сираци в страната.
Какво ти прави впечатление: хората склонни ли са да станат доброволци в благотворителна кампания или са резервирани?
Не, не са резервирани. В момента търсим регионални отговорници за още няколко региона, така че ако някой иска да ни помогне да подарим Коледа на децата в домовете от Благоевград, Хасково, Стара Загора, Плевен и Силистра, може да се свърже с нас през посочените във Facebook страницата ни координати или на www.plushenomeche.org. Всяка година имаме повече дарители, отколкото деца, което е хубав „проблем”. По-трудно се намират хора за посещенията в домовете.
Какво най-често си пожелават децата?
Зависи от възрастта. Момченцата на възраст между 7 и 12 години често си пожелават колички с дистанционно управление, а момичетата – кукли. Тийнейджърите искат по-младежки неща като дрехи, гримове, самобръсначки, тениски или топки на любимия им футболен отбор.
Случвало ли се е някой да не получи точно това, което си е пожелал?
Не, не сме имали такъв случай. Миналата година от 7 000 желания сме имали липсващи може би само десет подаръка. В последния момент обаче намираме дарител, който го купува.
Благотворителността, на която си се отдала, не е само Операция „Плюшено мече”. Това лято се грижи за деца в неравностойно положение в Уганда…
Да, през юли и август бях в Уганда, в Централна Африка, където там се грижих за деца на възраст 0-6 години. На по-големите от тях преподавах и английски, математика, физкултура и изкуства.
От малка много съм слушала за Африка и винаги ми е било мечта да отида там. Но никога не съм искала да отида като турист, а да отида, за да свърша нещо полезно за другите и за себе си.
Сравнявайки нашия с техния свят, какви са основните разлики?
Разликата е в това, че хората там се радват много повече на малките неща. Децата могат да си играят с клечки, листа и камъни и се впечатляват от сапунени балончета. Всичко това им носи изключително щастие! За тях контактът с хората е много по-важен за развитието им.
Какво ти дава това да помагаш на другите?
Аз съм така устроена. Не съм нито първата, нито последната, която го прави. За мен това е причината да съм тук. За мен благотворителността е начин на живот.
Модерно ли е да се занимаваме с благотворителност? И трябва ли да е модерно това сред младите хора?
Зависи какво разбираме като благотворителност. Важно е да даваме не само финанси и материална блага, но и да отделяме време за дадена кауза. Опитваме се да направим модерно това да бъдеш доброволец, което е нова концепция в България. Особено, когато говорим за дългосрочно доброволчество.
Как виждаш бъдещето си?
Надявам се, че организацията ще продължи да се развива и ще можем да правим много повече от това да подаряваме подаръци за Коледа. Да развиваме потенциални таланти целогодишно.
Текст: Велиана Симеонова
Снимки: Press