Брижит Бардо, френската актриса, певица, икона на стила и активистка за правата на животните, която прикова вниманието на света със своята безгрижна, чувствена визия със замъглен поглед, почина на 91-годишна възраст.
Новината беше разпространена от френската информационна агенция AFP, заедно с изявление на Фондация „Брижит Бардо“: Фондация „Брижит Бардо“ съобщава с огромна тъга за смъртта на своята основателка и президент, мадам Брижит Бардо – световноизвестна актриса и певица, която избра да се откаже от престижната си кариера, за да посвети живота и енергията си на защитата на животните и на своята фондация.
Вижте тази публикация в Instagram.
Един от ранните „архитекти“ на култа към знаменитостите, Бардо умело използва енергията на the swinging 60s, представяйки себе си като свободолюбиво въплъщение на променящия се свят. Участва в 47 филма, няколко мюзикъла и записва албум със Серж Генсбур, Бардо (или BB, както беше широко известна) се превърна, по думите на Шарл дьо Гол, във „френски износ, толкова важен, колкото автомобилите Renault.“
През 1973 г., в разгара на славата си, тя обръща гръб на киното с пълна отдаденост на своята кауза – правата на животните. Влиянието на Бардо обаче далеч надхвърля света на киното и музиката. На нея често се приписва заслугата за превръщането на бикините в масова мода. Често снимана с иконичните си бански по Френската Ривиера, дори има деколте, носещо нейното име.
Вижте тази публикация в Instagram.
Муза на Анди Уорхол, тя създава т.нар. „поза Бардо“, която по-късно е имитирана от Моника Белучи и Ел Макферсън – фигурата е облечена в черни чорапогащи, с ръце, кръстосани върху гърдите. Всъщност въздействието на Бардо върху популярната култура е толкова огромно, че през 1958 г. Реймон Картие, тогавашен главен редактор на Paris Match, поръчва осемстранично разследване на „случая Бардо“, привличайки психолози, антрополози и социолози, за да разнищят силата на нейното влияние.
Бардо завладява и умовете на група френски интелектуалци, заинтригувани от политическите последици на нейната подривна красота. Нейната открита сексуалност често е атакувана като морално покваряваща и разрушаваща тъканта на френското общество. По-късно тя заявява, че е имала над 100 любовници, някои от които жени. А след това, в поразителен акт на неподчинение, малко преди 40-ия си рожден ден (който отбелязва с гола фотосесия за Playboy), Бардо се оттегля от актьорството, запазвайки екранния си образ като младата себе си.
„Наистина ми беше писнало“, казва тя пред Vanity Fair. „Добре, че спрях, защото това, което се случи с Мерилин Монро и Роми Шнайдер, щеше да се случи и с мен.“
Отказвайки роли срещу Франк Синатра и Стив Маккуин, както и хонорар от един милион долара за участие редом до Марлон Брандо, тя се затваря за Холивуд. „Живея живота на фермер“, казва тя в материал за The Guardian, озаглавен „Не можех да нося Lagerfeld, докато храня козите си“.
Вижте тази публикация в Instagram.
Майкъл Медсън: любимецът на Тарантино
Ленард Лаудер, който преобрази Estée Lauder
Джийн Хекман и защо беше различен?
Насочвайки фокуса си към правата на животните, Бардо се превръща в плодовит автор на писма, с които упражнява натиск върху множество политици. През 1999 г. бившият китайски президент Дзян Дзъмин получава особено язвително писмо, публикувано във френското списание VSD, в което китайците са обвинени, че измъчват мечки и убиват последните тигри и носорози в света, за да правят афродизиаци.
По-късно тя пише открито писмо до пухкавата бяла котка на Карл Лагерфелд – Шупет, призовавайки я да се опита да убеди дизайнера да спре да използва кожа. През 2008 г. Бардо е осъдена за подбуждане към расова омраза за пети път, след като изпраща писмо до Никола Саркози, тогавашен министър на вътрешните работи на Франция, в което изразява възраженията си срещу мюсюлманския празник Курбан байрам, който традиционно включва клането на овце.
„Писна ми да бъда под властта на това население, което ни унищожава, унищожава страната ни и налага своите действия“, пише тя в писмо, по-късно публикувано от нейната фондация. Налагайки ѝ глоба от 15 000 евро, прокурорът заявява, че е уморен да повдига подобни обвинения срещу Бардо.
Страстта на Бардо към животните е ексцентрична – през 2015 г. тя настоява Франсоа Оланд да даде „президентско помилване“ на стотици диви алпийски планински кози, предвидени за отстрел заради инфекция. Но, предвид крехкото ѝ психично здраве и бурния ѝ личен и професионален живот, тя е вкоренена в нещо по-дълбоко и трогателно.
„Животните никога не са ме предавали“, обяснява тя веднъж. „Те са лесна плячка, както и аз бях през цялата си кариера. Затова се чувстваме еднакво. Обичам ги.“
Вижте тази публикация в Instagram.
В есе от 1959 г., озаглавено Синдромът Лолита, Симон дьо Бовоар нарича Бардо „локомотивът на женската история“, представяйки я като първата освободена жена на следвоенна Франция. „Естествеността на Бардо изглежда по-порочна от всякакъв вид изтънченост“, пише тя. „Да презираш, както тя, бижутата, грима и високите токчета означава да откажеш да се превърнеш в идол. Това означава да се заявиш като равна на мъжете… именно това я направи толкова опасна в очите на обществото.“
Текст: Fashion Inside
Снимки: Instagram
