Сингапурската дизайнерка Jeraldine Ng (Джералдин Нг) и нейният лейбъл HELTER ще бъдат един от многото акценти на събитието LIKE ICE IN THE SUNSHINE на Иван Асен 22, което ще продължи от 6. до 30. юни. Тя е алтернативна, талантлива и особено интересна.
ТРЕНД РАДАР: тъмносиньото е новото черно
Облечи ме в шоколад – изкушаващ тренд
ТРЕНД РАДАР: новата чанта на Кари
Първият въпрос, изникващ в главата ни, съвсем естествено е: Как сингапурска дизайнерка се озовава в България? Отговора получаваме от самата Джералдин:
Всъщност съм тук на гости на Хана. (б.р. партньорката на Джералдин, която живее в София) Докато бе тук, тя е пробвала някои от дрехите на Нели и бе останала впечатлена, така че се свързахме. Нели видя портфолиото ми и уебсайта ми и оттам предложи да направим колаборация. Колекцията, която показвам, е архивна – създадена е за Седмицата на модата в Лондон през 2016 г. , много преди пандемията. Казах си: „Ок, защо да не „посетя” тази модна част от живота ми отново и да не го направя в България…”.
Дизайните й определено заслужават вниманието, на която и да е аудитория. Във философията на HELTER откриваме модернистичното размиване на границите между мъжествеността и женствеността. Поглеждаме още към първата колекция на дизайнерката, за да придобием представа какво се крие в ДНК-то на HELTER.
Тя изследва равновесието между женственост и мъжественост чрез функционален минимализъм. Колекция I е изследване на анатомичната красота. Оспорва конвенционалните идеи, като рамкира части от женската анатомия, които не се считат за чувствени – китки, колене, корем, гръбначен стълб, ключици.
View this post on Instagram
В инстинктивния дигитален свят, където всичко се определя от възможността да задържиш вниманието първите 3 секунди след скролване, подобна философия звучи някак дръзка и алтернативна. Сексът продава – безспорен факт и мантра за продажби на немалко марки в модната индустрия, но може ли дизайнът да продава сам? Без сексуален подтекст и изкусителни форми, подчертани от синтетични материи, HELTER изследва потребителите по интригуващ начин. Интересуваме се обаче: Как тази алтернативна дизайн философия се вписва в рецептата за успешен бизнес модел? Как дизайните й „комуникират” с клиентите?
Когато става въпрос за дамска мода или поне моето разбиране за нея – особено в периода на първите ми колекции – общото мнение бе, че за да си секси, трябва да показваш деколте или да разкриваш много сексуални части от женската анатомия. Опитът ми в балета, защото съм се занимавала с това, много се различава от това разбиране. Балетът винаги се е стремял да покаже женската анатомия много фино. Ключиците, гръбнака, китките – те показват най-много чувственост. Никога не съм виждала дизайните си като директна кореспонденция с дадена култура. Мисля си, че етосът на бранда ми винаги се е отнасял към функционалния минимализъм, андрогенността, това да твориш един по-дълъг живот за дрехите… Моите дизайни винаги ще бъдат „основа”, която можеш да смесваш с всичко останало в гардероба си. Клиентите ми определено са по-сериозни хора, много уверени. (смее се) Те разбират концепцията за една по-фина същина на дизайна, не правя нищо „крещящо”– залагам на минимализъма. Работата ми е подобна на тази на японските дизайнери, придържам се към тяхната визия и философия.
Любопитно ни е какво мисли Джералдин за българския моден пейзаж. Обменът на вдъхновение между дизайнерите винаги е интригуващ, но когато става въпрос за хората по улицата – майката, бързаща да прибере детето си от детска градина; стилните тийнейджъри, мотаещи се по Графа; бизнес господата в метрото… Как се „превежда” българският стил? Страничното и независимо мнение винаги носи неподправена доза перспектива, от която дори не знаем, че се нуждаем.
