Наясно сме кои дрехи стигат до фийда в Instagram, нали? Роклята за сватбата на бестито от детските ни години. Новото палто, което чакахме на намаление два месеца. Онези обувки, които купихме след дълъг „pros and cons“ списък и веднага снимахме в огледалото.
Но какво се случва с дрехите, които никога не публикуваме?
Сивият суитшърт, който носим три поредни дни вкъщи, докато седим прегърбени над лаптопа. Дънките, които са изгубили формата си, но отказваме да изхвърлим. Тениската, останала от концерт преди десет години. Якето, което обличаме всяка сутрин, когато просто трябва да заведем детето на градина или да отскочим до магазина.
Тези дрехи рядко попадат в кадър. Те не събират сърца, палци и всенародна любов от всякакъв вид, не вдъхновяват Pinterest табла и не участват в OOTD. И въпреки това вероятно са най-важните дрехи в гардероба ни. Тези, които алгоритъмът никога няма да разбере…
Вижте тази публикация в Instagram.
В капсулата на лятото
Искаме това, което те имат: Дуа Липа и Калъм Търнър
„art+fashion “ – как се ражда вдъхновението
Социалните мрежи промениха начина, по който гледаме на модата. Все по-често оценяваме дрехите според това как изглеждат на снимка, а не според това как се вписват в живота ни. Започнахме да говорим за „Instagram outfits“, „event dressing“ и „photo-worthy looks“, сякаш съществуват само и единствено за камерата. Но реалният живот се случва извън кадъра. Там живеят дрехите, които пазят спомени. Като пуловера, който носим, когато ни е трудно или удобните обувки, които никога няма да станат вайръл, но изминават с нас хиляди километри. Това не са аутифити, а емоционална подкрепа от плат.
Може би именно тези дрехи разказват най-много за нас. Не дрехите, които избираме да покажем, а онези, към които се връщаме отново и отново. В епоха, обсебена от видимостта, може би е време да обърнем внимание на модата, която живее извън екрана. Главните герои, грижливо скрити от сторито.
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Елица Христова
Снимки: Instagram
