Спомен за Кольо Карамфилов, докосване до Шекспир и сонетите му в 12 оригинални офорта – изложбата, която поетът Росен Карамфилов откри навръх 53-ия рожден ден на баща си в столичната галерия The Art Foundation (ул.“Дякон Игнатий“ 19). До 6 януари 2017 г. творбите ще гостуват в артистичното пространство, изграждайки своеобразен мост, връзка с неповторимия Кольо Карамфилов.
Картини и музика, и поезия. И откраднат миг с Росен, който е красноречив дори в многоточията си. Крещящ, изповядващ, кървящ, откровен до прозрачност. За вярата и поезията. За Кольо Карамфилов. За полетите. Говорим…
Какво от диалога с баща ти липсва най-много?
Всичко. Баща ми бе от друг свят. Няма как да не ми липсва. Няма как да не е завинаги.
Продължаваш ли да общуваш с него в стихове?
Не само в стихове. Той е до мен. Той е вътре. Заради това живея.
Какво премълчаваш от него?
Не мисля, че има такова. Не ми се ще да ме вижда слаб. Това, може би.
В живота ти къде свършва поезията и започва прозата?
Поезията и прозата – моите две любовници. Старая се да не ги лишавам от вниманието, което им се полага. Все още ме обичат.
Кое може ти даде криле и кое – да ги подреже?
Топлината може да ме изстреля в космоса. Студенината да ме отврати, а предателството – да ме накара обърна страницата. Ставам звяр, когато ме предадат.
В живота често пъти се озоваваме на кръстопът. Как откриваш вярната посока?
Гледам нагоре. Вслушвам се в Бог. Вярвам. Засега само така съм оцелявал.
Колко думи са достатъчни, за да облечеш поезията така, че да изглежда добре?
Поезията по начало е гола. Лошите поети правят грешката да я обличат. Аз действам по друг начин.
Важно условие ли е да си влюбен, за да пишеш стихове?
Не. Важно условие е жената до теб да ти разказва играта. Но и това писва. Сега нямам човек до себе си. Уморих се. Откъдето и да го погледнеш – свободата е по-съществена.
На кого все още не си посветил стихотворение, а много би искал?
На една актриса. Друг път ще ти кажа защо.
Мечтата, от която никога няма да се откажеш?
Да намеря покой. Да бъда щастлив наистина. Прости неща. Още не съм ги постигнал. Има време.
Текст: Велиана Симеонова
Снимки: личен архив, The Art Foundation