Българската мода…(смее се) Май не съм се заглеждала толкова в хората по улиците. Всичко е нормално и обикновено, докато не влезеш при Нели, разбира се. Тук те връхлетява експлозия от креативни идеи и дизайни, които не можеш просто да видиш на улицата. Напомня ми на Лондон – хората и тук, и там разбират цветовете по начин, изпълнен с въображение. Това е нещо, което аз не мога да правя. Моята сила винаги е била в конструирането на дрехата, функционалността – не обръщам внимание на цветовете, принтовете. Мисля, че българската модна култура се изгражда около цвета, яркото изразяване…
А както в дизайна, така и в езика – минимализъмът и афоризмите предават посланията най-чисто. Питаме Джералдин: Кои са трите думи, които описват модата за нея тук и сега? По една за миналото, настоящето и бъдещето, може би…
Ще бъда много честна, нищо че мога да прозвуча измъчена… Преди модата бе манифестация на самата мен, на това какво съм като човек, като личност. Беше способ да покажа как се наистина се чувствам, как виждам света. Ще станат много повече от три думи. (смее се) Творчески израз, продължение на идентичността ми – това беше. Сега, след много години в модата, нещата са повече бизнес. Това е нещо, което можеш да забележиш в модния климат глобално. Креативността не се празнува, както преди, защото трябва да изкарваш пари, ако искаш бизнесът ти да устои. Не е същото. Бъдещето – модата трябва да разгледа Мюглер по-обстойно. Има какво да научи! Виждам повече метали, пластмаса… Нещо по-различно от памук…
View this post on Instagram
След края на интервюто ни с Джералдин, когато слънцето на петъчния следобед вече почти разтапяше прозорците на Иван Асен 22, остана малко време, в което Нели Митева – двигателят зад събитието – да ни разкаже малко за срещата си с Джералдин, цялата организация около LIKE ICE IN THE SUNSHINE и какво можем да очакваме на този емблематичен столичен адрес през идния месец…
За нашата платформа е изключително важно да имаме няколко интересни чуждестранни дизайнери. Българските дизайнери имат чудесна възможност да сравнят работата си, да научат нещо ново. От години насам комуникираме с Япония и бих казала, че познаваме Азия добре…Сбъдвали сме множество проекти с тях. Миналата година направихме модно шоу в Посолството на България в Токио и презентирахме концептуална модна изложба в Модния колеж „Бунка”. Влюбени сме в японската култура. Когато срещнах Хана, започнахме да си говорим за това и тя ми показа работата на Джералдин, след което веднага проучих нея и дизайните й. Много ме впечатлиха, защото са много различни от всички български дизайни и искахме да стимулираме това взаимодействие на културите – да покажем на клиентите си работата й, философията й, минималистичния й стил. Мисля, че ще е много любопитно за тях. Тя е гост-дизайнер и не трябва да е част от темата, да си кореспондира с нея – напротив. Тя притежава своя собствена перспектива, своя визия и всички ще могат да я видят на специалната вечер, посветена на нея, на 11. юни.
Откриването бе облекчаващо – цялата работа, която дизайнерите свършиха, за да подготвят своите дизайни за колекцията; интериорните дизайнери прекараха едно денонощие в аранжирането им – представете си 30 души с различна визия, трябва да откриеш решение как пространството да „заработи” хармонично. Това е колекция с множество автори, обединена от една обща тема, палитра, визия, чувство… Много лека, сладка, мелодична. Прекрасно е да чуеш положителна обратна връзка след цялата тази подготовка! Имахме дечица на откриването и дизайнерите казаха: „О, новото поколение клиенти вече дойде!”. Хубаво е когато хората водят децата си тук, за да им покажат света на модата, да опознаят едно специално пространство в София… Емоциите бяха чудесни! Сега започва същинската работа. В идните седмици ще поканим много от клиентите си да видят колекцията, да поръчат от дизайнерите, ако желаят. Това са плановете за този месец.
LIKE ICE IN THE SUNSHINE на Иван Асен 22 ще продължи до 30. юни, а на 11. юни (вторник) от 19:00 ч. може да посетите специалната вечер, посветена на Джералдин. Обещаваме ви, че няма да се разочаровате…
Текст: Наско Фотев
Снимки: личен архива/ Иван Асен 22
