Те са смели, страшно вдъхновяващи и много зареждащи. Нели Митева, дизайнер и артистичен директор на дизайнерска платформа Иван Асен 22, и Мира Драганова, управител на Иван Асен 22. Срещаме се малко след представянето на проекта им STATIONS, който е едно от красивите и смислени неща, случили се през последните месеци. Говорим си за началото, за пътя, за трудностите, за мечтите. След края на разговора ни излизам по-спокойна. Защото виждам, че има смисъл и има начин. Те го доказват и по някакъв магически начин успяват да заразят и всички наоколо.
Как ви хрумва идеята за създаването на Иван Асен 22?
Нели: Историята е дълга, но основният двигател са трудностите, които аз самата срещнах като завършващ образованието си дизайнер в Германия и установих, че не е лесно да започнеш. Нещата, които си правил като студент, които дори да са били на високо ниво са едно. В действителност е много трудно да се реализираш. Сам е страшно тежко – когато нямаш подкрепа зад гърба си, контакти, познанства. Почти невъзможно е. Затова много мои колеги продължиха в различни сфери – индустрия, конфекция, фирми – места, в които се поместваш в една структура. А най-сложният процес е, когато сам се опитваш да създадеш такава структура. За мен беше важно да се обединят хора, които имат такива трудности, но имат и супер качества и стремеж да правят това, което искат – имат собствена посока, създават колекция и целта е да могат да стигнат по-широка публика. Разбработвах тази идея първо за Берлин (живяла съм много дълги години в Германия, завършила съм моден дизайн в Трир, а в Берлин е активната дизайнерска сцена), но отново стигаме до момента с мрежата от контакти. През годините след завършването ми я създадох тук, а и винаги съм искала да се върна в България и да допринасям за създаването и разграничаването на такава дизайнерска среда тук.
Нели Митева
През далечната 2007-ма започнахме като Иван Асен 22, артистична платформа. Случваха се много неща, неорганизирано, беше много забавно. Това беше времето и на първата изложба на Светлана Мирчева, която в момента е един от най-важните ни съвременни артисти, Галина Борисова, известната ни хореографка, също имаше пърформанс в Зелената стая, с хора, насядали по канапетата. За мен като дизайнер беше важно нещата да се профилират и да могат да се случат. 2008-ма беше изцяло посветена на дизайнерските събития. Имахме първо представяне We Are To Wear – заявка, че ние сме хората, ние сме групата, ние сме първите професионално образовани дизайнери в България, които искат да ви покажат какво са направили. Зареждащото беше, че много скоро се появиха и първи клиенти, вълнувахме се при първите откупки, още ме побиват тръпки при спомена за това начало!
Мира, а ти кога реши да се включиш в екипа?
Бих допълнила, че е много важно това, че Иван Асен 22 се случи преди 10 години. Сега вече имам нужните познанства и контакти, но в онези времена беше много по-трудно. Днес е много по-лесно да се обединим, co-working пространствата са навсякъде, младите хора се свързват около общи бизнес идеи и си помагат. Това са хора в своите 30, а за нашето поколение, на 40-годишните, това съвсем не беше така естествено. За мен това е революционно. Нели е успяла да обедини хора около себе си. Фактът, че тя е живяла почти целия си съграждащ живот в чужбина, аз също, със сигурност има влияние. Върнах се през 2009-та, Нели беше един от първите ми нови контакти. Допадна ми това, което прави и реших да помогна. Имаме много общи реализирани проекти, а от тази година минахме на следващ етап, в който аз мога да допринеса с уменията си като мениджър, който от 25-тата си годишнина управлява хора и проекти.
Мира Драганова
В България се забелязва една особена тенденция. По-възрастните сякаш не искат да предадат знания на по-младите. Защо?
Мира: Това е личната ми кауза. Видяла съм различен подход във Франция. Не понасям хора, които целят този под тях да не научи нищо и това се случва във всички сфери. Всеки може да бъде учител, всеки учител трябва да се радва изключително много, ако ученикът го засенчи. Това обръщане на перспектива е много важно. Подкрепям начинания, помагам на млади хора нещата да им се случат. Не мисля, че това, че на мен са ми се случили трудно, трябва непременно да стане при всички.
Нели: Аз съм абсолютно против всякакви йерархии. Така съм възпитана, а и такова беше образованието ми в Германия. Трябва да имаш уважение към всеки по линията – до техника, който ще ти свърши работата или шивачката, която извежда идеята ти до продукт. Даването на опит е ключово, не трябва да се крие или да изискваш другите да са като теб с твоя стил и посока. Това много се среща при преподавателите тук – най-добрият студент е този, който те възпроизвежда най-добре. Не е важно да копираш или имитираш чужди тенденции. Супер важно е да се изгради собствена идентичност. Тя те прави различен, трябва да направиш твоето, дори да не е на нужната естетика в момента. Много искам да продължа да работя именно за това.
Криси Верославова – щастлива, когато прави нещо за другите
Георги Милков и срещите, които ни променят
Мария Лалева: „Ако нямаш себе си, кой живее живота ти?“
Имате ли съмишленици?
