Мислите ни полетяха като размечтани чайки над Варна и се спуснаха към брега, за да се срещнат с една не по-малко странна, но и изящна птица – Петя Богданова. Момичето, което укроти цимента, за да го превърне в сърца по ревера и диаманти около шията. Само че малко по-необикновени, също като нея самата.
Петя, разкажи ни малко повече за теб самата.
От Варна съм, живея и творя тук. Занимавала съм се с много и различни неща, но изкуството във всичките му форми е било водещо в интересите ми. Завърших езикова гимназия, учих Tуризъм, после Инженерен дизайн, по-късно и Пространствен. По едно време исках и архитект да ставам. Много бързо разбрах, че туризмът не е моето нещо. Всичко визуално ме привлича и целият процес по визуалното представяне на даден продукт – от идейния проект през осъществяването му до рекламата.
Как циментът запали въображението ти и успя да те провокира да твориш толкова приказни бижута от така необичаен материал?
По образование съм интериорен дизайнер и като такъв ме привличат строителните материали, както и използването им за нетипични цели. Циментът е интересен материал, иска се доста опит за работа с него, говорейки конкретно за бижута. Привидно е здрав, тежък материал, но бижутата всъщност стават леки и понякога доста крехки. Каквито сме и жените в последно време.
Спомняш ли си какво беше първото бижу, което създаде?
Невъзможно е. Бижута правя откакто се помня. Майка ми имаше една приятелка, която си правеше бижутата сама. Винаги си тръгвах с нещо нейно, когато й ходехме на гости, като дете. Явно има известна вина за сегашната ми работа.
Какви са жените, които се припознават в стила ти и носят твоите колиета, брошки, обици?
Работя предимно онлайн и познавам клиентките си задочно. Аз не обичам да нахалствам и да ги разпитвам с какво се занимават, но тези, които лично познавам са отдавна минали тийнейджърската възраст. Повечето са момичета и жени, които са здраво стъпили на земята, уверени в себе си, не се страхуват да бъдат различни и са смели в стила си. В стила си и на обличане, на поведение, на мислене. С гордост заявяват материала, от който е изработено бижуто им, което само може да ме радва.
Как се зареждаш с вдъхновение?
Не разглеждам бижута. Колкото повече бижута на други дизайнери гледам, толкова повече риск има неосъзнато да заимствам нещо. Вдъхновение намирам в интериорите. Постоянно гледам снимки, купувам списания по темата, чертая, чета, мисля. И нещата си идват като естествено продължение от едната страст в другата.
Цимент, медни тръби, естествена кожа – не се страхуваш да експериментираш. Има ли нов материал, който се изкушаваш да опиташ?
С бижута се занимавам от много години и минах през най-различни материали. В момента бижутата от цимент и строителни материали са ми наистина страст, в която съм се задълбочила и имам още много да уча, затова ми е трудно да погледна към нещо друго с интерес.
Криси Верославова – щастлива, когато прави нещо за другите
Георги Милков и срещите, които ни променят
Мария Лалева: „Ако нямаш себе си, кой живее живота ти?“
Изработвала ли си бижу по индивидуална поръчка?
Изработвала съм, предизвикателство е. Опознаваш клиента по-отблизо, което си е нож с две остриета. Това, което откриваш, може и да не ти хареса и трябва да внимаваш да не го отразиш в работата си.
Ти си от Варна, разходи ни виртуално из любимите ти места, които би препоръчала и на нас – уютните барове, скътаните магазинчета със съкровища, ресторантите, в които храната е удоволствие, и гледките, които си струва да уловим?
Поживях няколко години в София, но реших да се върна тук, така че не минава ден без да сляза до плажа. От години не ми се е случвало да се уговарям с някого за кафе и да се питаме къде, Кубо е ежедневна дестинация. Био-пекарна Хатори е място с различна, вкусна храна и слънчеви хора. А относно гледките… ако се вижда море, гледката си заслужава!
За интервюто: Александра Тошева
Снимки: личен архив на Петя Богданова
