Ако определението „легендарен“ пасва на някого толкова добре, все едно е втора кожа, това е Робърт де Ниро. За нас, а и за още милиони киномани по света той ще си остане мистър „На мен ли говориш?“ за вечни времена.
Големият актьор, роден на 17 август 1943 година, е едно от най-разпознаваемите лица на Холивуд заради брилянтните си превъплъщения в филмови класики като „Шофьор на такси“, „Кръстникът 2“, „Разяреният бик“, „Пробуждане“ и „Стажантът“.
Робърт де Ниро е сред хората, на които еднозначно е писано да радват с таланта си целия свят. Първите му изяви на сцена са още, когато е на 10. През 60-те година на 20-ти век напуска гимназия, за да учи актьорско майсторство. В едно от интервютата, защо решава да се занимава с тази професия, той отговаря в типичния си стил: „Актьорството е евтин начин да правиш неща, които обикновено не би посмял“. Де Ниро изучава тънкостите на актьорската игра в консерваторията на Стела Адлер. Заедно с това продължава да посещава училище вечер, никога не се дипломира. Талантливият актьор използва парите, събрани за колеж, за развитието на актьорската си кариера.
След няколко опита, истинският дебют на де Ниро е през 1968 година с филма „Приветствия“. Поредицата от звездни роли обаче започва пет години по-късно с участието му в „Бий бавно барабана“ и първия му съвместен проект с Мартин Скорсезе – „Коварни улици“. Следващата година записва името си във втората част на „Кръстникът“, с който само започва възходът му на големия екран. Наравно с Ал Пачино, Даян Кийтън и Робърт Дювал. Участието му носи първата от двете статуетки „Оскар“.
1976 г. излиза филмът „Шофьор на такси“, в който де Ниро произнася една от емблематичните филмови реплики на всички времена…, която остава негова запазена марка и до днес. За превъплъщението си в Травис Бикъл, актьорът получава три номинации за най-престижните награди във филмовия свят – за „Оскар“, за наградата на БАФТА и за Златен глобус.
В продължение на 51 години филмова кариера, Робърт де Ниро създава дълъг списък с невероятни филми в почти всички жанрове на киноизкуството. Независимо дали е мафиот или бивш военен, който следи бъдещия си зет, актьорът с невероятна лекота може да убеди всеки в автентичността на образа си.
Големият му талант личи еднакво добре в моментите, в които ни разсмисва до полуда и онези, в които ни вледенява заради напрегнатото действие. Той е след малкото актьори, на които му отива днес да е свиреп гангстер, а утре комичен застаряващ плейбой. Затова има специално място в сърцата ни, като никой друг.
Какво имаме предвид? Например, филма „Ох, на дядо“ от тази година, в който си партнира заедно със Зак Ефрон, и е толкова свеж, колкото и във всички свои проекти досега. Готови сме да му се възхищаваме поне още няколко десетилетия, без значение дали ще ни разсмива или ще ни кара да треперим от напрежение.
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press