Представяме ви талантливата Ралица Генчева

Поезията е детекторът на сърцето. Винаги я чета на глас и оставям думите да ехтят свободно в стаята и душата ми. И ако кожата ми настръхне, ако дъхът ми се забави за миг и някой спомен изскочи неканен, значи в ръцете си държа съкровище. Такава беше срещата ми с „Този път, за да ме чуеш“, дебютната стихосбирка на Ралица Генчева. Една книга, която бързо се превърна в явление и ни заговори на любимия ни език – този на чувствата. Любопитни бяхме да разберем малко повече за самата Ралица, ето и какво сподели с нас тя.

В своя блог и фен страница публикуваш под псевдонима – Charly Wilde. Как се появи той?
Името Wilde ми харесва като звучене и исках да го допълня с нещо подходящо. Чарли ми се стори перфектно. А и Charly Wilde е като смесица от двама от любимите ми писатели – Чарлз Буковски и Оскар Уайлд.

Първият тираж на дебютната ти стихосбирка се стопи бързо-бързо и вторият не закъсня. В същото време зад гърба ти не стои голямо издателство, не разчиташ на PR и шумна реклама. Как успя да достигнеш до толкова голяма публика и популярност със собствени сили, сигурни сме, че не е лесно начинание?

Първият тираж се изчерпа изключително бързо и си признавам, че изобщо не го очаквахме. Все пак успяхме да реагираме навреме и се появи втори тираж, който също вече е към края си. Бях изненадана, именно защото не работя с голямо издателство. Когато преди една година за първи път помислих за стихосбирка, изпратих ръкопис на най-голямото издателство за съвременна поезия в момента, но получих лаконичен отказ. Разочаровах се и сякаш забравих за идеята. След година, доста внезапно и признавам с малко чужда помощ от близък човек, взех решение, че си струва да осъществя тази мечта. Бях сигурна, че без подкрепа в литературните среди и без PR-a и рекламата, които те могат да осигурят, книжката няма да има голям успех, защото хората трудно ще научат за нея. Но противно на очакванията ми, се случи точно обратното. А с издателството, което избрах, работим страхотно и за секунда не съжалявам, че заедно осъществихме тази книжка.

А за това, че достигна толкова хора, мога само да благодаря на читателите си, които са вече около 25 хиляди в социалните мрежи и те са тези, на които се дължи успехът й. Появиха се и много нови, всеки ден ми пишат, прекрасни са и благодаря за всеки един от тях.

След каква любов се събужда жаждата на душата да облече емоциите в думи и мастило и да ги сложи в ред?

Хареса ми края на въпроса – да ги сложи в ред. За мен много често думите правят точно това – слагат емоциите в ред. Помагат ни да ги разберем, след което да направим избор да ги задържим или да се освободим от тях. След каква любов ми е трудно да кажа, за мен душата винаги се намира в състояние на любов и страда всеки път, когато някой застраши това. Може би след наранена любов най-често се събужда желанието да потърсиш убежище в думите.

Вижте още:

Какво може да излекува писането?

Всичко, което четенето не е могло. Не само писането, самите думи, самото създаване – думите, нотите, цветовете, това е ролята на изкуството – да те докосне и след това докосване да си по-чист, по-здрав, с по-широко отворени очи… по-благодарен.

Нали знаете как, когато обърнете една дреха наопаки, се виждат всички шевове, подплатата, циповете и закърпените места. Когато пиша, с мен става същото – сякаш съм обърната с хастара навън – виждат се всички рани и кръпки, вижда се материята, от която съм направена. И това е най-чистото състояние, в което съм била. Така че изкуството лекува, защото понякога само то стига до душата ти, за да може да я излекува.

Поезията ли избра теб или ти избра нея?

Първото, определено. Аз просто й се оставих. Тя беше нужда, не каприз. Все още имам нужда от нея и със сигурност повече, отколкото тя има нужда от мен.

Как си обясняваш глада за съвременна българска поезия, който наблюдаваме през последните няколко години и топлия прием към новите имена в нейните редици?

Както си обяснявам глада за емоции – хората стават сякаш все по-хаотични във връзките си, в отношенията помежду си, все по-разпръснати, но сякаш всичко това е в търсене на хармония, на събраност.

Колкото по-гладни за любов са, толкова са по-готови да я търсят на всякакви места, по всякакви начини и да приемат всичко, което не е любов, за такава.

Съвременната българска поезия, както и съвременната българска литература като цяло, е дете на всичко това. Затова толкова се харесва, затова имаме такава голяма нужда от нея. Защото тя сме ние – децата на един свят, умиращ за любов.

В този дух, кои са любимите ти поети ?

От доста години чета предимно българска литература. Рядко някой ме грабва безусловно – обожавам стиховете на Благовеста Пугьова, харесвам също Рене Карабаш и Росен Карамфилов. Чета и много автори онлайн, които още не са издадени, пожелавам им го в най-скоро време.

Нека се върнем към стихосбирката ти, „Този път, за да ме чуеш“ – толкова откровена, толкова честна и чиста като емоция. Какъв беше човекът, който не те чу преди нея?

Значението по-скоро е, че не обичам безкрайните разговори, които нямат никакъв резултат, още по-малко – караниците. Като човек, който изразява мнението и емоциите си, моето мълчание често е по-силно от думите. Хората, които ме познават добре, го знаят и ги е страх най-много, когато замълча. Не само с мен, с повечето хора е така, мълчанието им често е по-красноречиво от думите.

От щастлива любов раждат ли се красиви стихове?

Разбира се. Също и от нещастна. От всяка любов се ражда нещо.

Израсла си близо до морето. Какви емоции ти носи то, когато си близо до вълните му?

Морето е моят дом, морето сякаш може да събере и измие цялата болка на света (Оскар Уайлд е казал нещо подобно и не мога да съм по-съгласна). За някой то е обреченост с неговата безкрайност, за мен е сигурност. Там, където съм се родила и там, където винаги ще се връщам. Гледам вълните и си мисля, че понякога са като любовта – виждаш края им още от самото раждане. Понякога любовта е обречена като вълните, а понякога е безкрайна като морето. Ще разбереш каква е, когато го погледнеш. Морето има много отговори, както и цялата природа, както всичко около нас. Понякога трябва само да се събудим и ще ги видим.

В страницата си загатваш продължение или напълно нова и различна книга през 2017-а?

Да, планирам да издам втора стихосбирка. Продължение – да, на моя живот. На първата – нека всеки усети за себе си.

Какво мечтаеш да ти се случи в бъдеще като творец?

Тъй като се занимавам с нещо съвсем различно, винаги съм възприемала писането като хоби. Но след всички четения и ангажименти покрай книгата, ми се иска да правя все повече за хората. Иска ми се да участвам в повече проекти, надявам се да се намерят интересни такива. Да дадеш нещо, било то време, думи, внимание, да споделиш е нещо специално. Когато си искрен, хората го усещат. Мечтая винаги да има хора, които разпознават истината, които я търсят, за които тя е единственият начин на живот.

Заповядайте на 6-и октомври в литературен клуб „Перото“, НДК, където Ралица ще представи лично своята стихосбирка с литературно четене.