Гайките отдавна не са нещо, което остава в графата „мъжки работи“. Понеже сме жени, и понеже безкрайно много ни харесва да търсим всички проявления на изкуството в родната ни страна, днес именно употребата на гайките по любопитен начин и една усмихната девойка ни дават повод да мислим алтернативно. За бижута. За модата и пътуванията като форма на израстване. За това до къде може да достигне приятелството между две талантливи момичета. Разговаряме с Виктория Динева, която заедно със своята връстничка Петя Балева (а са само на 22) имат свой бранд за бижута и успешно ни изваждат от размислите за нещо тривиално. Името, с което работят е не по-малко интересно – „На изчезване“. Какво стои зад произведенията на двете, как да ги познаете и защо да ги потърсите… Виктория Динева разказва.
Името на бранда ви е много интересно. Как се роди идеята за нещо толкова алтернативно като „На изчезване“?
Името, както и цялостната концепцията, дори повода за започването ѝ, е от тези неща, които просто ти се случват и едва след това и самият ти започваш да се чудиш как. Повод като цяло беше израстването ни, а годината 2014. Изразът „на изчезване“ има много тълкувания. Това е нашата кауза, през която пречупваме различните теми и идеи. Основите обаче са сигурни, имайки два стълба, изградени от две сродни творчески души, вплитащи традиция и иновация, старо и ново.
Отличителен елемент в работата ви е гайката. Защо точно този предмет, има ли някаква символика?
Гайките са нашият елемент константа. В свободните форми и сплитки, които ни дават въжетата, винаги да има по нещо точно и ясно. Гайките са нашите мъниста, стремейки се към необикновен блясък и алтернативен дизайн.
Разкажи ни за интересното ти преживяване в Милано. Какво ти даде Италия?
Това е повратната точка в моя живот, без съмнение. Като цяло съм първосигнална и в минутата, в която разбрах за програма „Еразъм“, пуснаха и списък за участие, бях единствена, която си написа името, без естествено да осъзнавам нищо следващо. И така направих всичко необходимо и следващата година за мен започна в Милано. Озовах се там като в приказка, но слязла от автобус, с куфар, сак, лаптоп, фотоапарат, по средата на нещо ново и огромно, и естествено, за да е още по-приказно, започна да вали. Нещата обаче още в следващия миг започнаха да се подреждат. В академия Брера се запознавах със страхотни хора, всеки ден, посещавах всички интересни за мен лекции. Започнахме да се събираме все по-често с колегите, дошли да учат Мода по „Еразъм“ от цял свят и станахме едно страхотно семейство. Иначе живеех сама, пазарувах, оправях се някак на английски с пет думи на италиански и голяма усмивка. Пет месеца там аз изпитах себе си, а чувството беше страхотно. Развих и рисуването си в посока модна илюстрация при Francesca Liberatore, Editorial часове всяка седмица с различни лектори, успели в областта на модния дизайн. Цялото това изживяване ми даде по-голяма увереност в качествата ми. Не залагах на раница с материали, папки с минали неща, тетрадки със записки… Никаква строгост! Достатъчно беше да съм там с главата си. А за това време Милано ми се показа със скритата си привлекателност, не с повърхностен блясък, а с този на street style навиците им.
Как двете с Петя си разпределяте задачите и как се случи така че да работите в такъв синхрон?
Още в приложната гимназия попаднахме в един клас – тогава много различни и много малки. Започнахме да ходим в мола и да пием огромни кафета… Не това е важното обаче, защото това беше само повод за изграждане на отношенията ни във времето. Станахме като сестри и на празниците бяхме заедно. Каквото и да ни се случва ние сме семейство – една за друга. Така дойде и израза „Е.. поне сме двете!“ (смее се) Допълваме се без да се променяме една друга. А задачите… тичаме из цяла София по цял ден.
Къде можем да открием продуктите на вашия труд? От къде можем да си купим нещо?
Във Facebook страницата ни може да ни откриете 24/7, там качваме творенията си, там приемаме поръчки. Искаме да стартираме и сайт, което начинание започнахме. Сега оформяме и ателието си, така че да можем да приемаме посетители! Магазини, в които има наши неща са: магазин Ключ, галерия Лале, Muse shop, Rush store, VG boutique и One White Shop в град Варна.
Коя е най-трудната част от правенето на бижута с ръцете си?
За нас представлява голямо удоволствие, когато измисляме нови серии и дизайни, когато идеите ни стават реални продукти. Трудности, по-скоро, срещаме с изчерпването на даден материал, с някой фабричен дефект, съответно с измисляне на алтернатива, с предварителната обработка на някое от въжетата. Но затова сме „на изчезване“ – някои дизайни, може би никога няма да могат да се изработят по същия начин, а ние с креативност и гъвкавост продължаваме да ги развиваме към по-добро.
Какви са материалите и техниките, по които вашите фенове ще ви познаят?
Естествените въжета, най-често от памук и лен, в бяло, бежово, черно, както и любимите на повечето ни клиенти жълто, червено и тъмнозелено. Използваме и ръчно багрене като похват за получаването на собствени цветове и нюанси. Хората винаги ще открият и поне една вплетена в нишките гайка. Като цяло визия, в която бижуто е гледано като произведение на изкуството, пипнато с естетика и внимание към детайла. Поддръжници сме на Slow fashion дизайна и ценностите.
Разкажи ни какво място заема модата в живота ти?
Успешно запълва пространствата.
Готови ли са според теб жените в България за продуктите с етикет „hand-made” и има ли място за младите творци под небето на родината ни?
Разбира се. Много харесваме публиката си тук. Имаме все повече поръчки и доволни хора, които толкова много ни зареждат. Често и техните индивидуални поръчки са наша провокация за нови серии.
За интервюто: Стефи Стоева
Снимки: „На изчезване“ – личен архив
Вижте още:
Лорина Камбурова за изкуството да бъдеш част от света на изкуството
Башар Рахал: „Искам филм, произведен в България да направи страхотен успех на световно ниво“
