Ако помолите Иван Донев да се представи с едно изречение, то най-вероятно ще е: „италиански дизайнер, роден в България”. Ще добавим към това описание и „стил, постоянството и талант”, които са градивните качества по пътя към успеха и които със сигурност не му липсват. Едва 28-годишен, роденият в Пловдив дизайнер може да се похвали с десетки престижни отличия, сред които „Сертификат за лукс” и наградата World of Fashion 2013, която се връчва в международната вечер на Седмицата на висшата мода в Рим.
Как започва всичко? Иван Донев открива модата 14-годишен. Наблюдава работата на майка си, която е моделиер и e имала ателие вкъщи. „За мен беше вдъхновяващо да я гледам, докато работи”, признава той. Първото модно дефиле в живота му е като организатор бекстейдж на ревю. Започва стаж в Националната камара за висша мода в България, след което следват множество дефилета, фотосесии, пътувания в Европа и дебюта му в Париж в ботегата на Пабло Пикасо и в Българския културен център в Франция. Веднага след завършването на основното си образование Иван заминава за Италия, където учи в престижната академия за мода Koefia.
Достатъчно ли е само талант, за да бъдеш успешен в модния бизнес?
Разбира се, че не. За да бъдеш успешен, в който и да е бизнес, е нужно да имаш екип от компетентни лица във всеки сектор. Все още нямам такива близо до себе си, но за мой късмет, талантът ми не е само в създаване на висша мода, а и в това да бъда сам на себе си PR и да движа всеки етап от на развитието на марката ми.
Сега, като се обърнеш назад в годините, какво би посъветвал 18-годишният Иван Донев?
Със сигурност не бих го посъветвал да се променя, а да бъде още по-борбен и малко повече егоист (в добрия смисъл на думата).
Първата си ушита дреха помниш ли?
Първата дреха, която уших в Koefia, подарих на майка ми. Беше къса рокля от вълнен креп, наречена tubino с ръкав във форма на бадем и цвят синя слива. Не бих променил нищо по нея, защото още докато я шиех, си представях майка ми облечена в нея.
За кого би искал да създадеш рокля?
За принцесата на Монако – Шарлийн и за Джулия Робъртс. Това са две личности, които винаги съм харесвал, и за мен би било чест да облекат мой модел.
Къде и кога се раждат добрите идеи?
Раждат се навсякъде и по всяко време… Единственото важно нещо е каква емоция изпитваш в момента. Една колекция може да се роди от любов към някого, но и от болка, от всякаква преживяна емоция. Аз се вдъхновявам от моите пътувания, от хората, с които се срещам и улиците, по които се разхождам.
Най-голямото професионално предизвикателство, пред което си се изправял?
До този момент това предизвикателство е световният конкурс за дизайн Hempel Award China Fashion Week в Пекин, на който тази година стигнах до големия финал от близо 6500 дизайнери от цял свят и спечелих Excellent Award for Design.
На кого си благодарен по пътя към успеха?
Благодарен съм на себе си и на Господ. Благодарен съм на хората, които повярваха в моя талант и ме подкрепят всеки ден, давайки ми стимул да продължавам да следвам тази голяма моя мечта.
Дефилето, за което мечтаеш?
Мечтаното дефиле се случи – Луксор, Египет (най-голямото модно събитие в Средния Изток). Бях поканен от дизайнерката Мона Ал Мансури да представя част от моята колекция, вдъхновена от ислямското изкуство. Ревюто беше организирано в Древноегипетския храм в Луксор, посветен на бог Амон. Манекенките дефилираха буквално между фараоните пред близо 3000 гости, сред които принцесата на Бахрейн Нора Бин Халифа, много звезди от Емиратите, Египет и Европа….
Следващите велики подиуми предстоят, но за тях ще говорим когато са факт (усмихва се)
Минавала ли ти е мисълта да се върнеш в България, за да твориш тук?
Да, вече по-често се прибирам. След като завърших Koefia имам повече отговорности, но и достатъчно време, за да бъда със семейството си в България. Всяко мое прибиране е с около 10 куфара с материали, манекени и скици, защото дори по време на ваканция аз работя, а това не е странно, защото моята работа е и моята голяма любов, с която не се разделям.
Коя е следващата ти мечта?
Моите мечти са много и може би точно за това в мен гори постоянен огън от идеи, вълнения и безброй проекти, по които работя, за да постигам все по-добри и по-високи цели. Една от следващите мечти за сбъдване е да посетя Банкок, откъдето със сигурност ще се прибера зареден с нови идеи и вдъхновения.
Текст: Велиана Симеонова
Снимки: Личен архив
Вижте още:
ЯНА ДВОРЕЦКА: КРИТИЧНОТО МИСЛЕНЕ Е НАЙ-ВАЖНАТА ПРЕДПОСТАВКА ЗА РАЗВИТИЕ, В КОЯТО И ДА Е ПОСОКА