“Алиса и петък вечер” е от книгите, които, веднъж щом попаднат в ръцете ви, няма да слязат от тях, докато не отгърнете и последната страница. Този роман ще ви изпрати на пътешествие до дните и въпросите, които са били част от вас на двадесет, двадесет и няколко години. Или пък не са били и ще ви сблъскат с една различна гледна точка, написана с характер, с думи с душа и откровения, които човек по-често е склонен да спестява, отколкото да споделя. “Алиса и петък вечер” е роман за търсенето, зависимостите и любовта. И за живота като конструктор, а не като пъзел – “във всеки момент можеш да посегнеш към по-добра част и да построиш нещо различно”.
Алиса ни отведе до Деси Нико, авторката на романа, за да поговорим с нея къде свършват белите зайци и започва истинският живот.
Деси, в своя роман споделяш: “Най-много за живота на хората можеш да разбереш в петък вечер”. Да се престорим, че е петък вечер, какво ще ни позволиш да разберем за теб?
Харесва ми да определям “Алиса и петък вечер” като моя 24-годишен роман. На толкова бях, когато написах по-голямата част. Сега съм на 30 и петъчните ми вечери са доста различни от онези, които съм имала тогава. В повечето случаи се възползвам да работя на спокойствие, докато една красива малка Далия си спи в креватчето. Но не съм се отказала и от откачените излизания, понякога пак си ги позволявам. Съществената разлика е, че сега в петък вечер се чувствам намерила себе си и хората, които ме карат да бъда истински щастлива с това себе си.
Няма как да не се изкушим да попитаме, колко от написаното е изживяно от теб самата? Оставаме с усещането, че много от героите не са събирателни образи или измислени, а реални такива, с които наистина си се сблъсквала. Правилно ли е това усещане или го дължим на майсторското ти перо?
Всичко, което съм написала, съм го изживяла. Разбира се с уговорката, че това не е строго биографичен роман. Някои ситуации са се случили точно така, както съм ги разказала; някои герои са буквално личности, които познавам – нищо не съм им добавила или отнела. Други моменти и персонажи обаче, включително някои от основните, са по-скоро илюстративни. Интересна ми е идеята за това как в един момент даден човек може да ти се струва толкова различен, толкова по-специален от масата, а в следващия момент срещаш и други, които изумително приличат на него, и то точно в специалните аспекти. Също и за пътищата, които ни се струват ау-у, така вълнуващо да поемем, въпреки че сме наблюдавали други хора да вървят по тях и ни е ясно какво най-вероятно ще ни се случи. В романа съм обединявала такива личности и процеси, за да опиша максимално точно световете, в които попада голяма част от новото поколение. Но всичко – всяко чувство, всяка зависимост – съм видяла отблизо.
Каква част от теб се съдържа в Алиса?
Ще си позволя да призная, че Алиса почти изцяло съм аз. Може да съм съвсем аз, а може и в нейния образ да са вплетени някои преживявания на човек, с когото съм била близка. Тази последна подробност ще запазя за себе си.
Какъв беше пътят ти до твоята книга, преди да я видиш отпечатана на хартия?
Като малка все нещо пишех. Мечтаех си да бъда писателка, но някъде покрай гимназиалните разговори за професионално развитие сякаш останах с впечатлението, че такова нещо не е възможно. За щастие живях с тази супер скучна заблуда само няколко години. В един момент си реших: “Абе, как така невъзможно? Щом чувствам, че за това съм родена, значи това ще правя. Никой няма да ми казва какво да работя!”. Отказах се от опитите за “сериозна”, според общоприетите мнения, работа. Хареса ми идеята да бъда сервитьорка в един караоке бар – срещаш всякакви хора, чуваш и виждаш какви ли не истории, работата не ме изстискваше психически, имах цялата енергия да творя. Непрекъснато си записвах разни вдъхновения и цели откъси за бъдеща книга, която още нямаше конкретни форми в главата ми. По това време попаднах на информация за конкурса “Търся издател” на “Буквите”. Много бързо ми се подредиха идеите за съдържанието на роман, обединяващ вече написаните бележки и озаглавен “Алиса и петък вечер”, така че се включих с проект за такава книга. Много хора харесаха откъсите, гласуваха за „Алиса и петък вечер” и спечелих първа награда. Тя трябваше да представлява издаване на книгата, но аз исках нещата, които са се изсипали от мен в мигове на вдъхновение, да се допълнят с още повече и да се строят в истински интригуващ сюжет. Разбрах, че никой редактор не може да ми помогне. Трябваше да го постигна сама, животът ме завъртя, в крайна сметка намерих необходимото време и спокойствие след раждането на дъщеря ми. В крайна сметка реализирах “Алиса и петък вечер” като самоиздаващ се автор. Вече бях напълно наясно как искам да изглежда и държах да получавам съвети, но да имам последната дума във всяко едно отношение.