И двете: Все повече.
Нели: Аз съм много доволна, че групата дизайнери, с които работим 10 години, са ни абсолютно верни партньори и съмишленици. Клиентският кръг на Иван Асен 22 се увеличава, имаме верни почитатели, които ни следят от началото. Имаме и нови такива. Ценното е, че се възприемат като съмишленици. Имат особено отношение към дрехата, познават автора й, знаят, че по този начин подкрепят цялата кауза. Надявам се, че все повече ще достигаме до партньори, които да ни подкрепят в проектите ни, които вече достигат други мащаби – те са по-артистични и по-некомерсиални. Тази посока ще ни помогне да изградим идентичност. Пътят не е никак лек.
Мира: Важно е да направим разграничение в дейностите на Иван Асен 22. Ние предостяваме възможност на дизайнерите да монетизират труда си. От друга страна, артистичните проекти на платформата са изложбата ни Stations, Антология на българския моден дизайн, каталог към трите изложби. Подкрепяме младите дизайнери, но имаме и артистични цели.
Получвате ли подкрепа от държавата?
Мира: Не искаме да крием, а и не разбираме как кандидатствайки по програма за подкрепа, проектът ни е оценен с най-много точки, а след това получаваме 0 лева. Говорим за 3 000 лева, не повече. Безумно е как институциите са в тотален застой. Това е сблъсък на паралелни светове.
Приоритет ли е възпитанието на вкус в България?
Мира: Основен проблем е, че тук липсва критика. Всеки е братовчед на някой, отиваме на изложби и се поздравяваме и така вече 50 години. Важи за театър, живопис, дизайн. Вкусът се възпитава и през критика. Имаме роля и в тази посока. Много хора от нашето поколение абдикираха, предадоха се. Намират кръг от 1 000 души и се въртят около него. Революцията в мен все повече напира. Всички ние имаме своята роля и призовавам към обединяване на усилия. Длъжни сме да помръднем с нещо, иначе обричаме и децата ни на същото…
Какво ви стимулира да продължите напред?
Мира: Откровено казано, а и това което съветвам всички дизайнери, е да направят така, че да може да имат доход и да работят за кауза. Това е, което аз успях да направя. Тогава го правя с цялата си енергия…и с кеф! В противен случай може би каузата би била на заден план.
Нели: Положителните реакции ни мотивират, минахме през огромни трудности, всеки път си казвам: Боже, ще мога ли да стана и днес? И всеки път започвам наново, с нова мотивация. Започвам от нула и много вярвам в тези неща. Разбирам, че си струва заради хората, които дават всичко от себе си. Артистичният екип, дизайнерите, които денонощно се трудят, не питат кога ще си получат парите, а продължават. Това ме вдига, не обещавам колко време ще издържа, но вече правим трети подобен проект и това въздейства върху средата ни.
Мира: Наградите от фестивалите, поканите в чужбина, това е доказателство, че не сме две луди, които си мислят, че правят нещо ей така. Тук говорим и за критика, която сме готови да приемаме.
Нели: Самокритични сме, наясно сме какво предстои, какво още имаме да направим, нещата далеч не са завършени. Но има почва, върху която да се надгражда.
В чужбина сте популярни, канени по фестивали, а тук като че ли трябва да се обяснявате къде е адресът ви.
Мира: Тук дори не знаят къде е САМСИ. Те имат нулев бюджет, а мястото е уникално.
Нели: Рядко се случват такива неща, но това да харесаш нещо във фейсбук и после да не отидеш да го видиш на живо, ме побърква. Хората трябва да се възползват, дори да ни напишат критика или лично мнение. Тук това липсва, никой не изказва лично мнение. То се изгражда и споделя.
Вие сте работещи мечтателки.
Нели: Извеждаме нещата докрай, независимо от всички трудности.
В един идеален свят какво щяхте да направите с Иван Асен 22?
Нели: Бихме правили същото, няма да спрем, но бихме били по-голям екип. С артистичен екип, грижа за комуникацията, мениджмънта. Ние сме две, които правят всичко.
Ще потърсим талантливи стажанти, които да обучим и които да ни помогнат. Ще бъде полезно! Ще научат неща, които иначе не биха могли.
Мира: В партньорствата ми залагам на win-win позицията, а тя тук е твърде неразбрана. Бих го променила. Това е дисбаланс в обществената нагласа, а така не може да се продължи напред. Но пък има все повече светли, млади хора, които дават надежда и на които помагам, защото си струва. Колкото повече човек помага, толкова повече неща се случват.
Нещо хубаво за финал! Към всички, влюбени в дизайна.
Мира: Фокусирай се върху това не как да спестиш 5 лева, а как да спечелиш 50. От всичко може да се печелят много пари. Това, разбира се, не трябва да единствената цел. Най-важното е човек да прави това, което му носи удоволствие. Иначе се разболява.
Нели: Да мечтаеш надалеч и да действаш, за да постигнеш мечтите си.
Мира: Не се страхувайте. На 25! Не трябва. Имате време за провали и успехи.
Текст: Теа Денолюбова
Снимки: Боряна Пандова и личен архив
