Илиян Любомиров е Августин Господинов. И обратното. Едно момче с няколко имена, две стихосбирки и много истории с вкус на смокини и приключения. Лятото си живее добре в душата му и винаги е готово за влюбване. Или да влюбва. Илиян се движи по ръба на порастването и някак все му се изплъзва. Говори на “Р”, усмихва се янбибиянски и отгръща нова страница в сърцето си за още стихове. А тях ги умее. Ама много ги умее!
Поговорихме с него за последната му книга и за жените, за които си струва да се пише, че и да се живее. Ето какво ни разказа той:
Поглези ни с нещо любимо от твоето “Лято”?
НА ЖЕНА
нека не остаряваме заедно
с теб ми се умира млад
възможно най-късно
Коя поезия е по-силна – изживяната или намечтаната?
Искрената. Тя никога не може да бъде сбъркана.
В твоите стихове и текстове ни се усмихват все красиви женски имена – Моника, Елена, Таня, Ирена, Ина. Обичаме как пишеш, но понякога ти завиждаме за таланта да се влюбваш. Как се учи и тренира този “майсторлък”?
Любовните отношения завършват по три начина – или боли, или е тъпо, или единият умира (тогава и боли, и е тъпо). Когато се запознавам с една жена, никога не мисля за края, скачам надолу с главата и се наслаждавам на опиянението. Влюбен съм в любовта, това е.
Толкова много почитателки имаш. Любопитно ни е случвало ли ти се е да ти пишат момчета, които си докоснал с поезията си или са се припознали в думите ти?
Случвало се е, макар и рядко. У нас все още е трудно двама хетеросексуални мъже да говорят за изкуство без да е неловко. По-често ми се случва мъже да ми пишат гневни съобщения, защото съм докоснал любимите им (с поезия).
Кое освен писането ти носи подобно чувство на цялост и удовлетворение?
Четенето, пътуването, дългите разговори със смислени хора, усамотените недели, галенето на котка до камината.
Разкажи ни повече за турнето, което ти предстои. Какви емоции ти носят тези срещи?
През октомври ми предстои доста сериозна обиколка на страната, включваща Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Ловеч, Благоевград и Дупница (по всяка вероятност и още няколко града), а през декември съм планирал Берлин, Виена, Париж и Лондон. За мен тези срещи са изключително смислени, защото ми дават възможността да изляза извън зоната си на комфорт, а и да се запозная очи в очи с хората, които се интересуват от думите ми. С поезията нещата винаги са лични.
Как се печели доверието на едно от най-авторитетните български издателства? Достатъчен ли е талантът?
Божана Апостолова, моят издател, е изградила с времето безпогрешен усет към поезията и прави всичко по силите си, за да даде силен начален устрем на младото поколение пишещи. Доверието ни е взаимно и го печелим ежедневно. Талантът може да е достатъчен, за да привлечеш вниманието върху себе си, но ако искаш да го задържиш, се изисква самодисциплина, самоконтрол и много работа.
Каква е твоята роля в създаването на Творческа академия “Валери Петров” и как се развива тя?
Ролята ми е идейна и организационна. Създадохме Академията съвместно с Ирена Иванова, Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов. Курсистите в четирите направления “Поезия”, “Проза”, “Кино сценарий” и “ТВ сценарий” вече завършиха началния семестър и започнаха индивидуалната си работа в майсторските класове. В края на този етап ще представим отредактираните ръкописи на големите ни издателски и продуцентски къщи. Основната ни цел е обучаващите се не само да развиват уменията си в писането, но и да получават адекватна реализация на таланта си.
Понякога ни изглеждаш безгрижен и разпилян като дните на август, а в следващия момент те улавяме да жонглираш с куп проекти. Кога се появи тази дисциплина у теб?
Придържам се към максимата “work when you work, play when you play”. Време има за всичко, ако умееш да си степенуваш приоритетите и да не се разпиляваш прекалено. Не умея да бездействам, чувствам се празен, ако не се развивам, а и знам, че сега ми е времето да си сбъдвам идеите, които съм обмислял последните години. Знам също и че няма кой да ми свърши работата, затова съм се научил да разчитам само на себе си.
И кога за последно си каза: “Аз съм щастливец!”?
Аз съм близко до семейството и езика си; хората, които обичам, са здрави; работя това, което винаги съм искал; обичам. Как да не съм щастлив всяка минута?
Посветил си толкова много стихове на жени, но се чудим каква ще бъде жената, на която ще посветиш най-тихите си моменти на кротка радост?
Основното е да не ме ревнува. За тихите моменти на кротка радост пожелателно е и да има солидни природни дадености, а за пълно щастие – да може да готви мусака със заливка.
И последните месеци на годината скоро ще се стопят. Какво ти остави в сърцето 2016-а и какви предизвикателства искаш да срещнеш през следващата?
2016-а остави няколко любови и едно Лято. За следващата година единственото ми намерение е да не вляза в клуб 27.
За интервюто: Александра Тошева
Снимки: Виктория Петрова и Личен архив на Илиян Любомиров.