Кой ще се припознае в нея и кого искаш да открие сама “Алиса и петък вечер”?
В книгата са миксирани много различни теми, настроения, усещания. Има сурови цинични моменти, в същото време и наивни, по детски романтични разсъждения. Изказала съм лично мнение по редица спорни въпроси. Заради всичко това смятам, че малко читатели ще се припознаят навсякъде. Знам обаче и друго: всеки успява да си открие своето нещо. При всички положения Алиса ще стане най-близка на онези, които си имат (или дълго време са имали) неспокойни души – все нещо ново да търсят, нещо ново да видят, изпитат, да пробват всичко, дори лошото… За да бъдат спокойни, че са задоволили жаждата за трепетни изживявания, която тече във вените им. Уравновесените хора по-слабо ще усетят романа.
Разкажи ни повече за илюстрациите вътре в нея?
Повечето са стенсил графити – рисувани върху стени в различни градове по света, пренесени на хартия благодарение на мъжа ми и фотографите, които са ги заснели преди да бъдат заличени. Автори на някои от графитите са световноизвестни райтъри, за други – почти няма информация. Включени са и няколко картинки, създадени специално за книгата по мои идеи – в повечето случаи вдъхновени от творби, които преди това не са били свързани с графити. Момичето в катерушката-глобус, например. Това е малката ми сестра, снимана от мен. Тя е очарователно вдъхновение! Самата идея за превръщането на такава катерушка в клетка пък се е запечатала в съзнанието ми от една фотоманипулация на Дарин Михайлов – той има страхотни сюрреалистични проекти. Изобщо, при илюстрациите се получи готин колаж от различни стилове и творци. Тя цялата книга си е един колаж, затова графити културата толкова ѝ отива. Ърбън е, пък и един от важните герои е райтър.
Търсенето, зависимостите и любовта ли са истинските главни герои в “Алиса и петък вечер”? И изпускаме ли някой?
И мечтите – те са любимите ми герои! Към всичко, което изредихме, бих добавила също Страната на табелките. Тя си има собствено значимо място в романа, но не като герой, а като социум, който ражда определен тип герои. И в който моята софийска Алиса трудно би могла да се впише. Затова тя се връща в България, където времето не е пари. В България времето е кафе и други, не толкова приятни неща.
Първият ти роман пропътува до читателите за 5 години. Да се заредим ли с търпение за следващата ти книга или вече ни готвиш изненади?
Повечето хора, които вече са прочели “Алиса и петък вечер”, очакват след нея да се появи нещо като продължение, нещо като “Алиса в събота сутрин”. Моите намерения изобщо не са такива. Кой знае, възможно е след много години. Сега обаче тъкмо съм се отървала от себе си творчески, от това какво наистина се е случвало в живота ми и какво мисля за него. Идва ми да напиша нещо много по-различно, искам да позволя на въображението ми да лети. Имам нахвърляни идеи за нов роман – отново ми прилича на колаж, но този път с по-измислени герои и фабула, която никога никъде не е била. Ще ми трябват поне два периода на вдъхновение, за да го напиша. Могат да се появят в рамките на година, може да ме измъчат и с две-три. Във всички случаи, ще трябва да се съобразя с тях. Когато нямам вдъхновение, ми е неприятно да надпиша дори картичка за рожден ден!
За интервюто: Александра Тошева
Снимки: Марина Янева
